Страниците на „Утро“ станаха поле на дискусия за това къде се е състояла първата кинопрожекция у нас. Русе се гордее, че това е едно от многото първи неща, които са се случвали тук. В същото време изследователят от БАН д.изк.н. Петър Кърджилов представи открити от него публикации от пресата в онези времена, които „местят“ събитието в София. Но спорът не е приключил. Днес ви предлагаме още две гледни точки в него, подкрепени с аргументите на авторите.

Да започнем с уточняване на „територията“ на дискусията и основните термини в нея: къде се е състояла първата кинопрожекция в света, с какъв кинопроектор, кои са първите и кои предшествениците? За отговорите на тези въпроси следва да се обърнем към „История на киното“ на Жорж Садул, т.1 „Изобретения в киното 1832-1897 г. от Мелиес до Пате“ - световно признатата най-добра история на киното, към „История на киноиндустрията в САЩ и света“ и към Британската енциклопедия. Кинематографът в тях се разглежда като техническа новост и като стремеж за предаване на идеи чрез движение, светлосенки, пластически изрази и т. н. Кинематографът е явление по-сложно от филма, гледан на екран, а в зората на киното филмът е кинолента с фотографии, наричани „живи картини“, затова като ново изразно средство кинематографът следва да се разглежда и оценява в неговата техническа еволюция.
Кинематографът е обобщаващо понятие на процесите на снимане, копиране, проекция, неразделно свързани с магията на киноизкуството, а не с бягащи и размазани картинки във визьорския кинетоскоп на Едисон, конструиран на основа шпионката на вратите. Разпространителите на филми по това време акцентират върху имената на апаратите и собствените си имена, а не върху имената на филмите, които или ги няма, или са търговски названия, или се наричат „живи картини“. Например: витаскоп - „последното чудо на Едисон“ или кинематограф на братята Люмиер и т. н. 
В историята на киното, преди Едисон и Люмиер, има много други изобретатели на кинематографа, „бащи на киното“, като Мейбридж (1879 г.), прожектирал, движещи се фотографии със зоопрактоскоп, но 
това са „панаирджийски“ апарати, а не кинопроектори
Луи Лепренс, снима във Великобритания (14.11.1888 г.) филм от няколко секунди и влиза в рекордите на Гинес. Но по какви критерии се определя кой е основоположникът от всички изобретатели в историята на киното? На първо място това е оценката на зрителя, в зависимост от показаното на екрана. В зората на киното изображението трябва да е стабилно, добре осветено, с ясно различими контури и др. А до 1900 г. Едисон е предимно търговец на кинетоскопи и счита, че в лентата трябва да се показва движение като комичен персонаж. Заснетите от асистентите му (най-често Диксън) сценки са две сюжетни категории: „жанрови“ - бръснари, ковачи, пияници, пушачи, художници и др. „номера“ - акробати, жонгльори, боксьори. Кратките няколкосекундни ленти, в зоотропен стил на Едисон, без начало и край, в пръстен с комерсиална цел - типичен опознавателен белег за неговите „филми“ в зората на киното.              
Качеството на апарата витаскоп на Едисон (Армат-Дженкинс) отстъпва по качество на прожекцията на апарата на Люмиер. Пример за това е Англия, където се конкурират филмите на Люмиер и Едисон, и последният претърпява пълен провал. Английската пресата отбелязва: „На екрана се виждат лица с величина на главата на топлийка, когато в кадър има едновременно няколко персонажа, действията на екрана стават мътни, неясни“. Филмът „Смъртта на Мария Стюарт“ е пълен провал за Едисон, а филмите на Люмиер минават с огромен успех. Така е в Европа и Америка. 
Появата на биоскопа нанася окончателно удар на едисоновите апарати
а прожекциите на биографа на Каслер (12.10.1896 г.) в Ню Йорк слага край на некачествения витаскоп, чиято цена през 1895 г. пада от 300 на 70 долара, заради по-конкурентните мутаскоп на Гомон и кинематограф на Люмиер, който е три в едно - снима, копира, прожектира и е лек - от 5 до 9 кг.  
