Д-р Мерал Расим завършва медицина през 2016 година в Медицинския университет в Плевен и започва работа в болница “Медика Кор”. Паралелно с работата си в кардиологичната болница тя преглежда и амбулаторно пациенти в ДКЦ 2.
През декември 2020 година д-р Расим придобива специалност “Кардиология” в същия университет. Участвала е в многобройни национални кардиологични конгреси, както и такива за инвазивна кардиология. Преминала е стаж по кардиология и вътрешни болести през 2015 година по програмата “Еразъм” в Анкара, Турция, в Baskent universitesi, като там открива страстта си към кардиологията и след дипломирането си избира именно тази специалност. Д-р Расим е от специалистите, които освен с високия си професионализъм, лекуват пациентите си със завидно милосърдие и внимание.

- Д-р Расим, преди две седмици футболистът на Дания Кристиян Ериксен получи сърдечен арест на терена по време на първия мач на отбора. Моля, обяснете какво представлява това състояние?
- Сърдечен арест е преустановяване на помпената функция на сърцето, което се проявява клинично със загуба на съзнание, липса на дишане и кръвообръщение. Представлява спешно състояние, налагащо незабавно провеждане на кардиопулмонална ресусцитация (КПР).
 По данни от 37 европейски страни честотата на сърдечния арест сред пострадалите, получили спешна медицинска помощ, е 37 случая на 100 000 население годишно. Тъй като немалка част от починалите извън болница не са получили навреме спешна помощ, вероятно тази честота е значително по-голяма - 1-2 случая на 1000. При приетите за болнично лечение пациенти варира между 1-5 случая на 100 хоспитализирани годишно. 
- Каква е причината за изпадане в това състояние?
- При възрастните
най-честата причина и от най-голямо значение е исхемичната болест на сърцето
като при 30-70% от преживелите сърдечен арест се установява това заболяване. При над 50% от починалите във връзка с исхемичната болест на сърцето сърдечният арест също е първа проява на заболяването. 
Останалите най-чести причини за настъпване на сърдечен арест (СА) са кардиомиопатии (идиопатична дилатативна или хипертрофична КМ), клапни сърдечни пороци, вродени сърдечни малформации, аритмогенна дисплазия на дясна камера, миокардити, каналопатии, белодробен тромбемболизъм, матаболитни нарушения (хипоксемия, ацидоза), електролитни нарушения (хипо- и хиперкалиемии, хипомагнезиемия). 
- В този контекст кои са патофизиологичните състояния за сърдечен арест?
- Основните патофизиологични състояния за сърдечен арест са камерно мъждене (най-честият първичен ритъм при сърдечен арест), безпулсова камерна тахикардия, асистолия и електромеханична дисоциация (рядко се диагностицира в извънболнична обстановка). 
Важно е да се знае, че при пациенти, които са получили спешна медицинска помощ,
при около 1/3 до 2/3 от случаите се установява камерно мъждене или безпулсова камерна тахикардия
Тази по-ниска честота на камерно мъждене се дължи на късното му верифициране с ЕКГ, когато то се е трансформирало в асистолия. Вероятно сърдечният арест започва с камерно мъждене при над 75-80% от случаите и само при 15-20% се проявява първично с асистолия или електро-механична дисоциация. 
- Защо е толкова важен механизмът за настъпване?
- Поради причината, че има отношение към ефективността на кардиопулмоналната ресусцитация (КПР) и вероятността за преживяване. Според резултати от европейски и американски проучвания тези пациенти с камерно мъждене имат по-добра прогноза на преживяемост в сравнение с първично настъпила асистолия. Ранното започване на КПР е от изключително значение за прогнозата на пострадалите. Установено е, че
за всяка изминала минута от началото на сърдечния арест преживяемостта намалява с около 10-12%
Критичното време за започване на реанимационните мероприятия е 5- 6 мин. При започване след 6-та минута от началото на сърдечния арест, преживяемостта е 0%. Комбинираното приложение на КПР с дефибрилация в първите 3-5 минути от настъпване на сърдечносъдовия колапс води до преживяване 49-75% от случаите. 
Началното поведение цели установяване наличието на сърдечен арест при пациент с колапс чрез палпация на пулса на голяма артерия (най-често каротидна) и изключване на някоя от многобройните причини за дихателен арест (чуждо тяло, обтуриращо дихателните пътища, удавяне, удар, задушаване, епиглотит, медикаментозно отравяне, кома от всякакъв вид, електрически и топлинен удар и други). Тези факти предопределят огромното значение на ранното разпознаване на сърдечен арест и незабавното стартиране на КПР или освобождаване на дихателните пътища. 
- Каква е профилактиката на сърдечния арест?
- Ранното разпознаване и адекватното лечение на животозастрашаващи състояния, както и стриктното наблюдение на болните, са ключов момент в профилактиката на сърдечния арест. Особено внимание се обръща на исхемичната болест на сърцето и най-вече на
острия миокарден инфаркт като водеща причина за настъпване на внезапна сърдечна смърт
Задължително е проследяване на основните жизнени показатели, чието влошаване може да увеличи риска от сърдечен арест. Такива са сърдечна честота под 35 удара/мин и над 140 удара/мин, дихателна честота (под 6/мин и над 32/мин), артериално налягане (под 80 mmHg за систолното), кислородна сатурация, състояние на съзнанието.
- Как да разпознаем сърдечния арест?
