Русенката Евелина Керчева, която се занимава и преподава йога, медитация, източни бойни изкуства, се е заела да издири близки на очевидци на визитата в Русе на индийския поет, философ и носител на Нобелова награда за литература /1913 г./ Рабиндранат Тагор. От посолството на Индия биха искали да знаят дали в нашия град има хора, които са научили от своите роднини или приятели преките им впечатления или спомени от това паметно посещение, каза Керчева. Тя разчита, ако има такива хора, да пишат на електронната поща на „Утро“, а вестникът ще съдейства за връзка с нея. 
Индийският философ и мислител Рабиндранат Тагор пристига в Русе на 19 ноември 1926 година. Преди това два дни е в София и изнася две лекции. Негов домакин там е българският му приятел Иван Грозев - роденият в Червена вода поет и драматург с търсения в символизма и теософията. Именно това сближава двамата мислители.
В града на Дунава Тагор остава до вечерта на 19 ноември и след това продължава пътя си към Букурещ.
В 11 часа и 15 минути огромно множество русенци посрещат на гарата скъпия гост. Ето какво пише във вестник „Последни русенски новини“ Веселин Димитров, цитиран от Регионална библиотека „Любен Каравелов“: „...Множеството със затаен дъх ожида да види поета. Ето, най-сетне той се показва. Всички се раздвижват, свалят шапки и аплодират поета. Той поздравлява с бавен, ритмичен жест - с махане на протегната ръка. Всички чувствуват мистичния чар, който лъха от беловласата фигура на Тагор. Лицето му е бледо, набраздено с големи бръчки, слабо и наподобява лице на аскет“.
Рабиндранат Тагор е посрещнат с подобаваща официалност и тържественост. Той е приветстван лично от окръжния управител Димев и чехословашкия консул Прохазка. Стефан Киров поднася поздравления от името на домакините от Дома на изкуствата и печата: „Скъпи учителю! Приветстваме ви от все сърце с пристигането Ви в Русе. Нашата малка страна повече мълчи, но в мълчанието ни се крие страдание. Нашият малък народ върви неуклонно по пътя, който Вие чертаете - пътя на любовта и справедливостта. Отнесете нашите сърдечни приветствия на творческия индийски народ“. Трогнат от посрещането, Рабиндранат Тагор благодари за горещия прием и казва: „Вие страдате, но помнете, че страданието възвисява духа“. 
След приветствията Тагор се оттегля в купето на влака, където е посетен от официалните лица. Художникът Пенчо Георгиев прави скици на индиеца, а журналистът Веселин Димитров взема интервю, за което преводач от английски е съпругата на известния русенски художник Димитър Радойков - Щирка Палашева-Радойкова, учителка, завършила музикално образование в Америка. 
След тържествения обяд, даден в хотел „Сплендид“, философът остава да си почива, а близките му, които го придружават, са разведени из града с файтон, като посещават Мъжката гимназия и Столарското училище. В пет часа следобед с българско параходче Рабиндранат Тагор пресича Дунава, изпратен от много русенци. 
Споменът за тази вълнуваща визита на нобелиста дълго е отеквал в сърцата и душите на русенци. Очевидно вдъхновено от нея, прочутият майстор на ледените фигури, сладкарят Денчо Ножаров е извайвал и негова скулптура в колекцията с бележити личности и забавни фигури пред сладкарницата си на Главната улица на града. 
През тази година се навършиха 160 години от рождението на Рабиндранат Тагор на 7 май 1861 г. в Калкута и 80 години от неговата кончина на 7 август 1941 г. в родния му град.