10 септември 1960 година. Един обикновен състезателен ден на Летните олимпийски игри в Рим. Но завършил необикновено - със световна новина, чието ехо се носи десетилетия. Причина за всичко това е подвигът на Абебе Бикила, но не защото печели златния медал в класическата олимпийска дисциплина маратон, а защото го прави с... боси крака!
Така започва неговата голяма история. А за да бъде тя още по-удивителна, се оказва, че всъщност е плод на чиста случайност. Звездите в маратона на африканската държава са съвсем други, но по стечение на обстоятелствата именно той е сред тези, които поемат за Рим. Единият от титулярните етиопски маратонци се разболява от пневмония, а вторият е покосен от вирус непосредствено преди полета към Италия.
Тогава шведският треньор от фински произход Они Нисканен, който е привлечен специално да подготвя спортистите на страната в предолимпийския цикъл, избира за техни заместници Абебе Вакджира и Абебе Бикила, които все пак са в полезрението на европейския специалист, но са нещо като първи резерви. Резерви, които влизат в действие.
Абебе започва да бяга чак на 24-годишна възраст. Баща му е овчар, а той самият работи като бодигард на етиопското кралско семейство. Там за първи път е забелязан потенциалът му на атлет и е насочен към тренировъчната писта. Любопитно е и как е открит за спорта. 
Младият Абебе ходи по 20 километра дневно до работното си място
и така привлича вниманието на търсача на таланти Они Нисканен.
Когато идва време за старта, журналистите и феновете остават втрещени. Двамата Абебе от Етиопия се готвят да преодолеят маратонската дистанция... на бос крак. Никой от тях няма как да знае, че преди това двамата отказват предложените им спортни обувки „Адидас“, при това с твърде конфузен за концерна аргумент - не са им удобни.
По-късно Вакджира разказва как съперниците им са им се смели, но няколко часа по-късно подигравките са немислими и се чуват единствено възторжени възгласи.
Тръгват слухове, че Абебе Бикила е тичал бос, тъй като етиопците не са имали достатъчно екипировка. Треньорът Они Нисканен обаче разкрива, че 
бегачите му са се пуснали в маратона на боси крака съвсем умишлено, тъй като без обувки показват по-добри времена
Огромен плюс за африканците е, че маратонът се провежда във вечерните часове, когато асфалтът вече не е толкова нагорещен.
Тук е мястото да поговорим и за един прочут артефакт. Ако сте ходили в Рим преди 2005 година, е много вероятно да сте виждали с очите си обелиска от Аксум. Той е висок 24 метра, тежи 160 тона и е на повече от 1700 години. Представлява огромна каменна колона от времето на източноафриканското Аксумско царство. В момента той се намира в Етиопия - мястото, от което е взет през 1937 година от войниците на Мусолини по време на италианската окупация. За етиопците обелискът представлява не само културно-исторически паметник, той е символ на един от най-големите спортни успехи на страната и появата й на картата на световната лека атлетика.
18 километра след старта във Вечния град Абебе и мароканецът Ради бен Абдессалам успяват да се откъснат от останалите и тичат рамо до рамо в 
този наистина необикновен олимпийски маратон
който е единственият, започнал и завършил извън Олимпийския стадион на града-домакин, и единственият, който се провежда вечерта, по тъмно. Така, след като са изминали почти 40 километра по почти всякакви възможни настилки, включително и по каменния римски път Виа Апия, двамата бегачи трябва да решат спора помежду си в заключителните километри. Слънцето над Рим вече е залязло, а светлината се осигурява от местните гвардейци, които стоят встрани от трасето с факли в ръце.
В този момент, в тъмнината на Рим, Абебе съзира обелиска от Аксум, който маркира оставащите два километра до финала. Дали огромният монумент наистина е вдъхнал допълнителни сили на Абебе, или той просто е бил по-добре подготвен от противника си, вероятно никога няма да узнаем. Факт е обаче, че в оставащите два километра босоногият бегач е неудържим - „включва турбото“ и печели първото място с почти 200 метра преднина пред Ради. Далеч зад тях остава фаворитът в състезанието, съветският бегач Сергей Попов.
