Феновете на един от най-гледаните тв сериали и носител на наградата „Еми“ - „От местопрестъплението: Лас Вегас“, добре познават симпатичния, умерен в приказките и накуцващ съдебен лекар д-р Ал Робинс, който прецизно търси и намира доказателства за смъртта на жертвата. И ако русенските съдебни лекари по нищо не отстъпват на д-р Робинс като знания и умения, то със сигурност са му завиждали за залата, в която работи, с всичките й удобства за точна и безпогрешна работа. Или по-точно - доскоро са му завиждали.
Защото съдебните медици в болница „Канев“, на които криминалистите разчитат да им дадат неопровержими доказателства и да ги насочат в разследването на престъпление или инцидент с жертви, вече имат съвременна аутопсионна зала. Началникът на отделението по съдебна медицина д-р Пламен Димитров, съдебният лекар д-р Иван Стоянов и специализантът по съдебна медицина д-р Марина Митева 
с гордост я наричат „модерното съоръжение“
Над залата е поставен надпис „Там, където мъртвите учат живите“ и това е най-лаконичното определение за важността на работата на тримата съдебни лекари.
„В съвременното правораздаване, но не само в съвременното, а и във времето, най-важните факти, върху които се изграждат съдебно-медицинските заключения, са доказателствата. Но тяхното събиране невинаги е много лесно. В някои случаи, ако няма добри условия за събирането на тези доказателства, те могат да бъдат пропуснати. Тази нова зала, която аз наричам съоръжение за изследване на човешките трупове и останки, които са много често обект на престъпления и в себе си съдържат изключително много доказателства, дава възможност за много по-високо качество на работата, за събиране на ентомологични доказателства, за изследвания, за токсикологичен анализ, също така изследване на костите и изследване на тъканите в стадий, в който в тях настъпват късни трупни промени. Това е много голяма възможност“, обяснява д-р Иван Стоянов.
Криминалните книги и филми открай време са любими на хората заради загадката, ескалиращото напрежение и приливът на адреналин у читателя и зрителя. Но в същото време разкриват и колко трудно се намират и събират ценните доказателства и колко важен е съдебният лекар в подреждането на целия пъзел.
Това, по което се различава действителността от фантазията на писателите и сценаристите, е, че 
реалните условия може да не са толкова благосклонни 
и съдебният лекар много по-трудно от неговия литературен колега да стига до окончателно заключение. Каква е причината?
„По принцип в България повечето зали са комбинирани за двете дейности - за починали и за такива с напреднали трупни изменения. Сега вече имаме възможност и за съхранение на тела с напреднали трупни изменения. Тези тела са най-трудната част за изследване в съдебната медицина, тъй като при тях събирането на доказателствата за приключването на съдебно-медицинската работа и по конкретния случай е най-трудно и обикновено могат да се изпуснат много неща. Условията, които ние имаме в момента, дават възможност да не се изпускат доказателства и да се отразят по адекватен начин, за да може след това правораздавателната система да завърши с успех крайната фаза на разследването. Да бъдат изградени едни добри, разбираеми и верни заключения. Когато всички тези условия не са налице, изследванията са свързани с много повече време, с много повече напрежение за този, който ги прави“, разказва д-р Пламен Димитров.
За тази цел залата е оборудвана със специална хладилна камера, в която да се запазват и съхраняват изследваните трупове за по-продължителен период. 
Така могат да бъдат правени многократни изследвания и допълнителни вземания на материали
които се появяват в хода на разследването.
„Това съоръжение ще повиши много качеството на работата в една много трудна област като съдебната медицина. Всичко това подпомага разследването и правораздаването не само в Русенска област, а и в цяла България, защото тези дела отиват в апелативен, във върховен съд и създават един по-висок стандарт към който ще се стремят и всички колеги“, допълва д-р Стоянов.
Благодарение на д-р Димитров, който предварително прави изключително сериозно проучване на какви условия трябва да отговаря аутопсионна зала на световно ниво, в русенската е осигурен удобен, ергономичен начин за работа на изследващия специалист. Така за по-малко време може да се свърши повече и с по-добър резултат работа, а вероятността да се допуснат пропуски и да се изтърве нещо важно са сведени до минимум.
