Мачът Франция-България /3:0/ показа ужасяваща разлика в класите. Не че е голяма новина, но някои „дребни“ детайли се набиваха толкова драстично в очи, че породиха неизбежни въпроси. И преобръщането на популярното забавление да се търсят седемте разлики в две еднакви рисунки - в случая да се търси поне някаква прилика.
Но къде да се намери?
Защо например, след като технически „петлите“ бяха като от друга планета, нашите „лъвове“ изглеждаха толкова зле като кондиция и бързина? В такива елементи от играта поне може да се потърси някаква компенсация при огромната разлика между двата отбора. Да, ама нали трябва да се тича повече в тренировките, а и да се намерят качествени треньори за общофизическа работа. 
Обяснението на селекционера Ясен Петров беше, че отборът изиграл три мача в рамките на малко повече от седмица и момчетата били много, много уморени.
Като че ли французите също не играха контролни срещи.
Да вземем 35-годишния Жиру. Той изпревари с такава лекота при двата си гола 20-годишния Антов, че не бе за вярване как го направи. Кой беше ветеранът, кой талантът, когото ръководството на „Болоня“ се чуди дали да задържи!
Кирил Десподов бил най-бързият български футболист! А Пол Погба мина на няколко пъти край него като вятър и футболистът на „Лудогорец“ се опитваше по всякакъв начин да го събори на земята с дърпане и бутане. Десподов, преотстъпен в Разград, мечтаел да се върне в „Каляри“ или да играе в друг силен отбор. Трудно ще му се получи, защото явно у нас и в Западна Европа представите за класа са различни.
Защитата, ако донякъде изключим Турицов, бе пълна излагация. Петко Христов, Антов и Васил Божиков /какво ли прави този човек в националния отбор, че и с капитанската лента!/ буквално, извинете за израза, кюскаше топката колкото се може по-далеч от наистина най-впечатляващия ни футболист на „Парк дьо Пренс“ - младият вратар Даниел Наумов. 
В средата на терена беше същият хаос - битка, ръчкане, шпагати, ръкопашни схватки, загуба на топката при всяко второ подаване. Срамно! Все едно от едната страна бе заводски отбор, а от другата - „Лудогорец“, ЦСКА или „Левски“!
В атака - нищо! Едно положение като на магия, пропуснато от Бирсент Карагарен. И толкова! Вратарят на „петлите“ Уго Лорис бутна топката няколко пъти.
Беше тъжно да се слуша как коментаторът на мача Деян Енев се радваше двайсетина минути преди края, че това 0:1 до момента е едва ли не грандиозен успех. При 0:3 обърна палачинката.
Най-хубавото бе, че националите изпяха дружно националния химн в началото. Явно си знаеха думичите, а и патетичните им пози провокираха вълнение.
Само дето футболът не им е ясен. И са толкова, толкова далече от средноевропейска класа, че вече почти не се сещаме за отбор, който могат да победят.
И така, ако обобщим търсенето на прилики, такава все пак има - и двата отбора се състезаваха в един и същ спорт на един и същ терен. Но играха само французите.