Размазаното изображение и трептенето на лентите на Едисон при прожекция се дължи на непрекъснатото движение на лентата (вместо да е прекъснато), поради липсата на обтуратор, скачков механизъм в кинетоскопа. В техническо и жанрово отношение филмите на Едисон отстъпват, а на Люмиер имат принос за появата на първите видове филми: късометражен, кинокомедия - „Полетият поливач“, филм със сценарист и първи киноактьори, Луи Люмиер се счита за първия кинооператор.     
Френският режисьор Жан Шарл казва в интервю (сайта OPENSPACE): 
„Разликата между Едисон и Люмиер е в способа на прожектиране
...разликата между тях е един немаловажен факт - човешкото възприятие на картинки... киноефектът при двамата е различен“. В „Историята на Холивуд“ Дейвид Томпсон счита, че колективното развлечение е еволюционна победа на братя Люмиер. Преди Едисон и Люмиер има масови прожекции (с проксимаскоп), но никой не ги смята за начало, поради слабия им кинематографичен ефект.
От посочените безспорни факти и мнението на известни специалисти в световното кино е ясно кой е „бащата на киното“ и защо световната кинообщност отбеляза 125 години  от първата публична платена прожекция на 25.12.1895 г. (март 1895 г. е неплатена, публична), а не 1890 г. (?) на Едисон, според специалиста по кинознание д.изк.н. Петър Кърджилов. 
След като поясних, не случайно, кога са първите публични прожекции в света на братя Люмиер, видове киноапарати и филми (киноленти от 2-3 сек. до 49 сек.), да видим какво говорят фактите на д.изк.н. Кърджилов за първия киноатракцион в София на 8.12.1896 г. и първата кинопрожекция в Русе и България на 27.02.1897 г., според статията във в. „Утро“ Русе, 16.02.2021 г. 
Първи „факт“ - Съвременните историци (кои?), според П.Кърджилов, приемат 1890 г. за първа на киното, а тандемът Едисон-Диксън за негови създатели. За сведение на „историчарите“, световни и местни, през 1890 г. едва започва разработката в лабораторни условия, на кинетоскопа на Диксън (Едисон). Освен това той е за индивидуално гледане и не отговаря на изискванията за масова прожекция. Това не е кино, а атракция. Лепренс също прави прожекции и патентова апарата си в САЩ (1889 г.), но изчезва безследно. След една година Едисон, патентова на свое име кинетоскопа - апарат за един човек. Някой наричат Лепренс баща на киното, тоест има и други официално непризнати „бащи“ от световната общественост. 
А тези неназовани „съвременни историци“ явно са „историчари“
Филмите на „бащата“ Едисон са зоотропски, рисунки или снимки с илюзорно движение. И кинетоскопът и витаскопът като изобретения претърпяват пълен провал в конкуренцията с кинематографа на Братя Люмиер. Панаирното развлечение не е кино! И Едисон не е баща нито на киното, нито на кинематографа.  
Втори „факт“ - „Нему човечеството дължи ел. крушката“, а години преди патентоването на електрическа крушка с нажежаема жичка от Едисон има регистрирани патенти, справка интернет. Усъвършенства - да, но не я е изобретил.
Трети „факт“ - „Изобретенията на Едисон в киното са над хиляда“. Меко казано е несериозно! Патентованите изобретения на Едисон са 1093 и то в различни области.
Четвърти „факт“ - „Не би могло кинодемонстрацията през 1896 г. в София да е с филмите на Едисон и неговия киноапарат - витаскоп“, следователно това са филми на Люмиер и с кинематографа (както в Русе 1897 г.)“. И започва една фалшива история за ел.осветлението в София и кинопрожекциите, филмите и киноапаратите...
