На 5, 6 и 7 ноември 1981 г. се провежда една впечатляваща земляческата среща, превърнала се в най-мащабното мероприятие, с което Поликрайще отбелязва 1300-годишнината на Българската държава. Подготовката трае година и в нея се включва цялата общественост под ръководството на кмета Марин Маринов Удварев, на директора на училището Никола Георгиев Попниколов и на Управителния съвет на читалището с председател Таньо Петров Големджийски.

Те изграждат землячески комитети от поликрайщчани с председатели: в София – Куна Никова и полковник Йордан Аврамов (началник-механизация към Строителни войски на Българската народна армия), в Плевен – Пеньо Генков и инж. Величко Маринов Попмаринов (директор на Циментовия завод в града), в Русе – Васил Костадинов Гецов, в Свищов – учителят Милко Трифонов Караилиев, в Горна Оряховица – инж. Марин Атанасов Караилиев (директор на Електроразпределителния район), във Велико Търново – Венета Голакова (началник-отдел “Планиране” към Окръжния народен съвет), в Будапеща – Георги Димитров Иринков, в Братислава – Спиридон Маринов Байчев, във Виена – Георги П. Нейков. С тяхното съдействие са изпратени покани до всички поликрайщчани, живеещи в страната и в чужбина, чиито адреси организаторите успяват да издирят. Отзвукът е много голям.

За земляческата среща пристигат 1480 души от Чехословакия, Австрия, Унгария и от различни близки и далечни градове и села на България. Преживяването е наистина вълнуващо и незабравимо.

Срещата, както вече посочихме, се състои три дни – 5, 6 и 7 ноември 1981 г.

5 ноември 1981 г. (четвъртък):

Поликрайще е вече от дни изпълнено с гости от Братислава, Будапеща и Виена, а на този ден от рано започват да пристигат от всички краища на Бългрия и оживлението навсякъде е огромно. Официалното посрещане на гостите на селото става в късния следобяд. Земляческата среща е открита от 18 часа в киносалона на читалище „Димитър Генков“ с химна на Народна Република България. Непосредствено след него е почетена паметта на починалите наши близки със ставане на крака и едноминитно мълчание. След това е прожектиран филм за Поликрайще, заснет от оператора Янко Димитров Енев. От 19 часа е представена комедията „Кой командва вкъщи“ от Иван Пейчев, подготвена от театралния колектив при читалището.

6 ноември 1981 г. (петък, преди обяд):

Денят е наситен със събития. Преди обяд са организирани пътувания до римския град Никополис ад Иструм, част от който лежи в землището на Поликрайще, и до Лясковец, където е разгледан Музеят на гурбетчийското градинарство.

От повече от век училищата в Поликрайще организират поне веднъж годишно поход до Никополис ад Иструм и гостите, които са го посещавали като деца с любопитство разглеждат промените в града в резултат на дългогодишните разкопки на български и английски археолози.

Голяма част от пристигналите от чужбина поликрайщчани са градинари и второ и трето поколение потомци на градинари. За тях представлява огромен интерес да се запознаят с бита на своите бащи и деди в Музея на градинарството в Лясковец, главен инициатор за създаването на който е г-жа Мария Шалаверова, журналистка от Горна Оряховица. Самият Музей на градинарството в Лясковец е създаден с дейното участие и на поликрайшките градинари, главно от Виена. Голям принос за направата на музейната сбирка има председателят на Българското градинарско дружество във Виена Цвятко Касаков. Той дарява своя личен архив, събиран в течение на десетилетия на Музея във Велико Търново и на Музея на градинарството в Лясковец. По този начин историята на българското градинарство през периода между двете световни войни и в годините след Втората световна война е съхранена.

Там в голяма степен има информации за богатата история на градинарството на Поликрайще.

От 1810 г. селото е

един от най-големите центрове в България на гурбетчийското градинарство

От общо 24 000 българи-градинари, поликрайщчани са над 2 400. През 1929 г. в Поликрайще е създадено най-мощното и влиятелно в нашата страна Градинарско дружество „Сила“ с 1 200 члена, което диктува политиката на Българския градинарски съюз между двете световни войни, определя ръководството на Съюза, кои да бъдат избрани за негови представители в Българското Народно събрание, както и кои да са Министри на земеделието и държавните имоти на Царство България. Дори градинарите на Н.В. Цар Фердинанд I и на Н.В. Цар Борис III в двореца „Врана“ са от Поликрайще. Поликрайщчани създават българските градинарски дружества във Виена и Братислава през 1935 и 1936 г. За техни председатели и членове на Управителните съвети се избират най-влиятелните газди измежду българските градинари. И на двете дружества председателите са от Поликрайще: Цвятко Джонгов в Братислава и Цвятко Касаков във Виена. Управителните съвети на дружествата са също основно от градинари от Поликрайще и Драганово.

