Д-р Денислав Иванов е новото попълнение към структура “Инвазивна кардиология” към отделението по кардиология в Университетска болница “Канев”. Завършва Медицински университет във Варна. Избира да се върне в Голямата болница, където започва работа още в самото начало на кариерата си.

- Как се насочихте към медицината и с какво ви привлече кардиологията?
- Медицината не беше първото ми желание. Всичко започна от любовта ми към животните и към предмета зоология. Това ме накара след 7-ми клас да започна усилено да изучавам биология и химия. После се появи интереса ми към молекулярна биология. Бях приет и медицина и молекулярна биология. Дадох си сметка, че бъдеще с молекулярната биология в България няма как да имам. След дълго мислене 
надделя желанието ми да помагам на хората, да ги лекувам
Естествено, родителите ми също помогнаха малко за вземането на това решение и то се оказа правилното. Истината е, че в семейството ми няма лекари, еднствено майка ми е била медицинска сестра за известен период от време.
Кардиологията също не ми е била първата любов в медицината. Още по време на следването си бях привлечен от гинекологията и всяко лято стажувах в отделението по акушерство и гинекология, но след завършване на висшето ми образование, поради липса на специализантско място в гинекологията, започнах работа в Спешното отделение на болницата. Съвместната работа с кардиолозите и интересните случаи ме накараха да се интерсувам повече от кардиологията и да започна да разчитам сам кардиограми. Това породи желанието в мен да специализирам кардиология. Не след дълго започнах работа в тогава набиращата скорост кардиологична клиника “Медика Кор”, където се заниваха и с инвазивна кардиология. И така, вече 10 години лекувам болестите на сърцето.
- Какво е най-важното за един лекар който се занимава с болестите на сърцето?
- На първо място е да помогне клинично на пациента, 
да му обясни какъв проблем има и да го накара да се почувства по-добре
Трябва да умее да говори на разбираем за хората език и да изгради доверие. Пациентът трябва да е сигурен в лекаря на който е поверил здравето си. Лекарят е този който трябва да му обясни какво му има, как ще протече лечението. Как ще протече лечението, чрез което пациента трябва да усети облекчение на състоянието си - да редуцира умората, да няма болки в гърдите, добър контрол на кръвното налагянае, редукция на стреса. Кардиологът трябва да е внимателен в диагнозата си, защото последиците от едно грешно решение и последващото лечение могат да бъдат фатални за пациента.
- Как се преодолява страхът от това да не направиш грешка? Уверен ли сте в работата си?
- Трябва да има увереност. Не трябва и да си напълно уверен, защото точно тогава можеш да допуснеш грешка. 
По-добре да си леко несигурен, да направиш допълнителни изследвания, да провериш няколко пъти диагнозата си
и тогава вече да си убеден, че това е правилното лечение, защото загубата на пациент се преодлява много трудно. Винаги, когато съм губил пациент, съм връщал лентата назад, за да видя и да съм сигурен, че съм направил всичко възможно да го спася. Много трудно преживявам починалите си пациенти и ги помня, а това са много безсънни нощи. Лекарите не сме богове, ние просто помагаме на хората. Когато преминавам отново и отново през това, което съм направил за един пациент, на практика аз редуцирам грешките, които могат да бъдат направени при следващия.
- Изгубено ли е според вас доверието между пациент и лекар?
- То не е напълно изгубено, но сегашната пандемична обстановка може да доведе и до това. В момента навсякъде - и по новини, и в предавания се говори само за здравеопазване. Преобладават повече лошите неща. Медиите успяват така да преекспонират една лична драма, че тя автоматично се превръща в линчуване на цялото здравеопзване и на всички хора, заети в него. Да, 
недоволството на хората не трябва да се скрива, но това не бива да се превръща в сензация
Има институции и органи, пред които хората, които искат да се оплачат, могат да го направят, да последва проверка или  разследване на случая и ако тези органи констатират, че действително има грешка, да наложат санкция. Случва се обратното. Хората се оплакват на медиите, те отразяват и обществеността остава с впечатлението, че на лекарите не бива да се има доверие. Според мен, се спекулира с мъката на хора, които са изгубили свой близък или са били недоволни от един или друг лекар. Губи се обективността и когато излязат резултатите от тези проверки, вече никой не вярва. Ето по този начин се губи доверието между лекар и пациент. Да оставят експертните комисии и проверяващи да си свършат работата, да решат кой носи вина и има ли въобще вина за случилото се и тогава да има и наказани. 
- Стара максима в медицината е, че профилактиката е най-ценното лекарство. Трябва ли лекарите да подтикват хората да се грижат редовно за здравето си или трябва тази отговорност да се остави на съзнанието на пациентите?
- За съжаление има едно недоверие в хората, съществува мнение, че у нас лекуват по-зле, че апаратурата ни е стара и липсват лекари и медицински персонал, а в другите държави е топ. Това излиза наяве най-ярко, чрез апелите на много хора, които организират кампании за набиране на средства, за да може да отидат в чужбина и да се лекуват там. Специално в кардиологията ми е направило впечатление, че хората идват, когато вече имат проблем, а това е грешка.
Трябва да направим така, че да има доверие в лекарите, в редовните профилактични прегледи
Благодарение на тях бихме открили много сърдечно-съдови и други заболявания, които, ако бъдат открити навреме, биха били лечими и можем да дадем възможност на пациентите да водят един нормален и пълноценен живот.
- Длъжници ли са лекарите на хората, предвид на това, че трябва да подтикват пациентите си да се грижат за здравето си?
- Аз държа на обратната връзка с пациентите си, на провеждането на няколко контролни прегледа, с цел сигурност в лечението и клинично подобрение. Според мен трябва да има една електронна карта на всеки пациент. Чрез нея всеки лекар, при който отиде този човек, ще има информация за неговите заболявания, за лекарствата, които приема или за изследванията, които са му направени или пролежавания в болница. 
Това ще помогне много
защото от една страна ще спести време на лекарите да разпитват пациента за неща, които могат да се видят като информация в едно елекктронно досие и от друга страна, ще даде възможност на лекаря да се фокусира върху проблема с който идва при него даден човек. 
- Вие сте млад лекар, как виждате развитието на здравеопазването в България, от което всички толкова се оплакват?
- Аз мисля, че се развива. Бавно, но се развива. Например, вече има доста млади колеги, които имат желание да работят и да се усавършенстват. Навлизат и много нови методи и технологии на работа, пак бавно, но се случва. Рано или късно резултатите ще се видят. Това разбира се, ще стане, ако успеем да съхраним лекари, да им предоставим условия, които да ги привлекат да останат работят в България. 
- Все още сме в ситуация на пандемия. Страхът от заразяване с Ковид-19 ще доведе ли до вълна, този път не от коронавирус, а от пациенти, които не са потърсили медицинска помощ навреме?
- Проблемът е, че хората от страх не искат да постъпят в болница. Идват, когато вече е прекалено късно. Пациентите трябва да знаят, че в лечебните заведения, мога да говоря конкретно за нашата болница, има достатъчно условия, взети са всички предпазни мерки, за да може да се лекуват спокойно, без страх.