Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе в тази форма, в този формат, с това насищане и обогатяване в годините е бил фестивалът за мен в България. Това каза в интервю за БТА големият български цигулар проф. Минчо Минчев преди участието си в 60-ото издание на „Мартенски музикални дни“.
„Мога да кажа спомените си за фестивала, но за отделен концерт трябва да се разровя в паметта си. Мишо Кътев /Михаил Кътев е един от основателите на „Мартенски музикални дни“ - б.р./ беше направил албум кога съм свирил, какво съм свирил и с кого съм го свирил. Този албум потъна, но ще излезе отнякъде. В един момент не сколасах да го попълвам“, каза Минчо Минчев по повод изявите си във фестивала.
Той заяви, че не иска да сравнява „Мартенски музикални дни“ с други музикални форуми по света.
През годините у нас е имало усложнени ситуации, отношение към култура, минимализиране на култура, като това никак не е лесно, но пък желанието на екипа на директора на музикалния форум Ива Чавдарова, на целия екип и на града е фестивалът да го има.
Селекцията на „Мартенски музикални дни“ е винаги прецизна и взискателна
„Цялото ми уважение и адмирации и любов към фестивала, защото тук селекцията винаги е била много прецизна, много взискателна. Не знам как го постигат, но музикантите са чакани от публиката и са канени отново и отново. Искам да благодаря, че съм един от тях. Получавал съм и продължавам да получавам огромно удоволствие от концертите, от майсторските класове, които съм водил многократно. Стремежът на фестивала е да расте и да се развива, да вдига нивото, да кани нови и нови много силни състави и изпълнители, да доставя на публиката огромно удоволствие. Знам радостта и нетърпението на публиката, която очаква отново и отново фестивала. За първи път в историята си музикалният форум не е през март, а през септември заради пандемията, но важното е, че го има. Искам да благодаря за усилията и любовта на всички, които направиха и тази година да го има“, заяви известният цигулар. По думите му, фестивалът се е променил през годините само положително.
„Много трудно бихме си представили усилията този фестивал да го има, да го има, да го има... Не е лесно, разберете, в такава ситуация с този вирус, с тази пандемия и със страховете на хората - особено на по-възрастното поколение. Кой над 60 години е без някакво заболяване, а какво да кажем за тези информации, които те пращат от единия в другия ъгъл и да не знаеш какво да направиш. Имах в началото съпротива да се ваксинирам, но се имунизирах. Знаете ли, ако искаме да бъдем живи, да сме работоспособни и да вършим нещата, които искаме да постигнем, трябва да сме във форма“, заяви професорът.
Живият контакт - истинското общуване между публика и музиканти
По време на пандемията се търсят различни форми на концерти, които са с много намалени състави. „Спомням си през миналата година в зала „България“ със Софийска филхармония излизам на сцената и си казвам - „Господи, тази сцена колко голяма е станала. А то съставът е много редуциран и пръснат из цялата сцена“, обяснява проф.Минчев. Припомни и как от балконите и градинките се правеше музика.
„Музиката трябва да я има. След успешен концерт е била моята дрога - да го изживея отново и отново, и удоволствието от това, че доставяш удоволствие. Трябваше да свикнем да съществуваме в коренно различна обстановка, но още ни има, още сме търсени и още хората искат да посещават концерти и живият контакт е нещото, което е истинското“, заяви Минчо Минчев.
Българите са талантлив народ
По думите на професора, в първите години след 1990 г. е имало спад в интереса на младите към класическата музика. „След 1990 г. имаше ясно отдръпване на родителите да поведат децата си, да ги заинтригуват към някой музикален инструмент. Тогава бяха години, в които имаше отлив. Сега е друго. Сега е по-добре. Ние сме талантлив народ. Има много талантливи деца и младежи. Талантът само не е достатъчен. Трябва да знаеш как да го отгледаш, как да го насърчиш, как да го поведеш, как да му отвориш пространства, в които да съществува, да е петимен за развитието си. Нямам притеснения, че ще продължат да се раждат много талантливи хора, на които желая да са силни, да не мирясват и да продължат с развитието си“, каза професорът.
По думите му, не може да се затвори талантът между граници. 
„Това е изкуство, което трябва да е достояние на всички, които имат нужда от него. Няма да се разсърдя на никого, ако намери продължението на обучението си в която и да е европейска държава, но при верния педагог, защото това е много важно. Не е важно в кой град си, а при кой професор си и при кой педагог. Ако успеем да вдигнем нивото на битието си и да станем малко по-финансово независими, ще могат музиканти от и извън България да идват. Вече ги има, но случаите са единични. Тогава ще стане този обмен, за който говорим“, каза Минчо Минчев. Той няма никакви съмнения за талантите, които винаги сме имали в България и ще продължаваме да ги имаме.
„Дай Боже, да можем да ги отглеждаме правилно и да имаме отношението на държавата към културата, което е страшно важно. Защото езикът ни много опростя, взаимоотношенията ни понякога са нетърпими. Виждате общуване от парламента до улицата, като се чудиш дали си вътре, или отвън. По-хубаво е човек да остане на музикалното поле, за да се опита да достави удоволствие на хората, които вярват, че ще го получат от неговата музика“, заяви известният цигулар.