Д-р Цветомира Аврамова е завършила Медицинския университет във Варна през 2011 година. Още от създаването на отделението по вътрешни болести в Университетска болница “Медика Русе” тя постъпва на работа в него, а през 2017 година придобива специалност по гастроентерология. Впоследствие взема сертификати по абдоминална ехография - първо ниво, и фиброгастродуоденоскопия - първо ниво, от Медицински университет-София. През 2020 година д-р Аврамова завършва магистърска степен по здравен мениджмънт.

- Д-р Аврамова, вече 11 месеца много русенци работят и учат по домовете си заради пандемичната обстановка от Ковид-19. Този домашен престой доведе ли до натрупване на килограми и затлъстяване?
- Глобална епидемия от затлъстяване заради принудителния домашен престой е налице в световен план и последиците от нея са по-опасни дори от епидемията от вируса на ХИВ, тъй като затлъстяването не е социален феномен или козметичен дефект. То е
комплексно хронично заболяване, което е резултат от нарушен енергиен баланс -
съотношението между енергийната стойност на храната и енергоразхода на човек. 
- Кои са факторите, благоприятстващи затлъстяване?
- На първо място са генетичните фактори, т.е. при наличие на един родител със затлъстяване вероятността детето да бъде с наднормено тегло достига до 40%, а при двама родители - до 80%. На второ място е средата. Липсата на достатъчно физическа активност, особено по време на социална изолация и дистанционно обучение, както и неправилното хранене с бързи храни, богати на въглехидрати и бедни на влакнини, също водят до вдигане на телесното тегло. 
Последствията от застоялия начин на живот по време на пандемията от Ковид-19 са много сериозни и водят до риск от развитие на диабет тип 2 след 45-годишна възраст, сърдечно-съдови заболявания, негативно отражения върху ставите, менструални нарушения при момичетата.
Нелекуваното наднормено тегло при децата води много по-рано до метаболитен синдром
онкологични заболявания и не на последно място - до отслабен имунитет, което играе ключова роля за протичането на инфекцията, причинена от коронавируса. 
Пандемията от коронавирус и промените, както и негативите, произхождащи от нея, свързани с дистанция, социална изолация и ограничения, допълнително утежниха ситуацията на една друга пандемия, за която специалистите по хранене и диететика предупреждават от години - обездвижването и последващото наднормено тегло.
- Как да се избавим от натрупаните килограми през социалната изолация?
- Необходимо е още от най-ранна детска възраст да изградим хранителни навици при децата по отношение на хранителния режим и ситуацията, в която те прекарват повече от 8-10 часа в статично положение.  При установен проблем, свързан със свръхтегло при едно дете, е нужно да се изгради екип от специалисти, който да включва педиатър, кинезитерапевт и диетолог, за да изработи програма за балансиран дневен прием на въглехидрати, мазнини и протеини. Другият основен фактор за затлъстяването е психо-социалният стрес и липсата на обща здравна култура. Човешкият организъм е биологичен часовников механизъм, който има циркадни ритми, които предполагат няколко хранения на ден - или, иначе казано,
трябва да се храним пет пъти на ден
Това се основава на секретирането на храносмилателни ензими, които са агресивни - пепсин, трипсин, както и солна киселина. За неутрализирането им е нужен редовен прием на храна, за да не атакуват лигавицата на стомаха. 
- Какво ще посъветвате хората за намаляване на риска от затлъстяване по време на Ковид ограничения?
- Да избягваме приема на бързи храни, които бързо удовлетворяват усещането за глад, но в които калориите, мазнините и солта са много, а хранителната плътност е много ниска. За да поддържаме една относително добра  физическа форма, трябва да извървяваме поне 2000-2500 крачки дневно в рамките на 50-60 минути. Ежедневното енергично ходене също е много полезно, както и плуването. Важно е също да си създадем навици относно избягването на неправилна поза пред компютъра, което създава дискомфорт и умора на мускулите и ставите.  Редуването на работния процес пред компютъра с извършване на активна двигателна дейност за около 20-30 минути дневно е много важно, за да осигурим ежедневното изгаряне на калории и да запазим енергийния си баланс.
