Една група деветокласници от Училището за европейски езици скочиха и прегърнаха своята преподавателка по български език и литература, още преди кметът Пламен Стоилов да успее да й връчи плакета и цветния букет на церемонията по обявяване на тазгодишните посланици на свободния дух в училище. Учениците на Галина Гиндянова бяха подготвили впечатляващ клип, в който аргументираха защо са убедени, че тяхната учителка е реалният израз на свободния дух. 
Наистина не очаквах, признава Гиндянова. 
Когато й се обадили от общината да я поканят на тържеството, разбрала, че е номинирана за приза, но не допускала, че сред многобройните номинации тя ще бъде избрана за носител на наградата. 
Имала съм досега не една и две номинации, така че отдавна съм преживяла тръпката на очакването, усмихва се българистката. Отишла на церемонията, за да не подведе и огорчи своите ученици, които й казали, че ще я очакват в зала "Европа". 
Разбира се, че е приятно да получиш награда, признава Галя Гиндянова. И то точно такава награда. Защото за нея самата 
свободата е извънредно важна
Всъщност, аз точно затова избрах да бъде не друго, а учителка, казва тя. 
Когато след дипломирането й във Великотърновския университет нейният брат, театроведът Димитър Чернев, й предложил да й помогне да започне работа в русенския вестник "Дунавска правда", Галя отказала, въпреки че авторитетът на по-големия брат за нея винаги е бил неоспорим. 
"Избрах да бъда учителка - и не само че не съжалявам, но се чувствам напълно равновесно. В моите часове имам свобода, каквато не бих имала в никоя друга професия. В часа си аз съм пълновластен господар. Програмата е на Министерството на образованието и науката, но тълкуванието е мое!", усмихва се преподавателката. 
За нея свободата е непоклатима ценност още от нейните собствени ученически години. Впрочем, най-важните от тях, гимназиалните, са преминали в Руската езикова гимназия. С други думи, 
Галя Гиндянова вече 4 плюс 33 години не сменя адреса, на който прекарва по-голямата част от времето 
и живота си: е, сменено е името на улицата и името на училището: някогашната "Комсомолска" вече е "Студентска", РЕГ "Максим Горки" е СУЕЕ "Св.Константин-Кирил Философ", а Галя не е ученичка, а учителка. 
"В това училище винаги съм имала свобода - свободата да бъда наясно със себе си, свободата да си казвам мнението /каквото и да ми е струвало това/. Въпреки че нашите преподаватели бяха строги и дори педантични в много отношения, те ни даваха толкова много, за да можем след завършването на гимназията да се чувстваме като наистина свободни хора. И всеки от учителите ни беше удивителен, всеки ни даваше по нещо - и Каменов по философия, и Танчева по руски, изключително етичен човек, и математичката Таисия Булатова, и биоложката Чижова, и физичката Цанова. Лора Стойкова ми написа първата двойка в живота ми - не бях отворила прозореца да се проветри през междучасието и затова ме изпита на урок за полезните изкопаеми... А Витан Василев - кой би могъл да забрави бисерите на директора, който безкомпромисно изискваше 
"Утре всички да сте с вежди и с телесни чорапи!" 
и "За празника всичките да сте облечени с костУмчетата!". Невероятни, широко скроени хора! Днес понякога казвам на моите ученици, че преди години и на нас униформата не ни харесваше, но тя не направи униформен ума ни! И въпреки че времената бяха различни от днешните, именно нашите учители - принципни, строги, взискателни - ни вадеха от трудни моменти, спасяваха ни от големи наказания, на мен лично ми помагаха да избродя някои от точните науки, които не ми се отдаваха с лекота. И имаше ред ситуации, които запомняхме за цял живот. Както, например, аз никога няма да забравя как преподавателката по немски Саша Мечкунова ме канеше в дома си на гости, приготвяше екзотичната за онова време пица и си говорехме часове наред за "Сто години самота" на Маркес. При Танчева по руски бях написала едно домашно върху "Война и мир" на цели 40 страници - една тетрадка! Пишех с удоволствие, но и знаех, че има кой да оцени труда ми и има с кого да обсъдя това, което съм написала", разказва Галя Гиндянова. 
Като се дипломира във Великотърновския университет, по разпределение трябвало да започне работа в училището в село Червена вода. Там обаче свободното учителско място било с норматив от 4 часа български език и 18 часа френски. 
"Когато казах на червеноводския директор, че за съжаление не съм учила този език, той ме погледна и с надежда попита: 
"Ама хич ли не знаете френски?"
