За съвременната публика той е символ на романтизма в музиката. Произведенията му носят наслада на ценителите в целия свят, а без някои от тях не можем да си представим съвременната сцена. Но невинаги е било така. Авторът им е преминал много изпитания и така и не доживява заслужената си световна слава. Това е роденият на днешния ден през 1840 година велик руски композитор Пьотър Илич Чайковски - един от най-великите романтици в музиката на всички времена. Предлагаме ви очерк за него, публикуван в impressio.dir.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Авторът на музикални шедьоври като операта „Евгений Онегин“ и балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ е роден в семейството на инженер в завод. Вероятно би поел по пътя на държавен чиновник, ако още от малък не проявява уникални музикални заложби. През 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Талантът му стремглаво го издига нагоре и името му бързо придобива популярност. Странно защо обаче до края на живота си този талантлив човек изпитва някаква несигурност, която го прави да изглежда комплексиран в очите на другите?
Според биографите на Чайковски, вероятните причини за неговата неувереност са несполучливите му любови, измисленият му брак и депресивните му състояния, вследствие на старателно прикриваната от него хомосексуалност. Единствената продължителна любовна връзка с жена в живота му е тази с богатата вдовица Надежда фон Мек, но тази връзка се изразява само в две срещи и... хиляда писма.
Но тази дама става причината за възхода на композитора в елитарните среди на Русия
като се започне от императорския двор и се стигне до най-богатите хора в страната. Концертите на Чайковски събират в една зала най-изтъкнатите граждани на Русия и света, но той никога не изглежда щастлив от това признание. Преживява тежко и критиките в пресата. Чайковски умира млад - на 53, като една от версиите за смъртта му е самоубийство. Официалната - заболяване от холера.
Един от биографите на композитора прави обзор на живота му още от детските години и търси корените на неговото дълбоко вътрешно неудовлетворение още оттам. Пьотър Илич Чайковски е роден в малкото градче Воткинск. Майка му е домакиня, с 18 години по-млада от съпруга си. Фина жена с френски корени и интерес към изкуствата. Пее и свири на пиано.
Пьотър Чайковски има четирима братя и една сестра. Двама от братята му са близнаци. Има и една полусестра - от първия брак на баща му. Сред децата Чайковски има и друг, който се занимава професионално с музика - Модест Чайковски става драматург, либретист и преводач.
Децата Чайковски израстват в културна среда, въпреки че са родени в малък град. Родителите наемат
френска гувернантка, която да се грижи за тях
- 22-годишната Фани Дюрбах.
Именно тя първа забелязва музикалните способности на малкия Пьотър и запазва ранните му композиции. Между двамата се зараждат силни чувства на привързаност. Малкият Пьотър е по-близък с Фани, отколкото с майка си.
Чайковски взема уроци по пиано от 5-годишна възраст. Родителите му наемат учител и му купуват оркестрина. Пьотър от малък научава нотопис и определено иска да продължи да учи музика, но прагматичното решение на майка му и баща му е първо да завърши „нещо друго“, което да му осигурява финанси.
Така на 12 той е пратен да учи юридически науки в Санкт Петербург, където семейството се премества да живее. В Императорското училище по юриспруденция младият студент е принуден да учи цели 7 години, преди да се посвети изцяло на музиката.
Междувременно майка му е покосена от холера и умира. Въпреки че привидно двамата не изглеждат особено близки, Пьотър преживява тежко раздялата с майка си. Потискайки емоционалността си, той 
от съвсем млад преживява дълбоко и самотно нещастията в живота си
От друга страна, точно в тези състояния излива мъката си върху нотния лист. Посвещава на покойната си майка валс, който е едно от първите му забележителни композиции.
Но, както се казва в една поговорка, едно нещастие никога не идва само. От холера се разболява и бащата на младия композитор. За щастие, успява да се възстанови. Праща младия Пьотър да учи пиано при чужденци - първо при Луиджи Пичоли, а после при Рудолф Кюндингер. И докато ученикът се възхищава от учителя си италианец Пичоли, то с немеца някак си не успява да установи приятелски отношения.
Чувството е взаимно. Запитан дали има смисъл Пьотър Чайковски да продължи живота си с музикална кариера, Кюндингер отговорил с „Не“. След време дълбоко ще съжалява за този отговор и ще се оправдава за него.