Наднорменото тегло е един от най-големите рискове за тежко протичане на коронавируса
Счита се, че при хората със затлъстяване от коронавируса протича с множество усложнения - остри тромбози, тежка дихателна недостатъчност и хронично засягане на белите дробове, свързано с белодробна фиброза, особено при съпътстващи заболявания като захарен диабет, артериална хипертония и исхемична болест на сърцето. 
- Диетата ще предотврати ли затлъстяването?
- Спазването на диета и придържането към определен хранителен режим по време на настоящата пандемия от Ковид-19 е от съществено значение. Модела на хранене, който трябва да следваме, е на принципа на т.нар. Балканска диета, която в по-голямата си част е заимствана от средиземноморската кухня.
Отличава се с прием на повече месо и слънчогледово олио и по-малко на риба
и рибни продукти, както и зехтин. Мазното свинско месо, колбаси със съмнителен произход и всякакви имитиращи продукти и тестени изделия не са храни на първи избор. 
- Какво трябва да включва балансираното меню?
- Сезонни плодове и зеленчуци, достатъчно количество варива, съдържащи влакнини и фибри, кисело-млечни продукти със закваски, бяло саламурено сирене и продукти. Те трябва да присъстват в менюто ни независимо от това, дали сме в условията на пандемия и произтичащите от нея социална изолация, онлайн обучението и хоум офис. Мощни антиоксиданти са червените зеленчуци, малини, къпини, всички цитрусови плодове и не на последно място - чаша червено вино. Тези общи правила са валидни както за възрастни, така и за децата, тъй като именно те в тийнейджърска възраст се хранят предимно с тестени изделия, бързи храни и газирани напитки, а това в комбинация с достатъчно физическа активност поради ограниченията на Ковид епидемията са предпоставки за наднормено тегло в ранна детска възраст и произтичащите от това заболявания. 
- Какви могат да бъдат те?
- Затлъстяването в ранно детство е предимно от хиперпластичен тип и се дължи най-вече на увеличен брой мастни клетки и трудно се поддава на лечение. В тази възраст се формира броят на мастните клетки и се запазва за цял живот. След това те само увеличават или намаляват обема си. Най-често се среща при семейства с фамилна обремененост за затлъстяване.
Увеличеният брой мастни клетки може да бъде унаследен
Освен това при прехранване през последните месеци на бременността, броят на мастните клетки на плода може да се увеличи. Този вид затлъстяване протича като тежка форма, лечението е изключително трудно, прогнозата е неблагоприятна и създава предпоставка за задържане на състоянието през целия живот. Ако се постигне отслабване, броят на мастните клетки остава дразнител за повишен апетит, тъй като не може да бъде намален. Това води до поддържане на положителен енергиен баланс, увеличение на обема на мастните клетки и го превръща в затлъстяване от смесен тип.  
Хипертрофичният тип затлъстяване се характеризира с увеличен обем на мастните клетки и се дължи на отлагане на масти под формата на мастни капки. Протича като лека или средно тежка форма и се дължи главно на външни фактори, най-вече прехранване.  
Децата имат нужда от повече хранителни вещества и енергия за осигуряване на техния растеж и развитие. В нормално функциониращия организъм е налице строга зависимост между нуждата от храна, доставяща енергия, и изразходването на тази енергия. Ако се приемат
толкова калории, колкото са нужни за физическа дейност, растеж и метаболизъм
наддаването на килограми е пропорционално на растежа на децата. Налице е баланс на енергията в организма, запазва се нормалното съотношение между теглото и ръста. Ако обаче количеството храна е повече от необходимото и превишава енергийния разход, т.е. налице е положителен енергиен баланс, излишната енергия се натрупва под формата на масти в мастната тъкан и се появява затлъстяване.  
Като друга причина може да се посочи нередовното хранене. Рядкото и нерегулирано приемане на храна изключително силно възбужда центъра на апетита, вследствие на което човек се храни бързо. Когато храната постъпва бързо и в големи количества, няма достатъчно време да се задействат механизмите, които я обработват и тя се натрупва.
 - Как може да се разбере, че имаме склонност към наднормено тегло?
