Д-р Галина Аръшева е завършила Медицинския университет във Варна през 1992 година. Веднага след това започва работа в Акушеро-гинекологичното отделение в Многопрофилна болница „Юлия Вревска“ в Бяла. През 1998 година придобива специалност по акушерство и гинекология, а през 2001 г. става началник на отделението. Заема тази длъжност до 2018 година, след което се присъединява към колектива на УМБАЛ „Медика Русе“.

- Д-р Аръшева, какво представлява поликистозата на яйчниците?
- Поликистично-овариалният синдром /ПКОС/ е  известен още като синдром на поликистоза на яйчниците или синдром на Щайн-Льовентал. Описан е за първи път от Stein и Levental през 1935 година при жени със затлъстяване, аменорея, стерилитет, повишено окосмяване и наличие на множество кисти в яйчниците. Поликистозата на яйчниците е най-честото хормонално нарушение при жените в репродуктивна възраст, от което са засегнати 1 на всеки 10 жени по света. 
- Какво причинява това заболяване?
- Точната причина за заболяването не е известна, но се смята, че е налице хормонален дисбаланс. Освен това се счита, че за развитието на поликистозния синдром роля имат генетични фактори и фактори на околната среда. Често има фамилна обремененост - майка, сестра, които са също с поликистоза, но досега не е идентифициран ген, който да е в основата на заболяването.
Синдромът на поликистоза на яйчниците е водеща причина за безплодие при жените
и е отговорен за редица симптоми, които могат да повлияят на физическото и емоционално състояние на организма.
Въпреки наименованието му - поликистоза на яйчниците, много от жените нямат кисти на яйчниците. Поради тази причина през 2013 година независимо жури от експерти препоръчва на националните здравни институции да се промени името на заболяването, защото е объркващо.
- Кои са хормоните, които са въвлечени в синдрома на поликистоза на яйчниците?
- Хормоните, които участват в патогенезата на този синдром, са: андрогени - мъжки полови хормони. Всички жени, наред с женските полови хормони, произвеждат и определено количество мъжки полови хормони /андрогени/. Жените с поликистично-овариалния синдром имат значително по-високо ниво на андрогени, чийто източник са яйчниците, но могат да бъдат включени и надбъбречните жлези. Излишъкът от андрогени е отговорен за много от симптомите на синдрома -
акне, нежелано окосмяване от мъжки тип /хирзуитизъм/, омазняване на скалпа, косопад
/андрогенна алопеция/ и нередовна менструация.
Другият хормон е инсулинът - той позволява на тялото да вкарва глюкозата от кръвта (кръвната захар) в клетките на мускулите, мастната тъкан, където тя служи за енергия. При поликистично-овариалния синдром тялото е по-малко чувствително към действието на инсулина. Налице е т.нар. инсулинова резистентност. Това кара организма да произвежда повече инсулин, който от своя страна е причина за образуване на повече мъжки полови хормони /андрогени/. Вследствие на инсулиновата резистентност около 10% от жените с поликистозни яйчници имат повишен риск да развият захарен диабет тип 2 към 40-годишна възраст.
Липсата на прогестерон пък допринася за нередовна менструация. При поликистично-овариалният синдром е разгърнат
целият клиничен спектър на метаболитния синдром:
затлъстяване в коремната област /централен, андроиден тип затлъстяване/; нарушен глюкозен толеранс или захарен диабет тип 2; дислипидемия с повишени триглицериди, LDL-холестерол и понижен HDL-холестерол; артериална хипертония /повишено кръвно налягане/; инсулинова резистентност с хиперинсулинизъм, израз на който е наличието на акантозис нигриканс - загрубяване и повишена пигментация на кожата в областта на врата, аксилите, кожните гънки и вулвата.
- Кои са симптомите на яйчникова поликистоза?
- Симптомите могат да започнат скоро след пубертета, но може също така да се развият по-късно, през юношеските години или в млада възраст. Тъй като симптомите може да се дължат на други причини или да останат незабелязани, нерядко диагнозата закъснява.
Обикновено жените с яйчникова поликистоза имат нередовна или липсваща менструация в резултат на липсата на овулация. Най-често месечният цикъл е през 40-60 дни, по-рядко 2-3 пъти в годината. Възможни са обилни, чести и болезнени менструации. Някои от жените имат наличие на множество кисти в яйчниците, но при друга част те липсват.
Други симптоми на заболяването са: покачване на телесното тегло.
Около половината от жените с поликистозен синдром  са с наднормено тегло и затлъстяване
които трудно се поддават на диета. Много от жените съобщават за повишена уморяемост и липса на енергия. Те може да са вследствие на нарушенията в съня. Споменах вече за нежелано окосмяване от мъжки тип по лицето, ръцете, гърба, гърдите, корема, косопад, акне, загрубяване на кожата с поява на тъмнокафява оцветка по врата, шията, под мишниците, вулвата, поява на тъмни петна по лицето, гърдите, ръцете, бедрата.
