Централният нападател на „Дунав“ Йордан Димитров приключи сезона в Североизточната Трета лига с 14 гола в 12 мача и още 3 попадения в други турнири. Някои от изпълненията му бяха шедьоври - изстрели на скорост, зрелищни волета, майсторски фаулове, красиви удари с глава. Той е син на Йордан Димитров-старши, който остави следа като футболист на „Дунав“ и ЦСКА. Общото между двамата е бързината, физическата мощ и себераздаването във всички фази на играта. „Утро“ разговаря с 28-годишния голмайстор на дунавци.

- Дани, баща ти ли беше човекът, който те запали по футбола?
- Разбира се. Бях на 7 години, когато ме заведе в школата на „Аристон“ при треньора Ремзи Нуриев. После преминах в „Чикаго Файър“, където тренирах при Ивайло Станев и Самир Мъстънов. Мъстънов ми беше наставник после и в „Дунав“. Бях на 15 години, когато ме повикаха в академията на „Литекс“. Треньори в Ловеч бяха Петко Петков и Евгени Колев. 
Две години бях в ЦСКА
при Альоша Димитров, бог да го прости, и Емил Димитров. Върнах се в „Дунав“, когато старши треньор беше Мирослав Миронов, лека му пръст. 
- Беше част от отбора, изведен от Веселин Великов до промоция в Първа лига. Доколкото знаем, Великов виждаше в теб много перспективен футболист, но нещо се разминахте. Защо?
- Така се стекоха обстоятелствата. Не искам да се връщам към онези времена. 
- Какво научи от престоя си в малтийския „Пиета Хотстър“?
- Това е един от титулованите отбори в тази страна. Клуб с голяма история! Беше позакъсал, но се върна в елитната дивизия. Бях част от тази промоция. Местните клубове разчитат предимно на чужденци. Беше хубав период. После се преместих в Кипър, където играх за 3 добри отбора. За жалост получих много тежка травма в коляното и трябваше да се оперирам. Върнах се в България. Разбрахме се с тогавашния старши треньор на „Дунав“ Людмил Киров да поддържам форма с тима. И пак се контузих, пак в коляното. Хайде на втора операция. Към края на миналото първенство в Североизточната Трета лига Мартин Цирков се свърза с мене и ме попита дали искам да помогна. Вече се чувствах добре, не усещах болки. Взех участие в последните 5 мача и вкарах 5 гола. Цирков ме попита през лятото дали искам да остана. 
Реших да го направя, въпреки че от Кипър ми звъняха непрекъснато
 - Как се чувстваш в много младия отбор на „Дунав“ и с кого обичаш да си партнираш в атака?
- Колективът е добър, момчетата растат. Напоследък играя най-често с Преслав Петков и мисля, че си паснахме.
- Какъв стил на игра предпочиташ?
- Като нападател държа на атакуващото начало с атаки по фланговете. Много обичам да завършвам нападенията с удари с глава. 
- Мислиш ли за ново излизане в чужбина?
- Засега по-скоро не. Мисля да остана и да помогна на „Дунав“ да бъде равностоен на топ отборите във Втора лига. Защо пък и да не помечтаем един ден отборът да атакува и промоция в Първа лига!
- Баща ти ли беше човекът, който те запали по ЦСКА?
- Кръвта на вода не става. 
Като юноша имах много добра оферта да премина в „Славия“, но послушах сърцето си
и избрах „червените“.
- Кой е любимият ти отбор в чужбина?
- От дете съм почитател на „Манчестър Юнайтед“.
- Какво правиш извън терена?
- Животът ми е свързан с футбола. Обикновено гледам много мачове по телевизията.
- Вечният въпрос - Лео Меси или Кристиано Роналдо?
- Роналдо! Той показва, че и на 36 години може да се играе класен футбол.
- Желаем ти успех и нови майсторски голове през пролетта!
- Благодаря!