Знатен гражданин на древна Атина, щедър и гостолюбив, който се превръща в мизантроп и отшелник, преживявайки пъстра гама от противоположни и на моменти изключващи се чувства и постъпки. 
Пилат Понтийски, прокураторът на римската провинция Юдея, който изживява вътрешните колебания между чувството му за справедливост и човешкото желание да се дистанцира от трудно разрешими конфликти - и така остава в историята като едно от главните действащи лица в една от най-драматичните истории, предначертала съществуването и духовната самоопределеност на милиони християни. 
Палач, свещеник, мъдрец, философ и безкрайно сърдечен човек. 
Невероятното разнообразие на образи и характери в богато нюансираната артистична координатна система на творческия си път ще припомни един от емблематичните актьори от драматичния театър „Сава Огнянов“ - Иван Самоковлиев. 2021 година за него преминава под знака на житейската му 80-годишнина. И това е един добър повод неговите колеги, приятели и почитатели на могъщата му дарба за превъплъщение
да съпреживеят цветната палитра от роли
през които той препраща до зрителите посланията на драматурзи и режисьори. 
Във вторник вечерта Самоковлиев ще направи не особено разточителна, но съдържателна ретроспекция на някои от основните за артистичната му кариера роли. Той ще представи неголеми моно логични откъси от постановки, които смята за важни и в определен смисъл бележити за неговия дълъг и плодотворен творчески път. Неговата публика ще си припомни Тимон от „Тимон от Атина“, Пилат от авторския спектакъл „Страстите ни блудни“, Жорж от „Ангели чудовища“, Джордж от „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“, поп Нейко от „Живот и здраве“. Кратък филм ще разкаже за някои от най-запомнящите се участия на Иван Самоковлиев в киното - като Петър Дънов от „Недадените“, добросърдечното „старче“, приютило девойката и малкото й момченце във вихрената комедия  „Корави старчета“, влюбения в Лора Андрей Протич от „Дело 205/1913. П.К.Яворов“. 
Голяма част от тези роли са изиграни в битността на този висок мъж със светла почти библейска усмивка в битността му на русенец. И русенската публика го познава, цени го и му се радва, като голяма част от зрителите са сигурни, че Иван Самоковлиев е русенец. Това не е точно така - чисто фактологично. Но също така е факт, че той до такава степен здраво свързва живота си с града на Дунава, като го прави по възможно най-съдбовния начин: с двете големи любови в живота си. Едната, разбира се, е театърът. 
Не е случайно, че отбелязването на 80-годишния му рожден ден ще бъде не другаде, а в камерната зала „Слави Шкаров“ на русенския театър. Предпочитам камерна зала, скромно казва Иван Самоковлиев. А названието на залата е едно от онези съвпадения, които само показват, че нищо в живота не е случайно. Защото 
именно режисьорът Слави Шкаров е причината преди време Иван Самоковлиев да дойде в Русе 
като заради това се налага да напусне театъра в Плевен, където играе. А всъщност е роден в София. 
„Слави беше дошъл в Плевен да прави „Одисей пътува за Итака“ на Константин Илиев. След първото четене на маса Константин Илиев му каза: „Слави, този актьор не е ли млад“, като посочи към мен. А Слави му отговори: „Няма страшно. Той ще остарее“. И явно ролята ми се е получила добре, защото след спектакъла той ме покани да дойда в Русе и да работя в русенската трупа“, разказва Иван Самоковлиев. 
Първата му роля в „Сава Огнянов“ е в „Кълбовидна мълния“. „Всъщност Слави ме взе именно заради този спектакъл. Влязох, репетирахме със Слави - и след това играх тази роля около 80 пъти! Помня, че преди премиерата бях много притеснен - как ще се справя, как ще ме възприеме публиката (за която вече бях наясно, че е доста различна от публиките в другите български градове). Слави беше видял, че се притеснявам. И малко преди премиерата ми каза: „Аз отивам в София, имам работа там, така че няма да бъда на премиерата. Ще гледам спектакъла по-нататък“. И така, представлението върви, аз съм относително спокоен, че Шкаров го няма в залата. И ето че някъде към финала изведнъж виждам в залата как Слави Шкаров се надига и тръгва към изхода, за да може да се появи на поклона след падането завесата! И внезапно ми става ясно, че е измислил това „пътуване до София“, за да не ме притеснява, да се чувствам спокоен и да играя, без да мисля как той, изключително взискателният режисьор, ще възприеме това, което правя“, продължава актьорът. И 
признава, че е имал огромния късмет да работи с изключителни режисьори
Това са Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Стефан Стайчев. Интересно е, че неведнъж режисьорите са виждали в него човек, който би могъл да направи роля, за която самият Иван Самоковлиев не е подозирал, че може да бъде „негова“. 
