Един телефон и една жена, вторачена в него в очакване да чуе позвъняването, което ще спаси малката й лодка, подмятана все по-уморено и безнадеждно върху вълните на живота. Взряна в телефона, жената отпива от бутилката, в един момент посяга към флакон с таблетки, после го захвърля, за да отиде до пишещата машина върху малката масичка и бързо да натрака нещо върху листа - после да извади листа от каретката на машината, да го смачка и да го захвърли... 
Колебания, съмнения, търсене на смисъла, вдъхновени излитания и шеметни падания в пропастта. Кой не е преживявал такива настроения, съмнения и търсения? А когато върху тези пулсиращи въпроси се фиксира една актриса, която истински страда от подозрението, че може би й е писано да играе само „втора вещица“ и дори не Дойката в „Ромео и Жулиета“, а Слугинята - тогава този чисто 
житейски сюжет от периода „на попрището жизнено в средата“ 
се превръща в театрална пиеса. И тази пиеса вълнува, тревожи, радва и възхищава десетки зрители, които едновременно откриват в нея нещо от себе си, но и се докосват до съдбите на хората в театралното изкуство. За да разберат - и да приемат! - че актьорите също преживяват от фойерверки и пеперуди в корема до отчайващо слизане в най-мрачните дълбини на плашещото неизвестно. И че актьорите, които публиката възприема като едни щастливци, погалени от съдбата и надарени с привилегията да влизат и в кристални пантофки, и в евтини гумени чехли, и в изискани маркови обувки, но понякога да притичват боси по сцената... - тези актьори също имат потребност освен от аплаузи в залата, и от това късно вечерта някой да им се обади по телефона и да им каже: 
Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и 
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта 
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата. 
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката. 
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите 
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали 
Простора. Всичко ти харесва. Ама всичко, а не трябва, зелда.
Става дума за спектакъла „Сезонът на кукувиците“ на три актриси - две от русенския театър и една от Народния в София, който преди седмица направи първата си премиера в Русе, а три дни по-късно направи и националната - на фестивала „Сцена на кръстопът“ в Пловдив. Само след дни пък предстои второто представление пред русенската публика - то ще бъде на 20 септември отново в зала „Александър Батенберг“ в Историческия музей.  
Какво събра русенските актриси Кристиана Ценкова и Евгения Явашева със столичанката Ева Данаилова? Кой написа пиесата? И как откровеността се събра с поезията, за да се получи един вълшебен театрален час, който напомня за Жан Кокто, за Томас Бекет, за Елин Рахнев, за група „Остава“ - но при всички арт асоциации и алюзии, които извиква, спектакълът носи достойнствата на оригинална, завършена и 
въздействаща театрална история, която дърпа струни 
и кара зрителите да се вслушат в мелодията от спомени и бъдещи планове. 
Всъщност това със спомените и плановете си е съвсем директно. В спектакъла актрисата Мария (Кристиана Ценкова) не е сама - през цялото време с нея са нейното Минало (Ева Данаилова) и нейното Бъдеще (Евгения Явашева). Те й отварят вратите към красивите моменти отпреди, подсказват й знаци и смисли, приповдигат лекичко завесата пред предстоящето, за да мотивират героинята да се върне към красивите си амбиции и преживявания. 
Идеята е на Ева, казва Кристиана. Двете са завършили Театралната академия „Кръстьо Сарафов“ в един клас - класа на Ивайло Христов, и още тогава са си обещали, че ще намерят време и начин за съвместен театрален проект. 
„Взехме решение, че сега е моментът за това, говорихме с Жени, тя даде зелена светлина - не само за участието си в проекта, а също и за това той да се реализира под шапката на сдружение „Блок 14“ - и започнахме. Началото беше с писане по вайбър, по месинджър, това беше и най-трудният етап с подготовката на текста на пиесата, търсенето на вярното начало. След това нещата потръгнаха. А и по време на репетициите по-късно добавяхме елементи, детайли, размествахме и акцентирахме. После трябваше да съвместим ангажиментите си - репетициите, премиерите, проектите, в които участва всяка от нас“, разказва Кристиана. 
И трите харесват поезията на Елин Рахнев 
и затова стиховете му съвсем органично се вписват като една от основните компоненти в пиесата. Ева е играла и в спектакъла „Любов“ на Лиза Шопова по текста на Елин Рахнев, което допълнително я мотивира (тя е и основният автор на текста, тя е и режисьор на постановката) да избере именно стиховете на известиня български поет за център на пиесата. А Рахнев не само се съгласява да се използват негови текстове, но дава множество полезни съвети на трите актриси. Тъкмо той препоръчва при разработката на централния персонаж - актрисата Мария, Кристиана да вложи повече лични елементи, което прави ролята по-плътна, достоверна и впечатляваща. 
И Елин, и Жоро (Георги Георгиев от група „Остава“, който е автор на музиката) дойдоха при нас на последната права и много ни помогнаха да постигнем завършен спектакъл, казват трите актриси. 
Кое ще остане най-запомнящо се за тях от работата по този спектакъл?
