Д-р Йоана Илиева е от Русе. През 2012 година завършва Медицинския университет във Варна, а седем години по-късно придобива специалност “Кардиология” в същия университет. 
Работи в отделение по Кардиология към УМБАЛ “Медика Русе” от 2013 година. Член е на Дружеството на кардиолозите в България. Участвала е в многобройни национални кардиологични конференции и конгреси.

- Д-р Илиева, това лято започна с доста променливо време. Редуваха се дъждовни и хладни дни с големи горещини. Идната седмица според прогнозата ни чакат жеги, а от 15 до 17 юли са така наречените горещници. Как действат те на сърдечно-съдовата система? 
- Всяка промяна във времето - влажност, температура и атмосферно налягане, оказва сериозно въздействие върху сърдечно-съдовата система на човека. Промяната на температурата е един от основните фактори, отразяващи се на сърцето. Резките температурни разлики, каквито се наблюдават през последните седмици,
могат да се окажат пагубни за хората със сърдечно-съдови заболявания
Пациентите с артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, аритмии и исхемична болест на сърцето са изключително уязвими в горещините. Според клинични проучвания оптималната температура на околната среда, при която е имало и най-малко хоспитализации по повод сърдечно-съдови заболявания, е 25 градуса Целзий.  
Рязката промяна в градусите навън изисква и бърза адаптация от страна на организма. Високите температури водят до прегряване, чиито крайни форми са топлинният и слънчевият удар. При покачване на околната температура над 34-35 градуса единствен начин за топлоотдаване остава изпарението чрез секреция на пот. Повишената влажност на въздуха затруднява отделянето на телесна топлина чрез изпотяване и изпарение и улеснява прегряването. Подобен ефект има и безветрието. Тогава човек може да получи най-честото пряко последствие на жегите - топлинен удар.
Той е фатален в половината от случаите
Неподходящото облекло /изкуствените материи и дебелите дрехи/, подкожната тлъстина, недостигът на вода в организма и редица други фактори, които пречат на топлоотдаването, също улесняват прегряването. Терморегулацията, която има за цел да запази телесната температура в нормални граници, се поставя на максимално напрежение. Това се осъществява чрез топлоотдаването: засилено потоотделяне, ускорена циркулация, разширяване на повърхностните съдове /т.нар. хиперемия/, учестени дишане и сърдечна дейност. 
Повишаването на температурата навън дори с един градус веднага се отчита от тялото ни чрез терморецепторите в кожата, тъканите и органите. Оттам информацията отива в хипоталамуса, който регулира градусите ни. Той се опитва да охлади организма, като го кара да излъчи топлината чрез кожата. Кръвоносните съдове по нея се разширяват и сърцето започва да бие по-учестено, за да набави кръв и за другите органи. Така,
ако сърцето на човек не е достатъчно здраво, то може да не издържи
или пък да не набави нужната кръв. Хората със сърдечно-съдови проблеми или по-възрастните, чиито физиологични отговори за поддържане на нормална телесна температура и хидратация са увредени, може да развият топлинен удар. Например отслабеното от предшестващ инфаркт сърце не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да увеличи радиацията и така да поддържа нормална телесна температура. Тогава кръвното налягане може да достигне до фатално ниски стойности, а телесната температура да стане прекалено висока. Затова жегите се отразяват най-зле на хората със сърдечни проблеми.
Чрез изпотяването, освен че се губят повече течности, се губят и важни за организма соли /калиеви, натриеви и др./, с което настъпват дехидратация и диселектролитемии /дисбаланс на основните електролити в организма/. За да ограничи тези загуби, тялото започва да секретира хормони, които помагат на организма да задържи вода и минерали и да се минимизират загубите. Последните обаче могат да влошат функционалния клас на пациентите със сърдечна недостатъчност. От друга страна, диселектролитемиите могат да провокират сърдечни аритмии.
Лятото е сезонът с най-чести пристъпи от предсърдно мъждене,
изразяващо се в ускорен и неравномерен пулс
Затова при всяко подобно оплакване е препоръчително веднага да се направи електрокардиограма, да се изследват серумните нива на електролитите и при необходимост да се направи съответна корекция, включвайки препарати, съдържащи калий, магнезий и т.н. Поради прекомерната загуба на течности се повишава вискозитетът на кръвта, с което нараства рискът от тромбообразуване, а паралелно с това и рискът от инфаркт и инсулт.
- Горещото време изисква ли корекции в терапията на хипертониците и в каква посока?
- Артериалната хипертония е едно от най-честите болестни състояния при човека, като с напредване на възрастта честотата му се увеличава. Това е състояние на трайно повишение на стойностите на систолното налягане над 140 мм живачен стълб и/или стойности на диастолното налягане над 90 мм живачен стълб при лица над 18-годишна възраст. Артериалната хипертония се среща в над 60% от пациентите над 60-годишна възраст. В глобален мащаб над 1 милиард души имат хипертония. 
Повишеното артериално налягане е водещ глобален фактор за преждевременна смърт
То търпи денонощни колебания, като значително по-високи са стойностите му в ранните сутрешни часове и в късния следобед, а най-ниски са съответно през нощта. Нормално налягането се понижава по време на сън. Температурните колебания също му оказват голямо влияние. Човешкият организъм, колкото и странно да звучи, е пригоден да понася по-добре ниските температури, отколкото големите горещини. В студеното време обичайно стойностите на артериалното налягане са по-високи. В топлото време обратно - те са по-ниски, тъй като съдовете се разширяват. Невинаги обаче е така, има случаи, в които след първоначалния спад в артериалното налягане, в условията на стрес, то се покачва. Ефектите са толкова по-изразени, колкото по-рязко настъпят промените в температурата, колкото по-дълго време престоим навън при висока температура и влажност.