През 1859-а 19-годишният Чайковски завършва училището по юриспруденция и получава чин на титулярен съветник, но 
няма никакво намерение да работи като чиновник, въпреки че постъпва на работа в Министерството на правосъдието
като младши сътрудник.
През 1861 година посещава класове по теория на музиката при Николай Заремба в Михайловския дворец в Санкт Петербург (сега Държавен руски музей). Император Александър II подкрепя младите таланти в областта на изкуствата.
Класовете на Руското музикално общество са основата, върху която възниква Санктпетербургската консерватория. Тя се открива през 1862 година и Чайковски е сред нейните първи студенти. Антон Рубинщайн, основателят и директор на консерваторията, му преподава композиция и инструментация. Консерваторията му дава дълбоки познания за европейските принципи и форми на музиката, чийто горещ привърженик е самият Рубинщайн.
През 1865 година Чайковски завършва консерваторията с голям сребърен медал, но музиката още не е онова поприще, което може да му осигурява финанси. Той дори обмисля дали да не се върне на чиновническа работа, когато Николай Рубинщайн му предлага място на професор по теория и хармония в Московската консерватория.
Заплащането не е високо, но затова пък - примамливо за влюбения в музиката Чайковски, и той се премества да живее в Москва. 
Оживява го и новината, че Йохан Щраус ще изпълнява негови творби 
на 11 септември 1865 година в Павловския парк край Санкт Петербург. Започва истинският живот на композитора Пьотър Илич Чайковски.
Успехът идва трудно. Първа симфония на Чайковски не е приета еднозначно дори от ценителя му Рубинщайн. За първи път Симфония N1 е изпълнена в пълния си вид чак през февруари 1868 година.
Втори сблъсък с Рубинщайн предизвиква и Първия концерт за пиано на Чайковски. Той се изпълнява по-късно от известния пианист Ханс фон Бюло, а Николай Рубинщайн променя мнението си за творбата и я включва в програмата си, но преди това Чайковски преживява тежко неодобрението на приятеля си.
Кариерата на Чайковски постоянно е препъвана и от мненията на доминиращата по онова време в Русия Могъща петорка, сформирана от композиторите Милий Балакирев, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Николай Римски-Корсаков и Цезар Кюи. Самите участници наричат своята група „Нова руска музикална школа“ и смятат себе си за наследници на Михаил Глинка.
Чайковски, като ученик на Рубинщайн, който е известен като апологет на европейските ценности, 
става мишена на критиките на представителите на Могъщата петорка
Минават много години на противопоставяне между тях, преди Чайковски да бъде приет от колегите си от Могъщата петорка като добър композитор, но такъв, който иска да запази своята независимост.
Няколко фактора подпомагат популяризирането на музиката на Чайковски: първо - това, че първокласни западни изпълнители я включват в своя репертоар, и второ, че бавно се променят вкусовете на самата руска публика - тя все повече започва да обръща внимание на съдържанието на творбите, не само на „руското“ й звучене.
Чайковски започва да композира опери. Първата е „Войвода“ и премиерата й е в Болшой театър, но самият композитор не е доволен от нея и унищожава почти цялата й партитура. Чайковски 
унищожава и втората си опера - „Ундина“
Първата опера, която се запазва в оригиналния си вид - „Опричник“, е поставена премиерно на 12-и април 1874 година в Мариинския театър. След нея следва „Ковачът Вакула“ по новела на Гогол, която в по-късни години Чайковски също ще преработи и ще постави с ново заглавие - „Черевички“.
Другите творби от онзи период са балетът „Лебедово езеро“, Симфония N2, музиката към драмата „Снежанка“ на Островски, Симфониите N3 и N4, фантазията „Франческа да Римини“, Вариациите на тема рококо за виолончело с оркестър, операта „Евгений Онегин“, струнни квартети и др. Но дори да беше създал само тези произведения, композиторът пак щеше да бъде записан в световната история на музиката.
Композиторът се възхищава на Бетовен и има „особено мнение“ за Брамс, Шуман и Вагнер.
Защо Чайковски остава до края си нещастен в личния си живот? Още като момче той 
споделя единствено с брат си Модест, че не изпитва влечение към момичетата
Брат му също е хомосексуалист. И двете момчета считат това за срамно и укриват тайната си с цената на обричане на самота. В писмата си до Модест Пьотър разказва за любовта си към съученици и състуденти и излива ревността си към някои от тях.
Единствената му любов към жена е към певицата от белгийски произход Дезире Арто - много популярна на времето. 