По същото време Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ създава свой клон в Будапеща. Той става единственият легитимен представител не само на градинарите, а на всички българи пред унгарското правителство. Един от най-дейните му членове е Петър Хаджипетков, наричан „Кралят на българите в Унгария“. Благодарение на огромното му влияние и авторитет сред управляващите среди в унгарската столица и на активната работа на будапещенския клон на Поликрайшкото градинарско дружество, са решени изключително важни въпроси, от жизнено значение за всички българи, работещи в Унгария. Най-същественият измежду тях е преводът на пари от Унгария в България по банков път. Преди намесата на будапещенския клон на Поликрайшкото градинарско дружество на българите е разрешавано да сменят и изпращат по банков път крайно ограничени суми при абсолютно неизгоден курс, което е убивало техния труд. Останалите пари те са били принудени да пренасят по влака или по корабите в чували. Парите са крадени най-безобразно в Румъния. Благодарение на будапещенския клон на Поликрайшкото градинарско дружество е извоювано правото да се превеждат неограничени по размер суми при най-благоприятен курс за българите.

Голям принос за положителното решаване на въпроса има и протойерей Никола Попгеоргиев Маринов – главният инициатор за създаването на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка) през 1915 г., преучредена на два пъти след това през 1919 г. Той ипотекира в Земеделската банка цялото си имущество – къща, представителна сграда в центъра на Поликрайще със сладкарница, кръчма, ледница, складови помещения и хотелски етаж, ниви, добитък, земеделски инвентар, с което дава личен пример. Последван е от още 20 от най-състоятелните стопани в Поликрайще. Така Поликрайшката банка е учредена, получава кредит от Земеделската банка и започва да отпуска кредити на нуждаещите се. Протойерей Никола Попгеоргиев Маринов е съучредител на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“. Заедно с неговия клон в Будапеща той открива отделения за банкови преводи от чужбина и за влогове в Поликрайшката популярна банка. Именно чрез тях се извършват преводите от чужбина и се получават в Поликрайще.

По подобен начин постъпват и редица селища в България. Те се възмогват точно в годините на най-голямата световна стопанска криза. Тогавашно Поликрайще е пример за такова възмогване. Тук са построени стотици нови къщи и коренно е преобразен битът на населението. Така е и в Джулюница и Драганово, и то благодарение на Поликрайще и на неговото градинарско дружество.

6 ноември 1981 г. (петък, след обяд):

А в Поликрайще са посетени организирано образователно-културните ни институции – Прогимназията „Св. св. Кирил и Методий“, Началните училища „Христо Ботев“ и „Св. Иван Рилски“, Селскостопанската гимназия „Боруш“, библиотеката към Читалище „Димитър Генков“, откритият спортен комплекс, спортният салон и работилниците в двора на Прогимназията, стадионът и спортната площадка в центъра на Поликрайще; паметниците в селото и гробищният парк; многобройните обекти от селското стопанство – птицекомбинатът, рибното стопанство, кравефермите, свинефермите. Отворени бяха за гостите и домакините на срещата селскостопанското летище, на което се проведоха демонстративни полети, Радиоцехът към Комбината за радиотехническа апаратура, Велико Търново, цеховете за телфери към Телферния завод във Велико Търново, поликрайшкият клон на шивашко предшприятие „Сотир Зринов“ в Горна Оряховица, новооткритият комплекс „Езерото“, по което можеше да се повозят с лодките, да посетят модерния ресторант „Езерото“ към „Кооптурист“ – Велико Търново на брега на новото поликрайшко езеро; модерният диагностичен център към Съюза на българските автомобилисти в Поликрайще; хлебокомбинатът и содолимонадената фабрика. Тук в хлебарницата пекоха на гостите пред тях баници и те ги опитваха след това. Видяха нагледно и процеса на производство на безалкохолни напитки. С интерес разгледаха и Здравната служба с модерния рехабилитационен център, където преди години се провеждаха и международни научни семинари.

