Ако някой се опита да разбере какво се случва на трудовия пазар само от данните на националната статистика, вероятно ще получи в резултат само главоболие. Само преди месец НСИ съобщи за сериозен спад на наетите по трудов договор, като заради пандемията и ограничителните мерки в края на 2020 г. броят им е с 3,5 хиляди по-малък отколкото преди година. Вчера обаче статистиката ни изненада с приятната новина, че в кризата заетостта в областта се е увеличила и през последното тримесечие на 2020-а в Русенско са работили 101 хил. души, с 2 хиляди повече отколкото през предходната година. Откъде са се появили всички тези хора и какво са работили, статистиката не обяснява.   

В страната тенденцията е обратна - заетите намаляват спрямо година по-рано, което е логично заради емиграцията и застаряването на работната сила. 
Разбира се, между наети и заети има разлика, във втората група се включват не само работещите по трудов договор, но и самоосигуряващите се, самонаетите, работещите работодатели и др. За да се брои за зает, човек трябва да е работил поне по един час на ден и е получил за това възнаграждение. Така в бройката влизат и ученици, студенти и др., които се хващат на сезонна работа за по няколко часа на ден. 
Данните могат да се обяснят само ако на едно работно място са се изредили няколко човека, защото през тази изминала година нови 2 хиляди работни места определено не са разкрити. Завърнали се от чужбина гурбетчии вероятно добавят нещо към работната сила, някакъв ръст се отчита и в броя на работилите пенсионери. При все това точно в разгара на кризата и локдауна в края на 2020-а да се отчитат рекордни коефициенти на заетост в областта изглежда повече от странно.