Бикила поставя световен рекорд от 2 ч 15 мин 16 сек, а олимпийският рекорд на чеха Емил Затопек е подобрен със 7 мин 47 сек. И ако от сегашна гледна точка триумфът на етиопски бегач на маратон изглежда като най-нормалното нещо на света, то през 1960 година победата на Бикила се приема като абсолютна сензация. Той е не само първият етиопец олимпийски шампион, той е
първият чернокож африканец със златен медал от Олимпиада в историята
Победата на неизвестния дотогава Абебе Бикила поставя началото на тоталната доминация на бегачите от Африка в средните и дълги бягания.
Очаквано, атлетът е посрещнат като национален герой в Етиопия, а императорът му дава военен чин и му подарява къща.
Когато го питат защо е решил да бяга бос, той казва: „Исках светът да знае, че моята страна Етиопия винаги е печелила с решителност и героизъм“.
Но скоро след това в Етиопия започва военен преврат. Бикила не участва, но когато обстановката се нормализира, името му е в списъка с метежниците. И олимпийският шампион е осъден на смърт!
Е, съдбата и в този случай има други планове. Абебе не само не е екзекутиран, но и постига втора поредна феноменална олимпийска победа, след като е помилван от новия режим.
Четири години по-късно, на Олимпиадата в Токио през 1964-а, Бикила, който вече е в ролята на фаворит,
не само дублира успеха си, но и го прави с поставяне на нов световен рекорд
Успехът му идва сравнително лесно, тъй като още след 20-ия километър успява да направи чувствителна разлика пред опонентите си и дори си позволява да намали рязко темпото в последните километри. Този път Бикила бяга с маратонки, но около него пак има сензация - успява да спечели титлата по-малко от 40 дни след операция от апендицит и при твърдото убеждение на лекарите в родината му и в Япония, че е невъзможно да избяга цял маратон. Победата на етиопеца отново е историческа, като той става първият в историята маратонец, който защитава олимпийската си титла.
При завръщането си в столицата на родината си Адис Абеба Бикила е посрещнат като национален герой. Той отдавна вече не е на работа при Хайле Селасие, а императорът му връчва като награда ключовете за бял „Фолксваген“.
Именно с този подарък обаче е свързан и краят на кариерата на Бикила
През 1969 година той катастрофира с него в град Шино, на 76 километра от столицата на Етиопия. Абебе едва оцелява, но остава парализиран до края на дните си.
Абеба Бикила умира на 25 октомври 1973 година. Усложнение от преживяната катастрофа предизвиква инсулт и това е краят на земния път на една легенда. На погребението му се стичат 75 000 човека, а императорът  Хайле Селасие обявява национален траур в памет на националния герой на Етиопия.
Историята на Абебе Бикила е от онези, филмовите, в които главният герой преминава през редица трудности, но накрая успява да се усмихне, защото е постигнал целта си. А в неговия случай тя е само една - да докаже, че има сили да победи, дори когато всичко е срещу него. 
Ето какво казва в обобщение на живота си самият Абебе: „За да си успял, трябва да си се срещнал и с неуспехите. Желанието на Бог е било такова - да спечеля Олимпиадата и да претърпя този инцидент. Аз приемам успехите по същия начин, по който и неуспехите. Човек трябва да приеме и двете положения, за да живее щастливо“.
По материали от интернет

Подвизите Абебе възвестяват
ерата на африканските бегачи

Атаката на Абебе за третото олимпийско злато е осуетена от контузия в коляното, която го спира на олимпийските игри през 1968 г. в Мексико Сити. Но името му остава завинаги в историята. Двете му олимпийски победи дават огромен тласък за развитието на бягането на дълги разстояния на Черния континент. А златният атлет доказва, че успехите в маратона са възможни и без скъпа екипировка.
Скоро след медалите му на олимпийската сцена в Африка започват да се откриват спортни училища, които отглеждат нови велики шампиони през следващите десетилетия.
В негова чест и на негово име в Ню Йорк е учредена награда, чийто пръв носител на 27 октомври 1978 година става бегачът на дълги разстояния лекоатлетът Тед Корбит. Нейни носители стават още ред звезди в атлетиката, но не само. Призът е присъден и на Фред Лебо - създател на Нюйоркския маратон. По-късно негови носители стават и дългогодишният директор на маратона в Голямата ябълка Алън Щайнфелд. През 2012 година тя е връчена и на семейство Рудин, дългогодишни спонсори на Нюйоркския маратон. Те са третите несвързани професионално със спорта, удостоени с наградата, и първите нейни колективни носители.
Днес на Абебе Бикила са кръстени множество училища и спортни прояви, както и стадион в столицата на Етиопия Адис Абеба.