При част от пациентите с хипертония стойностите на артериалното налягане трайно се понижават, което изисква редукция в дозата на приеманите от тях антихипертензивни лекарства, а в някои случаи дори спирането им. Трябва да се има предвид, че някои медикаменти затрудняват топлинната регулация. Много лекарства влияят върху отделянето на потта и върху състоянието на съдовете, а оттам и на начина, по който организмът се справя с жегите.
Особено внимание трябва да се обърне на диуретичната терапия
поради прекомерната загуба на течности в този сезон и опасността да се стигне до хипотонии и колапси. Диуретиците, чрез увеличаване количеството отделена урина, засилват дехидратацията. При пациентите с различен клас на сърдечна недостатъчност също може да има корекция в дозата на диуретика, но той не трябва да се изключва от терапията. Бета-блокерите забавят пулса и така ограничават способността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв, за да осигури бърз и ефективен обмен на топлина. Някои антидепресанти и антихистаминови препарати могат да блокират изпотяването.
През летните месеци са по-изразени и някои странични реакции на определени групи лекарства като например калциевите антагонисти. Калциевите блокери, които се пият за високо кръвно, допълнително понижават налягането и така пречат на охлаждането на организма. Те биха могли да предизвикат изразени отоци по долните крайници. Тази странична реакция се предизвиква от дилатацията на периферните съдове, която се засилва още повече на фона на високите температури. За целта
важно е и проследяване на артериалното налягане при корекция в терапията
Най-добре е това да става двукратно дневно в рамките на 6-7 дни в домашни условия. Измерванията са сутрин и вечер след 5 минутна почивка в седящо положение, съответно с опора на гърба и ръката. Това е т.нар. домашно мониториране на кръвното налягане, при което прицелните стойности са под 135/85 мм живак.  
- Какво причиняват високите температури на сърцето?
- Жегите са най-пагубни за сърцето ни. Високите температури го принуждават да бие по-бързо и то невинаги успява да насмогне на темпото. Причината за учестения ритъм е, че сърцето играе ключова роля в охлаждането на организма. В едни случаи жегите понижават стойностите на артериалното налягане, а в други предизвикват обратното и влошават хипертонията. Може да се стигне до т.нар. хипертонична криза, която е спешно състояние. В топлите месеци дори и при хора с нормално кръвно налягане понякога се получават отклонения от обичайните стойности. Заради високите температури кръвоносните съдове се разширяват, кръвта се оттегля към периферните съдове и артериалното налягане пада. Стига се до сънливост, липса на тонус, затруднена концентрация и др. В краен случай може да се стигне и до хипотоничен колапс.
Когато кръвното е ниско, може да се стигне до тромбообразуване
а при високо - до кръвоизлив. 
Тялото е по-малко способно да се справи с внезапния преход от топлина към студ и обратно, затова е необходимо да се внимава с климатиците. Рязката смяна в температурните амплитуди води до съдов спазъм, което натоварва сърцето и цялото кръвообращение. Повишава се кислородната консумация на сърдечния мускул и при една подлежаща атеросклероза на съдовете може да се стигне до изява на стенокардна симптоматика. Появата на болка зад гръдната кост или на широка площ в гърдите, поява на стягане или “притискане”, често съпроводено от изтръпване на горните крайници /по-често лявата ръка/, трябва да алармира сърдечноболните пациенти и те незабавно да потърсят лекарска помощ и да се консултират с кардиолог.
 - Как да се предпазим от тези неприятни състояния?
 - Важен е приемът на достатъчно количество течности, който да предотврати обезводняването на организма. Той трябва да бъде съобразен с физическата активност и продължителността на излагане на пряка слънчева светлина. 2-2.5 л на ден е подходящо количество, когато говорим за здрави хора. Не трябва обаче и да се прекалява, тъй като прекомерната употреба на течности може да натовари работата на бъбреците и сърцето. За предпочитане е да се приема вода на стайна температура, да се пие повече чай, и то топъл, а не студен.
Приемът на топли напитки, докато навън е горещо, всъщност е идеално за организма
Това му помага по-леко да се адаптира към външната среда. Най-добре е да се приема зелен чай, богат на антиоксиданти и полифеноли. Трябва да се избягват леденостудените течности, както и алкохол, енергийни напитки и прекомерна консумация на кафе, тъй като те могат да предизвикат спазъм на съдовете. 
Друг важен аспект е облеклото. То трябва да е свободно, а не прилепнало по тялото, трябва да е в светли цветове. Физическите натоварвания на открито трябва да се избягват между 11:00 и 17:00 ч, когато в слънчевата светлина преобладават инфрачервените лъчи. Трябва да се наблегне на консумацията на сезонни плодове и зеленчуци, да се ограничи тази на тестени изделия, бяла захар и мазни храни. За да се избегнат евентуални усложнения като инфаркт или инсулт, пациентите със сърдечно-съдови или мозъчно-съдови заболявания трябва да спазват определен хигиенно-диетичен режим, който важи в пълна сила и за здравите хора.