Здравей, Петя! Пиша, защото съм чел твои анализи за проблеми на старите хора. Искам да споделя нещо за машинното гласуване.
На 4 април в секцията ни имаше и машина, и гласуване с бюлетини. С жена ми гласувахме рано сутринта, видях обстановката и казах на родителите ми, че не е трудно и че има кой да им съдейства от секционната комисия. После разбрах, че са гласували с бюлетините. През юли имах отдавна планирано пътуване и не можах да се прибера до края на изборния ден и ето, че те категорично се бяха отказали да гласуват. За съжаление. Защото щеше да им е малка подготовка за сегашните избори, които май се оказаха трудни за голям брой възрастни хора.
Колкото повече наближаваше 14 ноември, толкова повече родителите ми повтаряха, че няма да гласуват, защото няма да се справят на машината и защото се колебаели за кого. Дадох им идея да заложат на двете партии - майка ми да гласува за едната, баща ми - за другата. Гласуването на машина им показах на клипчета в интернет. Те са кратки, демонстрацията и обясненията са с бърз говор, затова на стоп кадър повторих многократно всяка стъпка до пускането на вота. Съветвах ги да четат какво пише и да ползват смело долу на страницата бутона за преминаване на следваща страница и за връщане на предходната, докато намерят партията, която са си избрали. Това като че ли не го разбраха много добре, колкото и да им го обяснявах.
За да са по-спокойни, отидохме заедно. След мен гласува майка ми. Без да виждам монитора, разбрах къде се стъписа - като се появи списъкът за Народно събрание. Пристъпих към нея само да й припомня за бутона за следваща страница. Представител на комисията ме спря. Той й съдейства и тя като че ли успя. За гласуването на баща ми помощникът вече беше застанал до него и аз се оттеглих, за да не си помислят, че искам да влияя. Но какво се оказа? Баща ми доста се забави. Излезе много мълчалив. Попитах го дали успя да намери партията, която си беше избрал. Той каза „Не знам“. По лицето му разбрах, че нещо не е наред. След петнайсетина минути пак го питах и пак каза „Не знам“.
Вечерта, явно поотпуснат от репортажите, че и други хора са имали технически трудности, ми каза, че, членът от комисията му помагал, но в крайна сметка е гласувал за друга партия и се е уверил в това, като е видял изписаното на разпечатката. Казах му, че няма за какво да се притеснява, защото тя доста губи в тези избори, но още не мога да се отърся от това, как изглеждаше лицето му, излизайки от секцията. Мисля си дори, че жената, която е лапнала разписката от гласуването си, може да е била крайно разочарована, че не може да подаде гласа си така, както иска да го посочи, само защото е допуснала някаква техническа грешка.
Не вярвам да не може да се програмира по-разбираем за старите хора вариант за машинно гласуване. Мисля, че за следващите избори много от тях съвсем ще се откажат, а уж се оплакваме от ниска избирателна активност! Стоян, 54 г.

Здравей, Стояне! Споделяйки лични впечатления и съпричастие към трудностите, които са изпитали твоите родители при гласуването за президент и Народно събрание, показваш загриженост за всички стари хора как при несъобразяването с особеностите на техните възприятия модерните технологии вместо да улесняват, могат да направят недостъпни или зависими от помощници и масовите услуги, и участието в изборите.
Окуражил си се да опишеш проблема, защото си чел мои анализи по подобни проблеми тук на страници във вестник „Утро“. Всичко, което знам от психологическата теория и практика за
измененията, които настъпват с възрастта
имам възможност да го наблюдавам и при моите родители. Обръщам внимание, че при старите хора се проявяват не само така наречените когнитивни нарушения - на възприятието, вниманието и паметта, мисленето по скорост и качество и т.н., и промени с емоционалността - по-бързо биха могли да се обидят, докато се ориентират в нещо, за което им трябва време да обмислят. В начините за справяне и в някои реакции се наблюдава и 
удивителният потенциал на човешкия мозък във всички възрасти
ако има съобразяване с възможностите, в случая на старите хора.
Да видим проблема с машинното гласуване, който изглежда, че е по-изразен при хората без опит в боравенето с компютри. През април имаше два варианта - гласуване с машина или с бюлетина. Вероятно прибягването на човек до бюлетина е продиктувано не от невярване на машините, а от
невярване на себе си, че ще се справи успешно, и за да си спести стрес
от това. Ето как и твоите родители, Стояне, са се отказали от изборите през юли. Иначе можеше да дадат гласа си и да им е като репетиция за сегашното машинно гласуване, особено за Народно събрание, за което списъкът беше по-дълъг.
Споделяш в писмото усърдието си, с което си ги окуражавал. Уж са имали колебание за коя партия да гласуват, но според мен с тази причина са оправдавали склонността за отстъпление пред машинното гласуване. Използвайки разколебаването им, си се опитал
да ентусиазираш възрастните си родители
като си им предложил да гласуват за различни партии и да следят после с вълнение резултатите от едно домашно дерби. Че не е трудно гласуването с машина, си се опитал да ги убедиш чрез клипчета в интернет. Е, Стояне, лесно ли ти се стори то като за стари хора от тези видео записи? „Те са кратки, демонстрацията и обясненията са с бърз говор, затова на стоп кадър повторих многократно всяка стъпка до пускането на вота“.