Кристиана: „За мен подготвителният процес беше изключително интересен, носеше невероятни емоции и удовлетворение. Всички проявихме голям толеранс и търпение, за да може да се случи това, което се случи - искахме то да стане, но знаехме, че не бива да става на всяка цена“.
Евгения: „Ще го запомня най-вече с това, че ние, три жени (!),  се справихме много добре със задачата, която си бяхме поставили. Всеки имаше право на мнение - това прави хиляди варианти и би могло да доведе до много деликатни ситуации. Така или иначе, и Крис, и Ева, и аз сме свикнали на друг начин на репетиции. Но в тази ситуация наистина се справихме!“. 
Ева: „Запомнящото се е това, че имахме страхотно партньорство и се усещахме като един човек. Колкото до трудностите - това са винаги нещата, които съпътстват всяко необходимо порастване. Трудностите са червената лампа, ако нямаше трудности, нямаше да стане спектакълът. А нали дъгата винаги идва след буря - ако няма буря, няма да има и дъга“. 
И за трите актриси времето, в което пристъпват към този проект, е било трудно, натоварено и непредсказуемо. И трите 
репетирахме пиесата в доста особени за всяка от нас периоди
казва Евгения Явашева. Кристиана имаше нечовешки сезон - с много роли, подготвени във времето на Ковид, на пандемична криза, на непредвидимост, припомня тя. Ева пък освен работата в театъра подготвя първия си проект, с който кандидатства в сесията на Национален фонд „Култура“. Самата Жени Явашева освен ангажиментите в русенския театър се занимава с преподаване в Училището по изкуствата, със собственото си театрално студио „Мармалад“, а неотдавна спечели и битката сдружение „Блок 14“ да получи за дълъг период къща в центъра на Русе, която да превърне в творчески център. Всяка от тях обаче е имала достатъчно силна мотивация да се включи в „Сезонът на кукувиците“. Моята мотивация бяха те двете - провокираше ме фактът, че ще го правя с Крис и Ева, казва Жени Явашева. Мен ме настройваше позитивизмът на Елин и Жоро, оттам нататък всичко се превърна в доверие и любов - и беше важно да запазим това доверие, добавя Ева. Срещнахме и много подкрепа от различни хора и институции, което допълнително ни мотивира, казва Кристиана. И посочва финансирането, което арт проектът получава по общинската програма „Култура“ (това е първият проект на „Блок 14“, класиран по програмата), готовността на директора на РИМ проф.Николай Ненов да им предоставя пространство. 
„Всъщност този спектакъл може да бъде направен навсякъде. Двете с Ева сме играли в една стара фабрика в София, 
играли сме в художествена галерия, играли сме дори в мазе
След дипломирането създадохме сдружение „Клас“ и имаме три проекта с него. Един от тях е „Мизантроп“ с режисьор Петър Денчев, след това в „Плешивата певица“ двете играехме една и съща роля“, разказва Кристиана. 
И всичко това в крайна сметка довежда до първия спектакъл на Ева Данаилова в Русе. Тя за първи път играе в Русе, но градът не й е непознат. Защото Ева е израсла в актьорското семейство на Соня Ботева и на русенеца, известен на малки и големи като Бате Енчо. Така че талантливата му дъщеря в Малката Виена не е на чужда територия. 
„Впрочем много ме радваше това, че през цялото време покрай нашия проект се задействаше една страхотна мрежа от контакти - братя, сестри, съпрузи и всякакви роднини и приятели помагаха постоянно. Братът на Жени Асен изработи дизайна на плакатите, сестра й, солистката в операта Андреана, се зае с нашите вокални репетиции, мъжете станаха сценични работници. Жени е създала невероятна общност“, казва Ева. 
Трите актриси очакват следващите представления на „Сезонът на кукувиците“. След това, което предстои в понеделник в музея, те вече имат покана за гостуват на 27 септември в зала „Русе“ на ученици от Националното училище по изкуствата. След представлението ще си говорим с тийнейджърите за спектакъла и нещата от живота, обещават Ева, Крис и Жени. Решихме, че като начало децата, които учат в НУИ и имат творчески заложби и артистично светоусещане, най-добре ще разберат спектакъла, обяснява Жени. На мен ми е голяма болка, че в тази трудна година забравихме децата - и големите, и малките, забравихме колко им липсва човешкият контакт, казва Кристиана. Статистиката показва зачестилите паник атаки - а ние посвещаваме нашия спектакъл на хората, които се борят с кризите, искаме да им покажем, че тези кризи могат да се преодолеят, като често можем да си помогнем и сами, добавя Ева. 
През октомври и ноември на „Сезонът на кукувиците“ предстои интензивен живот - интерес към спектакъла проявяват в София, Пловдив, Стара Загора. 
А трите актриси си пожелават: 
Ева: „Да летим дълго!“.
Крис: „Иска ми се да привлека за бъдещи проекти в Русе всички, с които съм играла досега!“. 
Жени: „Искам да сме здрави - аз, близките ми, приятелите, съмишлениците - за да могат да се случват и следващите неща, които замисляме!“.