Късно след обяд е изнесена празнична програма за гостите с участието на женския народен хор. Връх на културната програма за този ден беше представенето на възстановката на народния бит на Поликрайще „Изпращане на гурбет“ и рецитал с ученици „1300 години България“, на които учителката по български език и литература Трифонка Романова Попниколова е авторка на сценария, режисьорка и постановчик. Салонът на Читалището беше претъпкан и нямаше място, ако яйце се хвърли, да падне на земята. Множеството проследи изпълненията с просълзени от умиление очи. След това веселието продължи на центъра с много музика, народни хора и ръченици. В по-късните часове театралният колектив изигра специално подготвената за срещата пиеса „Гераците“ по Елин Пелин. Ненадминатият и достоен да бъде народен артист на България невероятен талант Антон Кьосев събра всички овации.

7 ноември 1981 г. (събота):

Този ден беше през оная епоха изключително значим празничен ден. На него тогава се провеждаха големи манифестации. И така с манифестация първо се отбеляза 63-тата годишнина от Великата Октомврийска Социалистическа Революция. Това обаче за гостите и домакините беше повод за гордост да се видят редиците на учениците от нашите училища, винаги тогава предвождани от стройната фанфарна музика, ръководена от директора на училището Никола Георгиев Попниколов. Преминаха и нашите съселяни, демонстриращи плодовете на труда си в разнообразните сфери на заетост, с които тогава селото ни честно си заработваше и обезпечаваше чрез реален труд живота. Показано бе как се е работило в миналото и как се работи в по-новото време. Преминаха и модерни земеделски машини. (Това за съвременните хора днес смятаме, че е като фантастичен филм, защото нито съвременните ученици имат дисциплината и уменията на тогавашните, нито пък оня труд е познат на повечето днешни хора.) За обяд ресторантите и столът на ТКЗС поднесоха на гостите изобилни блюда, по масите имаше огромни варени и посолени със сол и червен пипер пуяци поне по 10 килограма, до тях се редуваха подноси с печени шарани и прасенца, всичко това отгледано в Поликрайще и всеки можеше да похапне от всичко донасита. По-късно в салона на читалището се състоя тържествено събрание, посветено на 1300-годишния юбилей на Българската държава, след което бе прожектиран втори филм за Поликрайще.

Земляческата среща официално завърши с поздравителен концерт за гостите от Фолклорния ансамбъл „Сидер войвода“ – Горна Оряховица и народни веселия. Те се състояха на открито на спортната площадка в Центъра на Поликрайще.

Посещение на училището и през 3-те празнични дни на Земляческата среща и в дните около тях: Над 1000 души идват да видят училището, в което са се учили. Много от тях не са били тук отпреди 45-50 години, а някои и от повече. Поединично или на групи гостите започват да пристигат дни преди официалното начало на събитието и продължават и посещават училището и много след края му. Сред тях са героят на социалистическия труд и народен представител в две Народни събрания Васил Андреев; Цвятко Байчев, Здравка Байчева, Спиридон Байчев, Стефка Байчева, Никола Байчев от Братислава; Шишман Гърдев, Георги Димитров Иринков от Будапеща; Георги Нейков от Виена.

Най-голям е напливът по време на самата среща в часовете, когато няма общи мероприятия. Вратите са широко отворени за желаещите. Директорът Никола Попниколов посреща лично всеки гост и разговаря с него. Слуша спомени за годините, прекарани тук. Развежда го и му показва кабинетите, работилниците, физкултурния салон, спортните съоръжения, кухнята и столовата. Хората са искрено впечатлени от коренната промяна в училището и от напредъка на образователното дело в Поликрайще в последните десетилетия.

От това време ни делят САМО 40 години. Но общественият ред, който се установи през последните 30 години и който определят с името „демокрация“ и който нанесе пагубни вреди на много места в България, не подмина и Поликрайще. Повечето от това, което нашите гости тогава видяха, а домакините с гордост показваха, е изчезнало – унищожено или просто оставено да се разруши. Дано Господ даде отново сили и дух на новите поколения и те се върнат към съзидателен труд, а Поликрайще отново да процъфти и където е текло, пак да тече.

 

Текстът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

Д-р Марияна Николова Георгиева

Проф. д-р Георги Николов Георгиев