- Спирането на кръвообращението резултира в бърза загуба на съзнание (за няколко секунди) и спиране или нарушение на дишането (единични, неравномерни дихателни движения). Безсъзнателното състояние се характеризира с липса на реакция от страна на пострадалия. Липсата на кръвообращение се установява въз основа на отсъствие на пулсации на големите артерии (каротидна).
Препоръчва се задаване на въпрос, разтърсване на раменете или прилагане на дразнител
Основните животоподдържащи мерки са насочени към поддържане на жизнените функции - дишане и кръвообращение. Изпълняват се от лица без медицинска квалификация или от медицински специалисти в извънболнични условия, които не разполагат с необходимото съдействие, оборудване и медикаменти за осъществяване на разширени животоподдържащи мерки. Първата и най-важна стъпка при сърдечен арест е АВС, т.е. поддържане на проходими дихателни пътища, обдишване и поддържане на циркулацията. По време на циркулацията се следи ефективна ли е компресията (наличие на пулс) и дали при пострадалия се появяват циркулация и дишане. 
Гръдните компресии са първата стъпка след установяване на сърдечния арест, като се изпълняват 30 последователни притискания на гръдния кош. Дланта на едната ръка се поставя върху гръдната кост на 2 см над мечовидния израстък. Другата ръка се поставя върху нея, като пръстите се сплитат. Препоръчва се силата на оказания натиск да доведе до хлътване на гръдната кост с 5 см и честотата на гръдните компресии да бъде повече от 100/мин (под 120/мин).
Не е необходима висока минутна белодробна вентилация поради критично ниския сърдечен дебит
По тази причина е прието да се осъществяват само 2 обдишвания (да се повдигне главата и да се постигне дефлексия) след всеки 30 гръдни компресии. Времето, за което трябва да бъдат реализирани, е не повече от 5 секунди с пауза от 1-2 секунди между двете обдишвания. Целта е минимално прекъсване на гръдните компресии. Количеството въздух, което се инхалира, е около 500-600 мл. При по-голямо количество се рискува навлизане на въздух в стомаха. При липса на подръчни средства обдишването се осъществява “уста в уста” или “уста в нос”, при възможност е препоръчително използването на маска, въздуховод на Гьодел или ларингеална тръба. Разбира се, най-ефективно обдишване се постига чрез трахеална тръба, като препоръката е тя да бъде прилагана само от квалифицирани специалисти. По време на тези манипулации пациентът трябва да лежи по гръб на твърда подложка. Гръдните компресии и обдишванията в съотношение 30:2 продължават до появата на признаци за живот - връщане на съзнание, поява на спонтанно дишане, реакция към дразнители.
Навременната дефибрилация увеличава шанса за оцеляване при наличие на камерно мъждене или безпулсова камерна тахикардия. Преди дефибрилация може да се нанесе удар върху прекордиума, след което при неуспех се пристъпва към дефибрилация. За тази цел
в някои страни има дефибрилатори на обществени места - гари, административни сгради, спортни съоръжения
и др. Трябва да се подчертае важното значение на ефективна КПР, особено на гръдните компресии, до доставяне на дефибрилатора и по време на неговото зареждане. 
- Тези процедури наистина ли могат да бъдат изпълнени в извънболнични условия?
- Организацията на Спешната помощ в България позволява голяма част от процедурите, включени в разширените животоподдържащи мерки, да бъдат изпълнени в извънболнични условия. Това е свързано с относително високата квалификация и компетенции на екипите. В част от случаите пациентите с остър коронарен синдром се поемат от специализирани екипи, като се използват добре оборудвани линейки (реанимобили). От друга страна, в по-малките лечебни заведения за болнична помощ, особено в нощните часове и празнични дни, персоналът е малко и често компетенциите му в областта на реанимацията и интензивните грижи е висока. 
При наличен дефибрилатор се престъпва към първа дефибрилация. Не се препоръчва задължителна предходна КПР. Първата дефибрилация е с мощност 200 J при бифазен дефибрилатор и 360 J - при монофазен. Веднага след шока се продължава с КПР за 2 мин. Отново се диагностицира ритъмът и при продължаващо камерно мъждене се провежда втори шок с мощност 360 J, а при персистиране се прилага и трети шок. При диагностициране на асистолия или електромеханична дисоциация се продължава с КПР.
- Как продължава след това лечението?
- След успешната първоначална ресусцитация
пациентите се лекуват в условията на интензивно отделение
Извършва се задължителен ЕКГ мониторинг. Поддържа се проходимостта на дихателните пътища. Следи се тъканната перфузия, извършва се корекция на електролитите, нивото на кръвната захар, при необходимост се включват сърдечни инотропни средства или антиаритмична терапия. Извършва се ефективно антиконвулсивно лечение. Поведението зависи от причините, довели до това драматично заболяване. 
Накрая искам да кажа, че съществено значение за намаляване на смъртността във връзка със сърдечен арест имат грижите за болния след възстановяване на основните жизнени показатели. Вниманието е насочено към корекция на възникнали патофизиологични промени и адекватно лечение на животозастрашаващи заболявания и синдроми (остър коронарен синдром, сърдечна тампонада, дисекация на аортата, остра сърдечна недостатъчност, шок, ритъмни и проводни нарушения, пневмоторакс). Най-важното е хората да се пазят и ценят себе си. Така ще опазят сърцето си и причините, довеждащи до тези трудно овладяеми ситуации!