И аз направих като теб и реакциите на моите родители бяха такива: за първа страница на монитора с избора, който се прави на нея - „Да, ясно“, втора страница - „Да, ясно, де“, на третата със списъка с кандидат-президентските двойки обяснявах да търсят
не само номера в листата, който може да забравят
но и да прочетат имената, за да са сигурни. Докато им обяснявах, дори и аз се обърквах, преминавайки към страницата за Народно събрание, нищо че долу в ъгъла имаше бутон, който посочва това.
Ако имаше една разделителна страница с центриран надпис преди списъците за народни представители, възрастните хора щяха да имат тази
малка пауза да се настроят за втория си избор
при комбинираното гласуване. Иначе объркването е нормално, когато възрастен човек, който и без това е малко или много стресиран, се изправи пред дълъг списък с партийни имена, чиито познати от телевизията лидери не са посочени в листата, а много нови от тази година партии имаха необичайни лозунгови наименования.
Казваш: „Съветвах ги да четат какво пише и да ползват смело долу на страницата бутона за преминаване на следваща страница и за връщане на предходната, докато намерят партията, която са си избрали. Това като че ли не го разбраха много добре, колкото и да им го обяснявах“.
Описваш как си изчакал близо до майка ти при гласуването и че, виждайки съдействието от член на секционната комисия, си се доверил, че и баща ти ще се справи. „Но какво се оказа? Баща ми доста се забави. Излезе много мълчалив. Попитах го дали успя да намери партията, която си беше избрал. Той каза „Не знам“. Познавайки го добре, по лицето му и по повторения отговор си разбрал, че нещо не е наред.
С какво ли е била изпълнена душата му?
Може би е бил разстроен, че „вече за нищо не става“, каквито мисли минават през ума на старите хора, може би е бил огорчен, че не е могъл да подкрепи своите избраници, към което колко му е да се прикачи и вина, че не е гледал добре и не е прочел, както си го посъветвал. Към това може да се е прибавил и срам, че не доглежда и е прибързал само и само да се отърве от напрежението, че някой се опитва да му помогне и че го чака цяла опашка пред секцията. В момент на подобно напрежение на машината човек може да натисне каквото и да е и
гласоподавателната воля да отстъпи на волята незабавно да спре това напрежение
„Вечерта, явно поотпуснат от репортажите - че и други хора са имали технически трудности, ми каза, че членът от комисията му помагал, но в крайна сметка е гласувал за друга партия и се е уверил в това, като е видял изписаното на разпечатката“.
Помощникът като че ли го е „улеснил“ да посочи партия, традиционно свързвана с избора на пенсионерите, мислейки вероятно, че щом баща ти е избрал подкрепения от нея кандидат-президент, по подразбиране следва да иска да гласува за тази партия и така вотът на татко ти да бъде подменен. Веднага си се опитал
да избавиш притеснения си татко от чувството за вина
„Казах му, че няма за какво да се притеснява, защото тази партия изглежда, че доста губи в тези избори, но още не мога да се отърся от това, как изглеждаше лицето му, излизайки от секцията“. Затова вероятно случката от новините с жена, изяла разписката си след вота, у теб не предизвиква смях, а поражда размисли може би за това колко малко внимание отдаваме на начина на мислене и на чувствата на хората - „може да е била крайно разочарована, че не може да подаде гласа си така, както е искала да го посочи, само защото е допуснала някаква техническа грешка“. Аз имам няколко допускания за това, как жената е стигнала до този начин да отстоява волята си. На куриозите обаче може да се гледа и като на
червена лампичка за нужда от подобрения
Споделям твоите думи „Не вярвам да не може да се програмира по-разбираем за старите хора вариант за машинно гласуване“ и нека твоето писмо е поводът да помислим за такива варианти, които в бъдеще да подобрят машинното гласуване.
Мисля, че щеше да е добре след гласуването за президент да има разделителна страница преди първата страница за Народно събрание с центриран надпис от рода на „А сега изберете представители за Народно събрание“. Това щеше да осигури
паузата за по-съществено превключване на вниманието на старите хора
от единия към другия вид избор и щяха да се настроят за откриването на номера и наименованието на партията, която преди това са си избрали.
Дискриминирани от вида на машинната бюлетина може да са се почувствали и хора от различни възрасти с проблеми със зрението или които са с дислексия и имат проблеми с четенето - списъците бяха доста гъсти. Хартиената бюлетина човек може да я вдигне и да разчете нещо от нея. Вероятно по-добре би било в бъдеще машините да се сложат на по-високи маси и така екранът и списъците да са почти на нивото на погледа и на хората по-малко ще им убягва бутон за „разлистването“ на следващи страници на компютърната бюлетина.
Спомняме си цветните бюлетини в миналото, преди да се приемат интегралните.
Цвят или лого биха могли да улеснят старите хора и хората с дислексия
Дали не би могло да се програмира машинна бюлетина с по-малко на брой партии на страница, с по-едри карета, в които да е наименованието заедно с цветното им лого, което би улеснило разпознаването им? При такъв вариант би могло и срещу всеки номер за преференциален избор да бъдат и имената на кандидат-депутатите. Така избирателят ще е още по-сигурен, че маркира избора, който е направил, и по-малко ще се рискува това, Стояне, от което се опасяваш: „Мисля, че за следващите избори много от тях съвсем ще се откажат, а уж се оплакваме от ниска избирателна активност!“.
Ето поле за творците в компютърната работа, които обичат да оптимизират ползваемостта й и да се утвърди машинното гласуване като удобно за всички.