„Това беше най-дългата и най-тежка кампания, която сме правили. Може да се сравни само с изнасянето на училището от старата сграда, което продължи пет-шест години, докато се нанасяхме в различни училища и чак след това, през 1992 година, влязохме тук“. Това разказва директорката на Националното училище по изкуствата Мария Дуканова, която обобщава кампанията за подмяната на пианата в НУИ. Тя продължи пет години, но сме горди, че постигнахме едно отлично ниво и сега можем да кажем, че сме училището с най-добрата клавирна база в страната, добавя Дуканова. 
И припомня, че всичко започнало, когато преподавателката по пиано Даниела Кюркчиева заедно със своите талантливи ученици Йоана Делирадева и Николай Димитров бяха в САЩ. При срещата си с именитата оперна певица Стефка Евстатиева и родената в Русе пианистка Павлина Доковска, станала дума за инструментите, с които децата в Училището по изкуствата се готвят за престижни конкурси и изяви като тази, заради която Йоана и Николай прекосиха Атлантическия океан. Доста са амортизирани, признала Даниела Кюркчиева.
„И всъщност 
началото постави самата Павлина Доковска 
- тя подари безплатен майсторски клас на наши ученици и прожекция на филма за нея. Когато дойде в Русе, тя видя с очите си в какво състояние са нашите пиана и на среща в общината каза: „Аз не искам от вас внимание и слава - искам да отворите сметка на училището за набиране на средства за нови музикални инструменти“. И тази нейна реплика беше решаваща. Ние направихме лого на кампанията, съставихме обръщение и разпратихме писма до възпитаници на някогашното Музикално училище и днешното Училище по изкуствата и до изкушени меломани“, продължава разказа си Дуканова. 
Още в първите месеци вече се появили първите протегнати ръце. В училището дори били изненадани от тази незабавна реакция. Ротари акт клуб прави няколко събития в градските пространства с цел да привлече вниманието към каузата. А след първия дарителски жест на Павлина Доковска последвало 
дарение от оперната прима Красимира Стоянова
започнали да се включват и други с различни суми. 
Така още след първите 6-7 месеца вече имахме средства да закупим цялата механика за ремонт на нашия роял „Стейнуей“ в зала „Русе“, който не е бил ремонтиран близо 25 години. Впрочем акордьорът Стефан Топалов, който живее във Варна, но се грижи и за нашите музикални инструменти напълно безвъзмездно, без да ни вземе нито една стотинка, извърши цялостната смяна на  всички механики на роялите и пианата в училището“, казва директорката. И пояснява: „Неговата съпруга е завършила нашето Музикално училище и той се отнася към нас както към варненското училище по изкуствата“. 
Същата година, когато е подета дарителската кампания, се случва нещо, което Мария Дуканова равнява на чудо. „През юни звънна телефонът в кабинета и млад женски глас ми се представи: Надя Захариева, програмен директор на фондация „Америка за България“. Тя ми каза, че във фондацията научили за нашата кампания и останали силно впечатлени от това, че ние не молим, не тропаме досадно по различни врати, а се опитваме сами да се справим с това, с което сме се заели. 
„Затова ще ви купим роял“
каза Надя. А аз онемях - в първия момент не намерих думи, с които да отговоря на това смайващо изречение“, спомня си Мария Дуканова. 
И наистина - през август последвало още едно позвъняване с лаконичното „Одобрени сте!“. А на 15 септември същата година вече беше обявено, че „Америка за България“ дарява 150 000 лева за нов роял. Общинската фондация „Русе град на свободния дух“ добави 10 000 лева, а Валерия Николова, представител на фирма „Динакорд“, също възпитаничка на русенското училище, осигурява доставката на рояла. 
Този роял пристигна с много добра енергия, всички много му се радваме и го пазим като очите си, обяснява директорката. И изброява и други затрогващи и ценни жестове. Като този на британския фотограф Невил Маринър, който прави изложба в Лондон със свои снимки, направени в Музея на социалистическото изкуство в София - а парите от продажбите дарява на НУИ, като идеята за това му подсказва известната пианистка Мария Принц, също голям приятел на Училището по изкуствата. 
Мнозина изпращат лично средства за подкрепа на кампанията, 
радващо е, че се включват не само хора с пряко отношение към музиката
но също и работещи в други сфери, например мебелисти, които подкрепят идеята на училището само да си обнови инструментите. 
„Мечтата ни беше да се реновира този „Стейнуей“, който имахме, и да се ремонтират всички немски пиана, които са качествени марки и по принцип имат още живот. Другата задача беше да подменим руските пиана, тъй като те нямат никаква рентабилност, преживели са много пренасяния, а те не са от издръжливите и не понасят многобройни местения, нито пък денонощно свирене, на каквото са подложени. И ето, днес можем да се поздравим с това, че освен прекрасния нов роял имаме един изцяло реновиран, плюс още четири рояла частично реновирани, 9 немски пиана, 3 нови електронни пиана, които са ни много ценни, тъй като са мобилни - ето, на 24 май като бяхме избрани от нашето посолство в Загреб да изнесем концерта за празника, едно от електронните пиана пътува с нас. Освен това имаме дадена сума от сдружението „Детство мое“ от Сейнт Луиз, САЩ, на Лъчи Делчева за още едно пиано“, обяснява Мария Дуканова. 
Интересен детайл е, че най-малко средства са били събрани в дарителските кутии, поставяни във фоайето на Доходното здание по време на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. Значително 
повече дарения са били събрани от концертите на фестивала и академия „Алегра“
която в момента възпитаникът на Музикалното училище Петър Найденов и неговият екип подготвят за седми път. 
Всички дарители са записани в Златна книга, сред тях има и ученици, казва Мария Дуканова. И подчертава, че тази кампания е провокирала доброто и желанието за съпричастие, тя е доказала, че когато става дума за смислена и ценна кауза, тогава всички откликват. И добавя: „Казахме „Сбогом“ на амортизираните пиана „Беларус“, „Чайковски“ и „Ноктюрно“ - сега вече имаме инструменти, с които спокойно можем да посрещаме гости от Европа!“.