Преди два месеца научихме от медиите, че дружество „Еонметал България“ - фирма с малайзийско участие, е получило сертификат на инвеститор клас „А“, издаден от Министерстото на икономиката. С този акт се изпълнява условието, поставено от Общинския съвет през месец февруари миналата година, за започване на преговори по продажба на територия с квадратура около 3400 декара, в които освен русенското летище се включват и площи около него.
Според заявените намерения на компанията-купувач, върху територията ще се изгради логистичен и промишлен парк, чиято функция и съдържание са изключително амбициозни. Предвижда се изграждане на авиокомплекс за карго и пътнически превози, който обхваща терена на сегашното летище. Освен авиационните писти (вероятно подлежащи на реконструкция), ще бъдат построени стоянки за пътнически и транспортни самолети, аерогара, навигационна кула, обществено-обслужваща сграда, включваща хотел, офиси, зали за културни мероприятия и обекти за спортни дейности. 
Публикуваните визуализации представят един внушителен комплекс от складове, халета за самолети, административни сгради, между които сноват камиони и тирове, самолетни писти. На преден план се вижда нова огромна летищна сграда с прилежащата и навигационна кула.  
Поводът за да припомня всичко това е, че в дигиталните 3D визии не успях да открия познатата на по-възрастното поколение сграда на съществуващата аерогара. Накратко - в представите на „Еонметал“ 
сградата на въздушната гара е премахната и предварително ликвидирана още на фаза „концепция“
представена и докладвана на русенските общински съветници през зимата на 2020 година. За сведение на нашите съграждани, сградата на летището, проект на починалия неотдавна русенски архитект Йордан Бояджиев, предизвика в последните месеци изключително голям интерес сред професионалната общност като образцова творба на българския архитектурен модернизъм от 60-те години на миналия век. Сградата, нейната история и архитектурната й характеристика беше публикувана в електронните издания на Международната организация DoСoMoMo - професионална неправителствена формация, ангажирана с документиране и консервация на сгради, пространства и квартали, носещи духа на Модерното движение, обхващащ периода от 30-те години на ХХ век до наши дни.
В писмо до кмета на Русе и до председателя на общинския съвет „Докомомо България“ се обърна с 
апел за физическото съхраняване на сградата в името  на културната памет
която трябва да завещаем за идните поколения. Апелът беше подкрепен от председателя на Камарата на архитектите в България, от председателя на Съюза на архитектите в България, както и от регионалните колегии на Съюза и на Камарата на  архитектите в Русе. Тези професионални организации на национално и регионално ниво  оповестиха писмено подкрепата си пред кмета Пенчо Милков и пред председателя на общинския съвет Иво Пазарджиев.  
Аерогарата е построена в периода 1972-1976 година. Инвеститор е ДСО „БГА-Балкан“. Строежът е изпълнен от „Трансстрой“-Русе. Авторът на проекта - арх.Бояджиев, по това време е назначен да осъществява инвеститорски контрол, което му е дало възможност за всекидневен и перманентен надзор върху строителството. Сградата се отличава с издължени пропорции и богато остъклени фасади. Входното стълбище е подслонено под  метална козирка с внушителна площ и елегантен силует, окачена на стоманени обтегачи. Това е може би първата козирка с такива габарити, която е реализирана у нас и за която огромна заслуга имат и екипът русенски инженери Ангелов, Мичев, Драганов, Донев, Яламов и Захариева - професионалисти от висока класа. 
Бояджиев беше максималист и не допускаше компромиси нито в проектите, нито в строителното им претворяване
Той носеше една безпределна амбиция и целеустременост, толкова трудно осъществими в онези времена на строителна рестрикция и финансови ограничения. Всичко в тази сграда е негово творческо дело - от конкурсните скици до последния облицовъчен камък, включително пластичното декоративно пано на входната фасада, интериорите на приемната зала и ресторанта, изящната конзолна стълба, дизайна на мебелите за сядане. В пространството на залата, окачена на стоманени струни, виси ажурна месингова сфера - проект и реализация на известния скулптор Галин Малакчиев в тандем с Йордан Бояджиев. По идея на архитекта в предсградното пространство върху зелена морава се извисява динамична абстрактна пластика, метафора на  устремените към висините мечти.
Необяснимо защо проектантите на идейните разработки на въпросния логистичен парк са игнорирали присъствието на този знаков обект
Може би са разглеждали терена само от Google, а не от място, а може и да не притежават познания върху Модерното движение и усещане за непреходност на съвременни архитектурни творби. Каквато и да е причината, съществуващата сграда не само че може, но и трябва да бъде запазена. Би могло да й се придаде нова функция, както да се интегрира към новото проектно решение, без да се нарушава прилежащото й пространство. Това е много предизикателна и творческа задача. Трябва да се направи всичко възможно бъдещите собственици да бъдат убедени в значимостта на обекта, който притежават, и да не се позволи той да бъде ликвидиран или обезобразен. Това зависи от общественото съзнание на русенските граждани   и най-вече от позицията на техния кмет и общински съветници, на които предстои да вземат окончателно решение, с което ще се предопредели съдбата на летището и на сегашната аерогара. В крайна сметка, става въпрос за архитектурно-строителна творба, сътворена от русенци, получила оценка и признание от най-високо ниво.

Арх.Венцислав ИЛИЕВ