Привличането и задържането на млади хора в региона на Сливен изисква съвместни усилия на образованието, бизнеса и държавата. Това беше сред основните теми на Sliven Future Forum 2026, посветен на образованието, пазара на труда и развитието на региона. 
Доц. д-р Ваньо Иванов, ръководител на „Факултет и Колеж – Сливен“, призова за по-активно участие на бизнеса в подготовката на кадри. По думите му работодателите не бива да чакат готови специалисти, а да инвестират в обучението на студенти, да отпускат стипендии и да подпомагат оборудването на лаборатории, които пресъздават реална производствена среда. Според него държавата трябва да подкрепя финансово университетските структури в регионите, които губят население. Той посочи и икономически неактивните хора като резерв за пазара на труда.
Проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет, отбеляза, че между 40 и 60 процента от студентите работят още от първи курс, а в някои специалности делът достига 80 процента. Според него работодателите естествено очакват практическа насоченост, но университетите трябва да осигуряват и стабилна основа от знания. Той подчерта, че наред с фундаменталната подготовка не бива да се пренебрегват практическите умения, тъй като бъдещето на труда не се изчерпва с изкуствения интелект.
Възможност за разкриване в Сливен на специалност за инженери по дронове има, но реализацията зависи от конкретните потребности на инвеститора и наличието на необходимите условия. Това заяви проф. д.н. инж. Иван Кралов от Техническия университет - София в отговор на въпрос дали при интерес от компания, която иска да произвежда дронове в региона, може да бъде разкрита такава специалност. За целта обаче са необходими подходяща инфраструктура, изпитателна база и нормативни условия.
Доц. д-р инж. Кремена Деделянова, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи, посочи, че научно-техническите организации могат да подпомогнат практическото обучение на младите хора. Според нея има отлив от инженерните специалности, а интересът към математиката, науката и технологиите трябва да бъде насърчаван. Тя изрази мнение, че Сливен може да бъде пример за мотивиране на младите хора чрез съвместните усилия на науката и бизнеса.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска представи възможностите за развитие на социалната икономика. Предприятията в този сектор могат да получават грантове, а част от тях имат достъп до запазени обществени поръчки, общински терени и данъчни и осигурителни преференции. Тя посочи и компонент на инициативата „Избирам България“, насочен към хора от големите градове, които искат да се преместят в населени места с под 50 000 жители.
Клисурска акцентира и върху необходимостта от работа с учениците, за да разберат те как образованието може да промени възможностите им за развитие.
От неправителствения сектор Анастас Кънев от сдружение „Ти си Сливен“ подчерта значението на диалога между различните сектори и на дейностите, които свързват образованието с реализацията на пазара на труда. Той даде за пример работата на сдружението, създадено от доброволци.
Представителят на бизнеса Стефка Шевкенова-Пашова посочи като основен проблем недостига на кадри за работа на терен и в производството, сред които автомонтьори, строителни работници, електротехници и водопроводчици. Според нея през годините се е наложило схващането, че успехът е свързан предимно с висше образование и офис работа. Тя предложи техническите професии да бъдат популяризирани още сред учениците от пети-шести клас, включително чрез посещения в предприятия. По думите ѝ квалификационните курсове не достигат достатъчно до хората, а неправителствените организации могат да имат по-активна роля в този процес. Тя постави и въпроса за насочването на програмата „Младежки практики“ към райони с недостиг на работна ръка през летния сезон.
Основната амбиция на организаторите е форумът да доведе до конкретни резултати чрез изготвянето на стратегическа пътна карта с 10 стъпки за развитието на региона под надслов „Сливен 2030 година“.
„Идеята е да излезем с пътна карта с 10 конкретни стъпки, по които да действаме - „Сливен 2030 година“ - и да почнем наистина да действаме дотогава, а не просто да водим диалог, който да не води до никакъв резултат. Всички ние търсим резултат“, заяви Момчева-Таун пред журналисти.
Тя посочи демографската криза и обезлюдяването на малките населени места като проблеми пред региона, а подобряването на транспортната свързаност – като условие за привличане на инвеститори. Предстои среща с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обсъждане на проекти за четирилентов път до Ямбол, връзка с ГКПП „Лесово“ и автомагистрала „Тракия“. Плановете включват и развитие на индустриалната зона и летището, както и подготовка на необходимите кадри.
Първото издание на SLIVEN FUTURE FORUM 2026 под надслов „Инвестиции и бъдеще за област Сливен“ продължава и утре.