Една част от жените с поликистозен синдром могат да забременеят по естествен път, но при друга част се налага лечение за стерилитет. Синдромът може да увеличи вероятността за промени в настроението, депресия и тревожност. Болките в таза могат да се дължат на по-обилно менструално кръвотечение или да са извън периодите на менструация. Жените често страдат от безсъние или имат лош сън. Най-честото нарушение на съня при тях е
сънната апнея, която се характеризира с кратки паузи на спиране на дишането по време на сън
- Какво представляват кистите на яйчника?
- Определението за киста е кухина, изпълнена с течност. Кисти могат да се появят навсякъде в тялото. При поликистично-овариалния синдром жените могат да развият „кисти“, което се дължи на невъзможност за освобождаване на яйцеклетката от яйчника. Яйчниковите фоликули продължават да растат и да образуват множество кисти, които на ултразвуково изследване изглеждат като „низ от перли“.                                               
Въпреки наименованието синдром на яйчникова поликистоза, не е задължително тези жени да имат яйчникови кисти. От друга страна, жени без синдрома могат да имат кисти, дължащи се на други причини. Най-често срещаният тип на овариални кисти са функционалните кисти. Те често се развиват по време на менструалния цикъл и са 2 вида. Фоликуларните кисти се образуват, когато яйцеклетката не може да се освободи по обичайния начин и това е свързано с по-продължително нарастване на яйчниковия фоликул.
Те изчезват обикновено от само себе си от 1 до 3 месеца
Лутеалните кисти или кисти на жълтото тяло също обикновено изчезват спонтанно. Те се образуват, след като фоликулът се е пукнал и се е освободила яйцеклетката, тоест след като е настъпила овулация. След това обаче фоликулът се затваря и в него започва да се натрупва течност, като се образува киста. Тя може да продължава да нараства и да причини болка, кървене или завъртане /торзио/ на яйчника. Повишен риск от развитие на този вид кисти има при употреба на лекарства за лечение на безплодие, които стимулират овулацията.
Яйчниковите кисти могат също да се образуват при ендометриоза. Те могат да произхождат от яйчника /кистаденоми/ или от тъкани извън яйчниците /дермоидни кисти/.
- Какви усложнения може да има при поликистично-овариалния синдром?
- Това е заболяване, което може да доведе и до много други проблеми. Хормоналният дисбаланс, причинен от синдрома или високите нива на андрогените, може да причини по-висок риск от допълнителни усложнения. 
Проблеми с фертилитета - кистите на яйчниците влияят на овулацията, а нередовната овулация води до освобождаване на по-малък брой яйцеклетки.
Синдромът влошава шансовете за зачеване при 70 до 80% от жените.
Това не означава, че ако страдате от поликистозен синдром, не можете да забременеете. Експертите ще ви насочат към възможностите за подпомагане на плодовитостта.
Метаболитният синдром увеличава риска от диабет или сърдечно-съдови заболявания. Факторите, които водят до появата му, са високо кръвно налягане, висок холестерол или висока кръвна захар, които са следствие от инсулиновата резистентност. При по-усложнени прояви може да се стигне дори до диабет. 
- Каква е диагностиката и какво е лечението на поликистично-овариалния синдром?
- Диагностиката може да започне с разговор с лекаря на пациентката, който ще провери менструалния цикъл и промените в теглото. Впоследствие ще проследи растежа на косата, наличието на акне и инсулинова резистентност. Тогава лекарят може да ви насочи към други тестове като преглед с ултразвук, гинекологичен преглед и кръвни тестове.
Кръвните изследвания ще бъдат фокусирани върху хормоналните нива
и вашият лекар може да препоръча допълнителни тестове, за да се проследят нивата на холестерола, триглицеридите и кръвната захар. Чрез ултразвук се проверяват яйчниците и лигавицата на матката. Заболяването има редица симптоми, които жените могат да забележат и сами, но вместо да търсят в Гугъл, ги съветвам да посетят личния си лекар, ако имат нередовен менструален цикъл и не са бременни, или ако не успяват да заченат в продължение на 12 месеца.
В момента не съществува лекарство за поликистично-овариалния синдром, а лечението е фокусирано върху овладяване на симптомите. На първо място на жените с наднормено тегло се препоръчва намаляване на теглото. Освен това съществуват медикаменти за регулиране на прекомерното окосмяване и за регулиране на месечния цикъл. Лечението включва също подпомагане на фертилитета под формата на медикаменти или чрез лапароскопска интервенция /лапароскопско пробиване на яйчниците/.
Накрая трябва да кажа, че синдромът на поликистозните яйчници е състояние, което медицината все още не е в състояние да излекува напълно. Възможно е да се облекчават неговите симптоми и по този начин да се подобри качеството на живот на жените, страдащи от синдрома.