Трябва за мое съжаление да отбележа, че
кинознанието включва знания и в областта на механиката, електротехниката
(слаботоков, силнотоков, променлив и постоянен ток), химията, физиката (оптика и кинематика). Първите апарати на Едисон използват акумулаторни батерии. Едисон има 141 изобретения за акумулатори, между които и желязно-никелови, а във вестникарските писания, посочени д-р Кърджилов  е отбелязано, че Едисон използва електрическа лампа.
Пети „факт“ - Киноапаратът на Едисон е много тежък - 200 кг. и от това следва, че не може да се пренася от едно място на друго. Това за кинетоскопа (сандъка) на Едисон или кинетографа с желязно-никелови  акумулаторни батерии се отнася? Има и модификации над 300 кг., използвани в студиото „Черната Мария“ на Едисон - първото киностудио в света. Според използваните източници в тази статия кинематографите на Люмиер и Едисон шестват по света. Това е отразено в книгата на 
Кърджилов „Озарения в полите на Витоша“. А как са шествали по Европа, Англия, Америка, апаратите и на двамата? Така, че и по показател „килограми“, кой е бащата на киното? 
През 1890 г. загребски вестник пише за пътуващ кинематограф „Едисонов идеал“ - източник д-р Кърджилов (статии, книги, дисертация и др.). Забележителна е комбинацията в рекламата - кинематограф + „Едисонов идеал“. Не е ли чудесна?       
Шести „факт“ „Филмите и в София и в Русе са на Люмиер и с негов апарат - кинематограф“. Нов обобщаващ, кошмарен факт. В писанията от 2013, 2016, 2018 г. д-р Кърджилов цитира източници, в които изрично е споменато, че филмите в София са на Едисон и с негов апарат! В статиите на софийските вестници, многократно е записано - „Чудото на Едисон“, „Магията на Едисон“, „Едисонов театър“, „Едно от остроумните изобретения на Едисон“. И изведнъж в статията във в.“Утро“-Русе (16.02.2021 г.) 
фактите се преобръщат на 180 градуса
и се оказва, че името на Едисон се експлоатирало с рекламна цел!? Горките софиянци, дали са повярвали на рекламната измама? Но през 2013 г. и 2016 г. Петър Кърджилов не пише за този рекламен факт. Защо ли? Защото в Европа, Англия и Америка, филмите на Едисон нямат заглавия и с рекламна цел се разпространяват с неговото име. Но фалшификации на филми на Люмиер, представени под името на Едисон, няма. В Русе точно и ясно е казано, че филми на Люмиер са прожектирани с техния апарат. И тук няма рекламен трик! Защо ли? Нека читателят сам отсъди.
Видимо през 2021 г. има нови прозрения, чрез статиите във  в.“Утро“ и в „Алманах на историята на Русе“, доказващи техническите недостатъци и некачествената прожекция на филмите на Едисон.
Седми „факт“ - Заглавията на филмите в софийските кина са само на Люмиер и Жорж Мелиес, което липсва в прозренията. А Жорж Мелиес за първи път снима с камерата на Робърт Пол и показва негови филми (ленти) на апарата на Едисон, за 2-3 секунди. За какво кино става въпрос? Мелиес има лента за „поливач“, но не става дума за „Полетия поливач“ на Люмиер. 
Посочените филмчета, според статиите в софийските вестници, са основно на Едисон
което личи по зоотропските сюжети. Не може да бъде обявен за „баща на киното“ човек, който не се интересува много от качеството на филма в художествен аспект и който прави корекции на патентите си след зрителски освирквания в Европа, Англия и Америка, справка - Британската енциклопедия. Да не говорим за нелоялна конкуренция, присвояване на изобретения - примери много. Разбира се, искам правилно да бъда разбран - геният на Едисон е безспорен. Той е безспорен основоположник („баща“) на кино технологиите, независимо от провалите с витаскопа и кинескопа, баща на лентите с 4 перфорации, звукотехниката (кино), „баща на пътуващи киноленти“. Безсмислено е да се спори с фриволно тълкуване на фактите.
