Това е историята на хората, които не обърнаха поглед настрани и не забравиха, че животът е най-висшата ценност.
На 23 февруари общинският приют получава сигнал за блъснато куче в кв. „Чародейка“. Автомобил е прегазил куче и е продължил напред, а животното остава да лежи безпомощно на пътя. Инцидентът се случва през нощта и приютът не може да реагира с медицинска помощ, затова пък ветеринарите от клиника „Албейтар“ извънредно приемат кучето, а приютът съдейства. При прегледа става ясно, че пострадалото четириного е старо и го наричат Баба Меца.
Изследванията не показват мозъчна травма или счупвания, но е установено, че Меца страда от липса на дълбока чувствителност. Точно заради това не може да се изправи само и продължава да лежи, макар че физиологична причина за това не е открита. Практиката в такива случаи е животното да бъде евтаназирано, но всички активисти и служители на общинския приют казват, че Меца иска да живее.
За да се направи по-обстоен преглед, е нужно кучето да се закара във Варна, където да бъде изследвано със скенер.
Така започва историята на втория живот на Меца, която обединява граждани и любители на животни.
Първото предизвикателство е транспортът, както и таксата за скенера, която трябва да се плати в брой. Доброволецът Александър Стойков взема кучето с колата си, а Юлия Маринова събира дарения. Намесва се фондация „Луси“, която плаща голяма част от дължимите на клиниката във Варна 500 лева.
Скенерът показва, че баба Меца е със счупен израстък на един от прешлените на гръбначния стълб, парализа на задни крайници, нарушена инервация на пикочен мехур и невъзможност за самостоятелно изхождане.
„Всички бяха категорични, че изходът не е добър и препоръчаха кучето да се евтаназира. Ние пак не се отказахме и продължихме да търсим друго решение, за да й дадем шанс. Ясно беше, че в приюта е трудно да се обслужва толкова пострадало животно. В нито една клиника не пожелаха да го задържат и никой не предлагаше да даде временен дом за животното“, коментират от приюта за животни в Русе.
Единственият вариант за Меца остава Немският кастрационен център.
„Считаме, че общинският приют направи изключително много за Баба Меца, въпреки всички препоръки за евтаназия. До последно приюта не се отказа от нея и се търсеше алтернатива, за да се запази живота на кучето. Доволни сме и сме много благодарни и на Немския кастрационен център, че я приеха и настаниха“, казват от приюта.
Развитието на цялата история бе следено и коментирано във фейсбук. И отзивите могат да се определят кратко: това е една от онези истории, които искаме да чуваме по-често - история за човечност.