От 2017 година русенските съдебни лекари мечтаят и настояват за такава модерна и удобна зала. Виждат реализирана мечтата си едва в края на 2020 г. благодарение на директора на болницата Иван Иванов и отпуснатите средства от Министерството на здравеопазването.
„Започнахме да работим в залата в началото на пандемията. 
Всичко в нея е изградено изцяло с участието на русенски фирми
те изработиха вентилационната система, аспирациите, масите, хладилната камера, както и самото строителство. Проекта си го направихме ние - д-р Стоянов, д-р Митева и аз. Залата е пригодена и за работа с особено опасни инфекции. Когато има починал от Ковид, който е обект на разследване, правим и такива аутопсии. Тази зала дава много висока защита на екипа, който прави аутопсията“, разказва д-р Димитров.
Двамата съдебни лекари имат и още един повод за радост - специализантът д-р Марина Митева, защото желаещите точно тази специалност не са много, особено жени, макар че по света има много дами, посветили се на тази отговорна професия.
„В момента данните показват, че броят на квалифицираните съдебни лекари у нас е много малък, между 60-70, като една немалка част са в предпенсионна възраст. Тоест, проблемът с кадрите в съдебната медицина тепърва ще се задълбочава, казва д-р Митева.
„Мога да се похваля, че д-р Марина Митева е единственият специализант в България, който е извън катедра. Мисля, че вина за липсата на желание имаме и самите ние, съдебните лекари, тъй като малко сме затворено общество, а трябва да привличаме, а не да очакваме сами да идват тези, които желаят да се занимават със съдебна медицина. 
Не всеки става за съдебен лекар. Най-важното качество е да имат съвест“
признава д-р Димитров.
„Аз бих казал, че професията е много трудна, и повишаването на качеството на работата по този начин кара труповете да говорят, а хората да ни слушат с интерес. Създаването на такива условия за работа като в нашата нова зала би било добра предпоставка за привличането на повече млади хора в тази специалност“, допълва го д-р Стоянов.
А всъщност, освен трудна, работата им е много интересна, защото както казва д-р Стоянов: „Това е едно непрекъснато надбягване на разума между престъпността и разследването“. А според д-р Димитров съдебната медицина е един голям пъзел, при който в началото имаш няколко части, които трябва да подредиш едно по едно.
Професията им ги прави затворено общество, защото изтичането на информация или прекомерната информация при съдебните дела и публичните изяви често пъти се превръщат в обучение на престъпността.
„Нашата работа не бива да е на показ. Например популяризирането на пръстовите отпечатъци веднага води до поставянето на ръкавици и до изтриване на следите. Кръвните изследвания винаги са водели до използване на препарати за унищожаването на тези следи, ДНК изследванията вече също водят до използването на средства, които да унищожат тези доказателства“, разказва д-р Стоянов. И коментира, че 
подобни разследвания във филми и сериали като „От местопрестъплението“ показват методи, които са по на 20 години
и които всички вече знаят. 
„Нещата, които се показват са верни, но има детайли, които са спестени. В едно престъпление винаги има грешки и ние търсим точно това. Много се радвам, че именно тук в Русе, в България съдебната медицина върви напред и се развива и има млади последователи. Това е най-важното“, заключава докторът.
А д-р Пламен Димитров бърза да каже: „Ние сме един много добър екип. Заслугата за екипната работа е на нашия ментор д-р Иван Стоянов, който винаги е бил за екипната работа и е доказал, че умее да събира правилните хора, които да могат да работят заедно. При нас не е просто една щастлива случайност създаването на този екип. Абсолютно целенасочено е да има такова разнообразие и съвкупност от опит, знания, желание за надграждане. В един екип е много важно да има разнообразие. Дори и заради начина на мислене“.
В такъв добър екип работи и д-р Робинс и ако беше истински съдебен лекар, а не филмов герой, вероятно нямаше да има нищо против да сподели опит с русенските си колеги, като поработи в новата им зала, където мъртвите учат живите.

Силвия ДИМИТРОВА