Според подробно изложените факти, кино атракциите през декември 1896 г. в София, не могат да бъдат първа публична кинопрожекция! Затова 
няма да предложа Соломоновско решение на дискусията, защото съм страна в спора, а не арбитър
Арбитри са зрителите по онова време и мненията на световни киноисторици и киноспециалисти, режисьори и др. 
Предлагам (не налагам!), софийските киномани да празнуват първата кино атракция в София съобразно датата 08.12.1896 г., считайки я за кинопрожекция, на базата на озаренията в полите на Витоша, а русенските киномани - в Русе на 27.02.1897 г., според установеното във в.“Законност“. 
Хайде да не пренаписваме историята на киното у нас и в света! Така, както някои пренаписаха цялата ни история българска.

Светломир ЧЕРНЕВ*

* Светломир Чернев е инженер по киноапаратура и магистър по икономика. От 1980 година работи в Окръжно управление „Кинефикация“-Русе по поддръжка на техниката. От 1983 година е зам.-директор по техническите въпроси, а през 1987 година печели конкурса между 15 кандидати за директор на „Кинефикация“. От 1992 г. до закриването на кината в Русе е управител на преобразуваното „Русе филм“ ЕООД, а после на - „Гранд синема Роял“ ООД.

Отзивът за първата софийска прожекция в столичния вестник „Отзив“

Вече осем години тлее димът разгорял се в книгата му „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)“ на д.изк.н. Петър Кърджилов. Но нека видим историята така, както трябва да се направи - чрез документираните факти.
От 1960 г. е известен фактът, че първата публична кинопрожекция се е състояла през февруари 1897 г. в град Русе. Във вестник „Законност“ е отразено впечатлението от гостуващия в града „цинематограф“. Там пише, че „апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения. Пристигналия цинематограф показва,  например един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижките площади и т.н. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна алюзия“. 
Г-н П.Къджилов от 2013 г. цитира софийските вестници „Народни права“ и „Мир“ от декември 1896 г. за кинопрожекции в хотелите „Македония“ и „България“, които според него доказват, че те изпреварват с два месеца тези в Русе. Видяхме какъв е бил отзвукът от „цинематографа“ в Русе. Но освен „Народни права“ и „Мир“ по това време са излизали и други вестници. Нека да прочетем внимателно какво пише друг софийски вестник - „Отзив“ от 8 април 1897 г. за качеството на прожектираните филми: „Думата ни е, че от дълго време насам сме забележили, щото разни... и тем подобни гладници и шарлатани да дохождат тук и да експлоатират и мамят хората чрез разни панорами, представления, невидени чудеса, киниматографи и д.т., без в същност ни най-малко да оправдават своите чудесни обещания, залепени из улиците на големи и всевъзможни помпозни обявления. Така напоследък постъпи и един шарлатанин с некакъв си свой кинимотограф, тъкмо срещу Двореца, на „Александровска“ площад, гдето видехме толкова разни любопитни и интелигентни хора да си дадат парите само за ветера! Ний мислим, че ако на просяците е запретено да просят, то на такива явни янкеседжии (джебчии - б.а.) още повече би трябвало да се запрети да събличат хората чрез своите лъжи и измами и че нужно е да им се не позволява преди да се проверява техното искуство и преди да се определи таксата, която те трябва да земат, а не както сега да оскубват хората, както си щът, и да ги угощават само с шарлатаниите си“.
На първо място оценката е на зрителя за това, което се показва на екрана. Според тази публикация софиянци са си давали парите на „ветера“ за това, което са им показвали разни „шарлатани“. Несериозно е атракциите на такива мошеници да имат претенции за кино. Изображението трябва да съответства на точно определени технически критерии за качество. Измамата в София е, че там апаратът и филмите са на Едисон, а в Русе - на братя Люмиер, чиято първа публична кинопрожекция е призната от световната кинообщност. Нека озаренията да си останат в полите на Витоша, но първият изгрев на киното в България е на брега на Дунава.

Хачик ЛЕБИКЯН