„Така беше и с един кинорежисьор, Раковски, който ме беше гледал в „Кълбовидна мълния“ и ме покани да се снимам във филма му в ролята на... Олимпи Панов! Отначало се стъписах - та той ме беше гледал в чисто комедийна роля. Дори отначало възразих енергично: „Ама Олимпи Панов не е ли трагична роля?“. Друга подобна изненада ме връхлетя, когато ми се обадиха да ме поканят за участие в сериала „Недадените“. Звъни телефонът и чувам: „Иване, одобрихме те за ролята на Петър Дънов“. Останах слисан. „Много хубаво“, казвам аз и очевидно иронията в гласа ми е била неприкрита, защото отсреща чувам: „Ама това е страхотна роля!“. Та аз знам, че това е страхотна роля, но някак не бях подозирал, че това може да е „моя“ роля“, припомня си актьорът. 
А съпругата му, художничката Виолета Радкова, си спомня: „В театъра в Силистра, където двамата се озовахме, след като се оказахме и ние, и други актьори, излишни за русенската трупа, се подготвя пиеса за Иван Вазов. Режисьорът Стефан Стайчев разпределя ролите. Питам го: „А Иван какво ще играе в пиесата?“. Той ми отговаря: „Иван“. Да де, Иван, казвам аз - това питам, Иван коя роля ще играе? „На Иван Вазов!“ - отговаря ми той“.
И Виолета, и Иван признават, че не са си представяли точно това. А се оказва, че 
режисьорът е доловил нещо от натюрела на актьора, което е убягвало и на самия него
Виолета Радкова - това е другата голяма любов на актьора. Двамата с усмивки си припомнят как Иван за първи път се озовал в дома на Вили. 
„Като пристигнах в Русе, от театъра нямаше къде да ме настанят, затова се оказах съквартирант на Косьо Станев. Той разполагаше с една стая с едно легло и с кухничка. На втората вечер Косьо ми каза: „Иване, довечера Сашето ще идва, затова искаш ли да отидеш при Любо Фърков?“. Нямах кой знае колко варианти за отговор, затова казах на Любо, че тази вечер ще нощувам у тях. Той изпръхтя: „Глупости! Виж какво, иди при Виолета Радкова!“. 
„А работата е следната - подхваща Виолета. - Тъй като моят дом е съвсем близо до гарата, за всички колеги и в Русе, и в други градове беше известно, че у дома е направо един Аврамов дом. Който пристига от София със сутрешния влак в шест часа, идва у дома да пие кафе и след това тръгваме към театъра. След представление, ако имаме гостуващи актьори или режисьори, отиваме вкъщи да хапнем, да пийнем, да поприказваме и малко преди полунощ ги изпращах на гарата с нощния влак. Така че изобщо не е изненада какво му е казал на Иван Любо Фърков“. 
Така и Иван Самоковлиев е посрещнат гостоприемно в дома на художничката. С тази разлика, че 
той не си тръгва нито с вечерния, нито с който и да и било друг влак
А остава в дома, в сърцето и... в картините на Виолета Радкова. Двамата вече от години са онзи дивен творчески тандем, в който експлозивната и вихрена в реакциите и емоциите си Вили среща реката от спокойствие и философски дълбини на Иван. И двамата преплитат и кръстосват размисли, идеи, творчески въпросителни и неподозирани артистични решения.
В момента Иван Самоковлиев замисля нов моноспектакъл. Действието се развива след 9 септември 1944-а, героят изпада в ситуации, които днес със сигурност на много от по-младите зрители ще се сторят абсурдни. Но ние този абсурд го живяхме - и нашият начин да покажем колко всъщност нелепо и дори на моменти страшно беше това, е да го покажем през изкуството, смята актьорът. 
Настроен философски, той не съжалява за пропуснати възможности. Е, може би с изключение на това, че друг негов авторски спектакъл  - колоритният по отношение и на идеи, и на неподозирани сюжетни ходове, и на костюми и динамика „Три нюанса“ - комичен разказ за последните дни на Казанова, остана само с премиерното си показване в русенския театър. Иван Самоковлиев в ролята на легендарния покорител на дамски сърца и неговите любими-спътнички-музи-икономки в бляскавото изпълнение на Надя Банчева и Евгения Явашева преди година успяха да зарадват публиката с премиерата на постановката. И веднага след това Ковид-19 показа колко глух, безрадостен и отчайващо сив и тягостен може да бъде животът без театър...
За щастие, в момента се очертава една относително спокойна ивица от време, в която хората отново да могат да се радват на театър, на изкуство, на приятели и на живо общуване. И Иван Самоковлиев ще отпразнува този малък подарък от шантавото време, в което живеем, с приятели и ценители. Във вторник. В камерна зала „Слави Шкаров“. Където големият български театрален режисьор незримо ще присъства на авторската вечер на актьора. Как иначе?! Нали той е причината Иван Самоковлиев именно в Русе да празнува своята 80-а годишнина!