Чаша питие с благороден цвят на старо злато, кубинска пура, шапка борсалино, папийонки и строги изискани дамски тоалети, следващи извивките на тялото. На пианото звучи тиха музика, в дъното на етажерка между книгите са подредени стари радиоапарати. Светлината е приглушена. 
Това е въведението в новата театрална премиера на русенския театър. Само че тя няма да представи нова или класическа пиеса, а ще хвърли и публиката, и актьорите... „в джаза“! Популярният жаргонен израз е буквално точен в спектакъла „Артисти в джаза“, който седем актьори - Евгения Явашева, Надя Банчева, Кристиана Ценкова, Венцислав Петков, Любомир Кънев, Кадри Хабил и Ивайло Спасимиров, заедно с професионалния музикант Илиян Трифонов ще споделят с публиката. 
Няма специален сценарий, няма сюжет, няма роли и разпределение - събрахме се хора, които обичаме джаза и изпълняваме джаз парчета, които са ни любими, каза Евгения Явашева. На всеки от нас се е случвало да пее в спектакъл, но за първи път излизаме, за да правим само това, добави тя и подчерта, че е силно впечатлена да види колегите си, които добре познава, по съвсем различен начин. Никой не играе нищо, не сме в свои води, но пък това толкова ни харесва, добави Жени. 
„За мен това също е ново и необичайно преживяване, работил съм само с музиканти и певци и за първи път попадам сред артисти, с които правим нещата отначало, на чисто. Те са уникални, а за мен това е събитие, празник - това е велико изкуство“, каза Илиян Трифонов, който от години свири в Норвегия, а сега за месец и половина е бил и „треньор“ по вокал на драматиците.
Добре е да предупредим хората да не очакват закачки, шегички, скечове, смях до болки в корема - такова нещо няма да има, това не е за забавление, предупреди Ивайло Спасимиров. 
Напротив, това е истинско забавление - но на много по-високо равнище, направено с много хубава музика и много вкус! - контрира Любо Кънев. Има много хора, които мечтаят за стойностно изкуство, за хубава книга, за хубава музика - нашият спектакъл е за тях, каза той. 
Подготвяме нещо много красиво, публиката може да бъде сигурна, че ще я облъчим с цялата си любов, възкликна Надя Банчева. 
„Цялата история започна от един обед в дома на Жени и това постепенно ни върна във времената на „Репетиция, моя любов“, когато на репетициите пробваш, опипваш, търсиш, споделяш, преправяш. Това са благословени моменти на творческия процес, те не могат да се сравнят с бесния днешен ритъм, когато в повечето случаи на репетиция сме като студента, който тича и вика: „Дайте конспекта! Утре съм на изпит!“, каза Венцислав Петков. Това беше един оазис, сякаш за малко бяхме слезли от влака на междинна гара, надявам се и зрителите да усетят тази магия, допълни той. 
През април за премиерата на 17-и билетите вече са изкупени, останали са малко места за 23-и, има и за 27-и. През май предстоят две представления, но актьорите не смеят да правят далечни планове. Макар че ние си имаме нашето вълшебно килимче и се надяваме то да ни пренася през разни обстоятелства и да можем да достигаме до публиката, вметна Кадри Хабил.