„Искаме от село Кошарна да изразим нашата благодарност към Симеон, който прави всичко по силите си и сам възстановява храма. Щяхме да се разплачем, като видяхме храма с иконостас, досега такова нещо не е имало, беше пустош. Гледаме да му се отблагодарим, да помогнем и ние, както можем“. С тези думи на благодарност към „Утро“ се обърна Йорданка Станева от името на всички жители на селото, които са обединени около една кауза - осветяването на църквата в Кошарна.
Това обаче не е началото на историята, а финалът й. Борбата за възраждането на църквата „Св.Георги“ в село Кошарна приключва и вече е определена дата за освещаването й - 9 януари догодина в присъствието на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум.
Ние обаче ще разкажем
как се стигна дотук и кой е Симеон Богомилов Борисов - един от жителите на селото, който най-активно се е ангажирал с възстановяването на църквата
Село Кошарна е част от община Сливо поле и, за жалост, споделя съдбата на много други български села, които се смаляват и смаляват с годините. По документи към 2020 година там живеят 605 души, но в действителност в Кошарна казват, че броят им не е повече от 400. Хората в селото са предимно мюсюлмани, но има и около стотина християни, които искат да си имат църква. За съжаление, храмът не е осветен и по дефиниция е строителен обект със статут на църква. Тя е отворена за миряните, в нея служи отец Калоян, който отговаря за село Кошарна, както и още няколко свещенослужители от околните села. Доскоро в църквата не е имало иконостас, както и още куп важни религиозни елементи, а жителите на селото посещават църквата в съседното село Борисово „Св. Архангел Михаил“, която е на 7 км и където извършват кръщенета, сватби, погребения и други обреди. 
За църквата в Кошарна визия има още отпреди стотина години.
Основният камък в двора е положен през 1904 година по поръчка на инициатора за изграждането на камбанария Тодор Колев
разказва Симеон Богомилов. Години след това обаче нищо не се случва или то се губи в историята. През 1989 година на общо събрание в селото се обсъжда съдбата на храма. През 1994 г. е завършен грубият строеж, а година по-късно сградата се измазва и се полагат ламарините на покрива. Следва поредното затишие, което трае до 2016 година, когато е назначено служебно църковно настоятелство от Русенската митрополия.
„Отидох тогава при дядо Наум и решиха да се назначи служебно настоятелство, нямаше редовно, защото имаше починали от старото настоятелство и дядо Наум каза - трябва да реши селото, та след време се направи общо събрание и се учреди църковно настоятелство. Събраха се тогава 28 семейства и работиха безвъзмездно с добра воля“, разказва Симеон. 
Тогава той е избран за член на църковното настоятелство и е вторият най-млад от общо 11 души. Най-младият е 20-годишно момче, съвсем зелено, а Симеон е на 37, родом от Кошарна, женен с две деца. Има завършено икономическо образование в Русенския университет и в момента следва право. Работи в строителния бранш. 
 „За нас той е голяма работа, направи много за храма и сам самичък намира средства, търси и намира“
казват кошарчани за Симеон.
Всъщност той е единственият, който активно се занимава с храма в селото. На първо място се консултира с митрополит Наум, защото църква не се прави наслуки. Липсвал иконостас, нямало и Божи престол. Сега това са преодолени предизвикателства. Иконостас вече има. Той е изработен в русенската мебелна фирма „Ирим“. Божият престол, известен още като светата трапеза и жертвеник в центъра на олтара, също е готов. Бетонната маса е дело на ръцете на Симеон, все пак това му е професия, но е направена по предварително дадени инструкции за мерките от митрополит Наум. Негово Високопреосвещенство обещал да осигури и покривалото за престола. 
Продължава и работата за големия ден на освещаването - 9 януари. 
„Започваме да градим самата пътека към входа и отстрани. Всичко правя с лични средства, къде с познати, с молби. Аз не го правя, защото някой ме е карал, а по моя инициатива. И хора се включват, помагат, аз съм изненадан, че така безкористно даже не питат, няма уговорки, казвам им и те се отзовават. Даже дядо владика остана учуден, вика „Добре, щом имаш такова желание...“ и помага. А аз се обърнах към хората и ги питах -
„Съгласни ли сте да обзаведем нашата църква? - и те приеха“, казва още Симеон
Собственикът на фирма „ЕЛ“ Стефан Стефанов помага за изчистването на пръстта около църквата с багер. Пламен Ганчев от фирма „Сафари“ също помага с багер за разчистването на терена. Собственикът на Дунавския драгажен флот Валери Иванов пък осигурява пясък и замазката за храма. А фирма „Тримих“ за бетонови изделия подсигурява изграждането на бетонова ограда. За обзавеждането на църквата отвътре пък са използвани събраните през годините средства от рентата на църковната земя. С 1200 лева, съхранявани от църковното настоятелство от 2016 година насам, са закупени икони, завеси, кандила, жертвеник и нужните книги, включително Светото Евангелие. 
Други пари обаче няма. Симеон допринася с лични средства, където и колкото може, а освен с помощта на добри съграждани финансиране по други пътища би било почти невъзможно, защото за да кандидатства църквата по някаква програма или проект, тя трябва първо да е осветена. 
„Ние сме към финала, аз се гордея, че съм стигнал до него - до самото освещаване, това е най-важното. Щом стигнем до това, тя официално се обявява за църква, може да се влиза вътре, да се извършват кръщенета, сватби. Поставил съм си като задача да проверя сега дали има някаква книга в кметството, където да се запише в историята на самото село - да се знае от бъдещите поколения“, обяснява Симеон. 
И след десетилетия мечти и надежди на 9 януари 2022 година село Кошарна най-после ще има своята църква. За голямото събитие Симеон подготвя официални покани до всеки, който се е включил и помогнал по някакъв начин за възраждането на църквата „Св. Георги“. Съобщения ще бъдат окачени за събитието и в кметството, както и на други ключови места из селото, така че повече хора да разберат. 
Всъщност това, което се е случило в малкото русенско село, е надежда за промяна
„Хората още не могат да повярват, че като дойде владиката на място, сме стигнали дотук. Църквата е символ на обединението, за мен лично е нещо свято и в тези тежки времена хората имат нужда от такава утеха. Дори мюсюлманите приветстват това, което се случва с църквата в селото, на няколко пъти ме срещат и ме питат ще я освещаваме ли наистина. Кметът на селото също е мюсюлманин, но когато съм помолил за нещо, винаги се е отзовавал. Предполагам, че за всички е приятна еуфория, защото 30 години нищо не се е случило с нея, а вече сме на финала“, разказва Симеон.
Жителите споделят, че са се надявали това чудо да се случи преди Коледа, но традиционно митрополитът и свещениците са с натоварен график по това време на годината заради празниците.
„Много красива стана църквата, всеки ден се правеше по нещо и тя си беше добре с иконостаса, но сега вече е напълно готова и отвътре. Надявам се на 9 януари да си направим една обща снимка, за да си остане като доказателство в историята това, което сме направили в село Кошарна“, казва щастлив Симеон.