Напук на кризата, причинена от пандемията и съпътстващите я мерки за ограничаване на заразата, които удрят по множество бизнеси, НАП-Русе за втора поредна година събира повече данъци. От началото на 2021-а до края на октомври в регионалния офис на приходната агенция са постъпили над 326.8 млн. лева, което е 18.4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. 
Спрямо същия период на 2020 г. най-висок е ръстът на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица - 19%. От него са внесени близо 65 млн. лв. повече, което би трябвало да означава, че доходите на живеещите в Русенско са се увеличили с общо 650 млн. лева. Приходите от корпоративен данък се увеличават с 13% и достигат над 29.2 млн. лв., а постъпленията от осигурителни вноски растат с 11% и вече са близо 182 млн. лв.
Само през октомври приходите, постъпили в офиса на НАП-Русе, са над 34.6 млн. лв., което е с близо 3.2 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Общо данъчните приходи през месеца са 16.1 млн. лв., като данъкът върху доходите на физически лица е близо 8.5 млн. лв. Още 2.4 млн. лв. идват от корпоративния данък, а 4.8 млн. лв. - от ДДС. 
Така след като през първата година от началото на пандемията русенци платиха с 5,23% повече данъци, през втората ще увеличат вноските си в бюджета с още близо 6%. Откъде обаче идва този ръст?
„Основна заслуга за повишаване на приходите има доброволното деклариране и внасяне на задълженията от фирмите и гражданите, като служителите в русенската приходна администрация активно се стараят да ги подпомагат в тяхната дейност. Повишеното ниво на обслужване и конструктивното сътрудничество с данъкоплатците осигуряват устойчив ръст на постъпленията от региона“, посочва директорът на офиса на НАП в Русе Йордан Йорданов.
И макар подобрената работа на данъчната администрация и съсредоточаването на проверките върху големите фирми да имат своето място, за увеличаване на данъчните приходи съществен принос имат и други фактори. На първо място това са административните увеличенията на минималната заплата и минималния осигурителен доход от 610 на 650 лева, т.е. с 6,5%, заплатите на държавната администрация с 10% и на учителите с 15%, влезли в сила от 1 януари. Което увеличава и приходите от данъка върху доходите на физически лица. 
Друг важен фактор, на който данъчната администрация никога не акцентира, е инфлацията. Все пак като мярка за преодоляване на икономическите последици от пандемията в света бяха напечатани пари за 20 трилиона долара. Тези пари се насочиха към покупка на стоки и активи по цял свят, така че някаква част от тях стигна и до нас. Според официалната статистика инфлацията за последните 12 месеца е 4,8%, което значи повече приходи от ДДС и акцизи. Според данните на БНБ пък от началото на годината парите в обращение са нараснали от 21,24 на 23,68 млрд. лева, тоест с 11,5%. Което вероятно е по-близо до действителната инфлация. Ако се вземе предвид обезценката на лева (подобно на всички останали валути), ръстът на данъчните приходи може да се окаже и спад.