Селекционерът на националния отбор по футбол Александър Димитров подаде оставка по възможно „най-оригиналния“ начин. След края на мача с Естония той информира в дежурното интервю драгия зрител, че имал ясен план за провеждане на мача - и в защита, и в атака. Да, ама планът не сработил.
„Щом сме загубили доверието на футболистите, приключваме“, отсече г-н Димитров, след което се врътна и остави без думи тв репортера. Направи го като ученичка, решила да скъса в междучасието с гаджето си от съседния клас. Без „благодаря“ /за разговора/ и т. н. 
Какво разбрахме от неговия бърз анализ на „доверието“? Че тактиката на селекционера е била изпипана, но футболистите объркали всичко с едва ли не бойкот на стратегиите му. 
Димитров не се поставя за първи път в центъра на вниманието. Когато Илиян Илиев освободи селекционерския пост, се заредиха спекулации кой може да е неговият наследник. Спомена се по навик и името на Димитров.
Реакцията му беше „скромна“. Бидейки по онова време старши на младежкия национален отбор, медиите почнаха да му дават трибуна ден след ден. Щото, както казват злите езици, разчитал още на здрав гръб от високо място. 
„Ами, практиката познава такива случаи - треньор, работил с юношеските и младежки гарнитури, да поеме после и мъжкия национален отбор. Примерът е с Луис де ла Фуентес“, заостри вниманието ни Димитров.
Да се самопредложиш на практика и дори да се сравняваш косвено с човека, направил Испания европейски и световен шампион, беше, меко казано, нахално, но номерът мина. При това онзи испански господин води група от качествени футболисти, а наш Сашо изглежда бе забравил, че през краткото време, когато бе извън обичайната си работа с юношески и младежки национали, се провали напълно като старши треньор на „Берое“ и „Локомотив“ /Горна Оряховица/.  
Само работата му при младежите влючва 7 години! Е, къде са те като ядро и първи резерв на мъжкия отбор? Нали така направил Фуентес - пренесъл успехите си в първия тим. 
За да бъдем коректни, днес България не разполага с класни футболисти, затова и бе невъзможно каквото и да е било чудо при Димитров. Друга реалистична оценка няма. 
Или не - има и една друга, на президента на БФС Георги Иванов-Гонзо.
„Аз съм готов да се подпиша ей тука къде ще е националният отбор след две-три години. Много нагоре“, каза Гонзо при встъпването си в централата.
Това време мина, а ние видяхме.