Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

В основата на дискусията за качеството и стандартите в образованието стои предположението, че най-важните функции на ръководството на училището са първо да подобри качеството на образованието в своето училище и второ - да повиши нивото на постиженията на учениците.
На базата на резултатите в професионалните училища в Русе по български език и литература (БЕЛ) и на държавните изпити за придобиване на професионална квалификация (ДИППК) предлагам подход, който директорите на Професионалните училища биха могли да използват, за да оценят стандартите на постиженията на учениците в своите училища. 

Резултатите от държавните зрелостни изпити в Русе

В Таблица 1 са обобщени резултатите от тазгодишните държавни зрелостни изпити (ДЗИ) в професионалните гимназии в Русе. Училищата са подредени по големина и по резултати от изпита по БЕЛ и от ДИППК. Освен че са подредени по големина, училищата са (приблизително) подредени и по успеха на учениците по БЕЛ. Въпреки това, има много сериозни въпроси доколко това е подвеждащо и дали по-скоро е резултат от структурата и организацията на училищната система, отколкото от качеството на образованието в отделните училища.
Например, дали ПГИУ „Елиас Канети“ със среден резултат 5.00 по БЕЛ и 5.43 по ДИППК е „по-добро“ училище от ПГМТ „Юрий Гагарин“ със среден резултат 3.40 по БЕЛ и 4.61 по ДИППК?
Въпреки начина, по който изглежда, Таблица 1 е подвеждаща. Тя не дава точни отговори на основни въпроси като: има ли „известна несигурност“, защото Таблица 1 и всички данни, публикувани от Министерството на образованието и науката в техния отворен портал за данни, са откъснати от контекста. С други думи, те не взимат предвид: 
I. предходните постижения на учениците, приети в тези училища; и 
II. различията на национално ниво при разпределението на оценките по алтернативните компоненти от ДИППК.

Данни за предходни резултати

За годината, в която данните за Националното външно оценяване (НВО) по български език са публично достъпни, се вижда, че: 17% (272) от учениците в Русе напълно са се провалили на теста, а още 13% (203) са постигнали само „задоволителен“ резултат, т.е. тройка (най-ниската оценка, с която преминават).
За същата година НВО по математика показва, че: 26% (421) от учениците в Русе не са издържали изпита изобщо и още 18% (297) са постигнали само „задоволителен“ резултат, т.е. тройка.
Можем да направим междинното заключение, че много голям процент от учениците, които се обучават в професионални училища, са с много ниски резултати и са се провалили“ на НВО по Български език или по математика, а в някои случаи - и по двата предмета. Именно тези училища са на дъното в Таблица 1.
Следователно, като се има предвид много силната връзка между резултатите от НВО и ДЗИ, би трябвало да е отговорност на Министерството на образованието и науката да разработи аналитични инструменти, които да оценят влиянието на предходните резултати и да позволят на ръководителите на училища да определят дали са повишили стандартите на постиженията или трябва допълнително да ги повишават.

Разлики на национално ниво в разпределението на оценките 

Ръководствата на училища би трябвало да могат да сравняват резултатите на своето училище с резултатите на други училища. Въпреки това вече сме показали, че структурата и организацията на училищата в Русе (или в която и да е община) прави това почти невъзможно. Въпросът е, трябва ли да се направи на национално ниво? В портала за данни на Министерството на образованието и науката се вижда, че има голямо разнообразие в големината и естеството на тези 976 училища, от които са се явили ученици за ДЗИ по БЕЛ през 2026 г.
Например, там са изброени:
елитни гимназии от 8. до 12.клас;  
средни училища, в които подборът е от 1. до 12.клас;  
средни училища без подбор от 1. до 12.клас; и
над 325 училища, в наименованието на които присъства думата „професионални“. 
Порталът за отворени данни на Министерството на образованието и науката явно е създаден повече за съхранение на данни, отколкото за систематичен анализ на постиженията на учениците; независимо от това, въпреки че училищата не са класифицирани по последователен начин, все пак е възможно да се идентифицира широк набор от професионални училища.