И понеже си признах, че "хич" не го знам, назначението ми в селото отпадна. Точно тогава легендарният преподавател по български и литература в Руската Самуил Стоев беше заминал за една година в Кюстендил, така че директорът Витан Василев веднага ме назначи на неговото място, това беше и началото на обучение в училището на деца от пети клас. А когато годината изтече, се оказа, че Стоев е решил да се върне в Русе, но в Математическата, така че аз останах в моето училище. Директорът ми възложи и комсомолската дейност - която се изразяваше в подготовката на концерти, рецитали, викторини, конкурси. На практика не излизах от училище", разказва Гиндянова.
Тя още помни всичките си ученици от първия пети клас, сред които е днешният зам.-кмет Даниела Шилкова. Помни дори кой къде е седял в класната стая. От 1985 година досега много неща са се променили. И много випуски е посрещала и изпратила. Но усещането, че когато влиза в час, тя е на точното място, си остава непроменено.
"Дори и преди това нещо да ме боли, нещо да ми е дискомфортно, когато вляза в час и затворя вратата на класната стая, всичко друго изчезва. Оставам в този друг свят, където се опитвам да накарам моите ученици да съпреживяват, да отключат у себе си сетива за стойностната литература, за важните неща в живота, за смисъла и достойнството", казва Галя Гиндянова. 
Тя признава, че учениците днес са много различни в сравнение с предишните.
"Отчуждени са, не умеят да общуват с преподавателите, дори помежду си. Ето, като бие звънецът, сякаш пада невидима стена и те вече изключват от съзнанието си преподавателя. 
Те просто съществуват в друга реалност
където за тях от жизнено значение са двете секунди, за да си довършат нещо, което правят в телефоните си... Опитвам се да разбера това поколение, но си признавам, че нямам отговори, а само все повече въпроси. Това е поколението на отворените прозорци - не е необходимо да мислиш, просто отваряш прозорец и той ти показва и онагледява всичко. След това отваряш следващия... Може би затова тези деца рисуват много добре и са добри приложници. А и ние не ги учим да мислят - и когато те искат да им отваряме прозорец след позорец, ние го правим. Дали и доколко им помагаме?", продължава да си задава въпроси Гиндянова. 
И не крие тревогата си, че в България се заимстват чужди образователни модели, които вече се отричат, тъй като е доказано, че въздействието им върху децата е пагубно. Либералният модел на образование в Швеция вече търпи крах, а ние го възприемаме. И когато към това се добави и програма, в която, примерно, са включени 
"на парче" малко "Дон Жуан" на Байрон, две глави от "Гъливер" 
и няколко страници от друг някой класик, как може да се очаква, че учениците ще вникнат и ще оценят тези творби? Затова ролята на учителя си остава главна и неотменима. Защото той е човекът, който може да избере дали да "изпее" онзи нищо не говорещ на децата откъс от Байрон, или да разкаже повече, да провокира учениците да прочетат повече... Всъщност, учителят е този, комуто е оставена изцяло мисията да накара децата изобщо да четат...
Все пак четат, констатира оптимистично Галя Гиндянова. Разбира се, четат не точно това, което ние четем и което ни се иска да достига до тях, но и фентъзито и блогърите - пак е нещо. Тя сега е въвела 10-минутки в петъците, в които и петокласниците, и деветокласниците, на които предава, разказват за последната книга, която са прочели. Постепенно, много внимателно, без императиви тя се опитва да върне нещата към нормалността. 
"Ето, наскоро моите ученици ми казват: "Честит Хелоуин!". "Честит да ви е!" - отвръщам им аз и ги питам: "Защо не се маскирате на Заговезни?". И така  тръгва разговор за нашите празници и обичаи. Оказва се, че им става интересно. Или се опитвам да ги накарам вместо американското "Упсс!" да възклицават на български! Получава се - не винаги и не веднага, но се получава", казва Гиндянова. 
Очевидно тя притежава някаква специална дарба - онази дарба, която й подсказва най-верния тон към нейните ученици. И вероятно затова никой от тях не роптае срещу нейните строги правила, които царят в часовете й. "Имам ясно разписани правила, които се спазват безкомпромисно - обикновено още в началото ги предупреждавам, че имат право на две реплики: "Да, госпожо" и "Добре, госпожо". И колкото и да е на шега, това върши работа", засмива се Галя Гиндянова. Явно не само върши работа, но и се оценява от учениците, които така искрено и въодушевено прегърнаха своя "посланик на свободния дух" в зала "Европа", че не оставиха и сянка от съмнение.