- В началните стадии на наднормено тегло разпределението на мастната тъкан е равномерно, оплакванията са незначителни, може да има жажда, изпотяване, слабост и уморяемост, но те са непостоянни и се проявяват при малко хора. Тази фаза се поддава на лечение с диета с добри резултати. Ако с възрастта затлъстяването прогресира, подкожната мастна тъкан се увеличава, засилват се проявите на вегетативната нервна система, има периоди на повишено кръвно налягане. Характерни са кожни промени, като фоликулит, мраморираност и пигментации. По-късно се прибавят синкаво-червени стрии по корема, бедрата, седалището, гърдите. Може да има промени в кожната температура, студени крайници, нарушена чувствителност на отделни места. При най-тежките степени вече
има сериозно засягане на целия ендокринен апарат, както и промени във функцията на мозъка
(хипоталамус, диенцефалон, хипофиза). Възможно е да се появят главоболие, гадене, повръщане, запек или диария, болки в корема, крайниците, психически разстройства и др.  
- А какво се случва при затлъстяване?
- При затлъстяване настъпват промени във въглехидратния, мастния метаболизъм и в нивото на някои хормони. При положителен енергиен баланс се засяга мастната обмяна. Повишава се образуването на холестерол, триглицериди и свободни мастни киселини. Доказано е, че хиперлипидемията, мастните отлагания и фиброзните плаки, които се считат за прекурсори на атеросклеротичните изменения, се установяват след четвъртото десетилетие от живота. Промените в мастната обмяна водят до нарушения и във въглехидратния метаболизъм. Намалява толерансът към въглехидрати, т.е. при прием на въглехидрати кръвната захар се повишава и много бавно спада до нормални стойности. Нарушава се нормалната секреция на инсулин (единственият хормон, който има хипогликемичен ефект). Повишаването на телесната маса води до увеличена инсулинова секреция. След време въпреки високите нива на инсулин,
кръвната захар не спада, а остава дори над горната граница на нормата, развива се глюкозен интолеранс
Вследствие на продължителна хиперсекреция на инсулин настъпва ефект на изтощаване и изчерпване възможността на панкреаса да секретира инсулин и се развива се диабет тип 2.
- Кои са водещите симптоми за поставяне на диагноза затлъстяване?
- Това са увеличението на подкожната мастна тъкан и разпределението й. Измерват се ръст и тегло и стойностите се сравняват със стандартните растежни криви за съответната възраст. Може да се изчисли и индексът на телесната маса, който също се сравнява със съответните стандарти и растежни криви и таблици. 
- Какво е лечението?
- Ще акцентрирам върху децата, защото при тях затлъстяването се забелязва най-много. Лечението при подрастващите изисква комплексен подход, в който активно участие взимат пациентите и техните родители и близки. Комплексното лечение включва диетичен режим, двигателна активност, психотерапия и на последно място в случай, че не може да бъде избегнато - медикаментозно лечение. Целта е намаляване на енергийния внос, увеличаване на енергоразхода, за да се постигне отрицателен енергиен баланс.
В детската възраст не се препоръчва прилагането на гладуване като метод за отслабване
То може да се приложи за не повече от 10 дни, след незадоволително лечение с нискокалорийната диета, само под лекарски контрол, и то при по-големи деца, силно мотивирани да отслабнат. За предпочитане е в хода на нискоенергийна балансирана диета да се прилагат т.нар. разтоварващи дни, познати като плодови, оризови и други.  
Накрая ще дам едно примерно дневно меню за деца до 16-годишна възраст, което може да се използва и от родителите им, които искат да свалят излишни килограми: 
Закуска: 150 г мляко (0,1%) с 1 чаена лъжица мед, 20 г сирене, 3-4 маслини, 1 филийка пълнозърнест хляб.
Закуска в 10,30 или в 16 часа: 1 ябълка.
Обяд: 150 г постна супа, 120 г печена риба, 140 г прясна салата, 1 круша, 1 филийка диетичен хляб.
Вечеря: 140 г гювеч с телешко месо, 120 г печена тиква и пак 1 филийка диетичен хляб.