Двамата дори обсъждали сватба, която обаче се осуетява заради „доброжелателност“
от страна на стария Чайковски и приятеля Рубинщайн. Дезире се омъжва за свой колега - испански певец-баритон, дори без да съобщи на Пьотър. Това го наранява жестоко, но той никога не признава гласно поражението си.
В края на 1876-а Чайковски се влюбва в свой състудент - Йосиф Котек, но остава разочарован от него заради изневяра. Получава и друг удар - негов бивш интимен партньор - Владимир Шиловски, с когото живее повече от 10 години, се жени. Така Пьотър Чайковски изведнъж осъзнава, че дори най-близките му хора се отказват от него заради неговата сексуална „неопределеност“ и колебливостта му при взимането на решения в личния живот.
На 18 юли 1877 година Чайковски най-сетне се решава на брак - с 8 години по-младата Антонина Милюкова, негова бивша студентка, която дълго време преди това му пише любовни писма. Но почти веднага след сватбата той осъзнава, че е направил грешка. 
Издържа едва 2 месеца брачно съжителство и изпада в дълбока емоционална криза
Напуска жена си и заминава за Швейцария.
Именно тогава съдбата изпраща на пътя му влиятелната дама Надежда фон Мек, вдовица на богат индустриален магнат. Отношенията им продължават 14 години, но при „особен режим“ - общуват само с писма. До края на странната си връзка имат едва две срещи на живо.
За сметка на това писмата им са повече от 1000 на брой, а богатата вдовица осигурява на композитора годишна издръжка от 6000 рубли, която му позволява да напусне консерваторията и изцяло да се посвети на своята музика.
Чайковски прекарва зимите в Европа, през летата се връща в Русия. През 1890-а година Надежда фон Мек банкрутира и прекъсва издръжката на Чайковски. Прекъсват се и приятелските им отношения, заради интриги от страна на нейния зет.
Чайковски е силно разтревожен - 
изпитва остра нужда не толкова от парите, колкото от приятелството на своята благодетелка
Счита се за изоставен и изпада в депресия. Тя, от своя страна, също е огорчена от слуховете за него и прекъсва отношенията си с композитора, след като зли езици й подшушват, че Чайковски никога не се е интересувал от нея като от жена.
През последните си години Чайковски има силна хомосексуална връзка с племенника си Владимир Давидов /Боб/, син на сестра му Александра. Композиторът посвещава на Боб последната си Шеста симфония и го прави наследник и притежател на авторските права на творбите си. Но всичко приключва трагично - през 1904 година 34-годишният Боб се самоубива.
Оценката на творчеството на Чайковски приживе клони към „отстъпничество“. Много руски музиковеди смятали, че той е зависим от Запада. През 1880 година една 
реч на Достоевски за единение със западната култура променя това отношение
Чайковски бързо става кумир за младата интелигенция в Санкт Петербург.
През 1884-а година Чайковски постепенно излиза от своята затвореност и социална изолираност. През март същата година цар Александър III го награждава с орден „Свети Владимир“ и го удостоява с лична аудиенция. Този акт на официално одобрение помага на композитора да се почувства по-уверен в обществото.
През 1885 година царят отново демонстрира подкрепата си към него, като поръчва постановката на операта „Евгений Онегин“ в Санкт Петербург. На Чайковски се отпуска годишна пенсия от царя в размер на 3000 рубли. През 1887 година Чайковски предприема пътуване в САЩ като диригент на творбите си и жъне сензационен успех. За откриването на Карнеги Хол в Ню Йорк дирижира Нюйоркския симфоничен оркестър.
През 1892 година композиторът става член на Френската академия за изящни изкуства, а на следващата година университетът в Кеймбридж в Англия го удостоява с почетната титла Доктор по музика.
За последен път Чайковски застава на диригентското място през 1893 година - на премиерата на своята Шеста симфония, Патетическа. 
Девет дни след нея умира в дома на брат си Модест в Санкт Петербург
Общоприетата причина за неговата смърт е заразяване с холера след пиене на непреварена вода в ресторант. Други предполагат, че се е самоубил, като привеждат доказателство за това - композиторът е погребан в отворен ковчег - нещо недопустимо при летален край от холера.
Чайковски е погребан в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, където почиват всички велики руски композитори. Модест Чайковски и племенникът Боб Давидов създават в последния дом на Пьотър Чайковски - в град Клин, близо до Москва, музей на композитора, който съществува и се поддържа и днес.