Професионални училища

Въпреки че в Портала за отворени данни на Министерството на образованието и науката са изброени над 325 професионални училища, там не винаги се уточнява вида на професионалното училище. В много случаи то се идентифицира само чрез патрона си. В Таблица 2 е дадено обобщение на Таблица 1. В нея се вижда, че в сравнение със средните оценки по БЕЛ, средните оценки по ДИППК са винаги по-високи от тези по втори предмет на Държавен зрелостен изпит в общинските училища.
В Портала за отворени данни на Министерството на образованието и науката са посочени три компонента на ДИППК: 
1) теория на професията; 
2) защита на дипломен проект;  
3) писмен тест за професионални знания.
Тъй като професионалните училища не са последователно идентифицирани по тип, сме използвали тези компоненти, за да бъдат разделени професионалните училища на управляеми групи. На Фигура 1 са илюстрирани резултатите за професионалните училища, в които учениците са положили изпита по Теория на професията. Резултатите за Русенските училища са обозначени по следния начин:
* ПГМТ „Юрий Гагарин“ (хоризонтален кръст);
* ПГДВА „Йосиф Вондрак“ (квадрат);
* ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ (триъгълник);
* ПГСАГ „Пеньо Пенев“ (кръг);
* ПГРКК по корабостроене (ромб).
Данните сочат, че:
* за ПГДВА „Йосиф Вондрак“, ПГСАГ „Пеньо Пенев“ и ПГРКК по корабостроене, средните оценки на изпита по Теория на професията са подобни на средните оценки по БЕЛ;
* за ПГМТ „Юрий Гагарин“ и ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ средните оценки на изпита по Теория на професията са почти с една единица над статистическата линейна регресия.
Въпреки това, липсата на каквато и да е информация за предишни резултати на учениците означава, че не може да се каже нищо за „добавената стойност“ от обучението в училището и е невъзможно да се определи дали средните оценки на изпита по Теория на професията са високи или средните оценки по БЕЛ са ниски.
На Фигура 2 са илюстрирани резултатите за професионалните училища, в които учениците са се явили на защита на дипломен проект. Резултатите за русенските училища са обозначени по следния начин:
ПГМТ „Юрий Гагарин“ (диагонален кръст);
ПГДВА „Йосиф Вондрак“ (квадрат);
ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ (триъгълник);
ПГО „Недка Иван Лазарова“ (кръг);
ПГСС „Ангел Кънчев“ (хоризонтален кръст); 
ПГИУ „Елиас Канети“ (ромб). 
Данните показват, че:
* за ПГМТ „Юрий Гагарин“, ПГДВА „Йосиф Вондрак“, ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“, ПГО „Недка Иван Лазарова“ и ПГИУ „Елиас Канети“ средните оценки по защита на дипломен проект съответстват на средните оценки по Български език и литература;
* в случая с ПГСС „Ангел Кънчев“ средните оценки по защита на дипломен проект са под очакваните в сравнение със средните оценки по БЕЛ.
Резултатите на учениците от ПГИУ „Елиас Канети“ са особено интересни. И по двата предмета резултатите са най-високи сред професионалните гимназии в Русе. Това предполага (тъй като няма никаква информация за предходните резултати на учениците и, следователно, това може да се разглежда само като предположение), че ПГИУ „Елиас Канети“ има добра репутация и успява да подбере учениците с най-високи резултати от предходната степен на обучение (такива, които не се записват в Английската или в Математическата гимназия).
На Фигура 3 са илюстрирани резултатите за професионалните училища, в които учениците са се явили на писмен тест за професионални знания.
Резултатите за русенските училища са обозначени по следния начин:
ПГ „Иван П. Павлов“ (кръг);
ПГ по транспорт (триъгълник);
ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ (диагонален кръст);
ПГС „М-р Атанас Узунов“ (квадрат);
НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ (ромб).  
Те показват, че във всичките пет училища средните оценки на писмения тест за професионални знания съответстват на средните оценки по БЕЛ. Въпреки това, отново, липсата на каквато и да е информация за предишните резултати на учениците означава, че не може да се каже нищо за „добавената стойност“ от обучението в тези училища.
Дори този очевидно по-изтънчен подход оставя след себе си „остатъчна несигурност“. Въпреки че отчита различията между предметите на национално ниво, той не взема предвид предходните резултати на учениците, явили се на всеки от изпитите по предметите. Преди Министерството на образованието и науката да е разработило подходящите аналитични инструменти, това би могло да се разреши само чрез използване на данните за приема в даденото училище.

Заключение: Странен пример за принципа на неопределеност на Хайзенберг

Принципът на неопределеност на Хайзенберг гласи, че можеш да измериш с абсолютна точност или точната позиция, или точната скорост и посока на една субатомна частица, но не можеш и двете едновременно.
В този случай, липсата на какъвто и да е сериозен анализ на постиженията на учениците на национално ниво означава, че ръководството на училището може да анализира:
а) влиянието на разпределението на оценките на национално ниво върху различните компоненти на ДИППК, които учениците в техните училища полагат; или
б) влиянието на предходните резултати върху разпределението на оценките в техните училища - добавената стойност; но
в) не и двете едновременно.

д-р Фил БЪДЖЕЛ