Той е един от най-добрите автори на къси разкази в света. Мнението е на много литературоведи от различни континенти. И макар че в паметта на поколенията живее като писател, по професия е лекар. Може би затова обича да казва „Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“. Това е роденият на днешния 29 януари през 1860 година Антон Павлович Чехов. Предлагаме ви със съкращения очерк за него, публикуван в сайта impressio.dir.bg.

Големият Антон Павлович Чехов е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
За 26 години творческа дейност, през които неизменно работи като лекар, създава около 900 произведения, които се превръщат в класически произведения на световната литература.
Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.
Чехов 
започва да пише поради финансови причини
но с времето прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов смята, че ролята на твореца е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.
Антон Павлович Чехов е роден на Антоновден, 29 януари (17 януари стар стил) 1860 година в Таганрог, пристанище на Азовско море в южната част на Руската империя. Той е третото от шестте деца на Павел Егорович Чехов, собственик на бакалия и син на бивш крепостен селянин от Полтавска губерния. Директор на енорийския църковен хор и вярващ православен, бащата е склонен към физическо насилие и според мнозина изследователи е прототип на множеството лицемерни образи в творчеството на Чехов. Майка му Евгения е умел разказвач, която забавлява децата си с разкази за своите пътувания из Русия с баща й, търговец на дрехи.
Отначало Антон учи в гръцкото училище (в Таганрог има голяма общност на азовски гърци), а през 1868 година постъпва в подготвителния клас на местната гимназия. Мъжката класическа гимназия в града, днес носеща името на Чехов, е най-старото учебно заведение в Южна Русия (основана през 1806 г.) и дава солидно образование и възпитание, но Чехов 
трябва да повтаря една година, след като е скъсан на изпита по старогръцки
Въпреки това гимназията е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра.
Той отива на театър за пръв път на 13 години и оперетата „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах му прави силно впечатление, участва в домашните представления на съученика си Андре Дроси. По това време прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания. През този период пее в хора на баща си и в хора на гръцкия манастир в града, но по-късно става атеист.
През 1876 година бащата на Чехов банкрутира, не успявайки да изплати новопостроената си къща. За да избегне затвор, заминава със съпругата си за Москва, където двамата му големи синове - Александър и Николай, учат в университета. Там семейството живее в мизерия, като майката на Чехов е смазана физически и емоционално. Антон остава в Таганрог, за да разпродаде имуществото на семейството и да завърши училище. През следващите три години живее при човек на име Селиванов, откупил къщата на баща му. 
За да се издържа, дава частни уроци, лови и продава кадънки, пише кратки текстове за вестниците
като дори успява да изпраща по малко спестени пари и окуражителни писма на семейството си в Москва. През този период чете различни автори, сред които Мигел де Сервантес, Иван Тургенев, Иван Гончаров и Артур Шопенхауер, и пише първата си пиеса „Безотцовщина“, която е изгубена и открита години след смъртта му. По това време има и няколко любовни връзки, включително със съпругата на един от учителите си.
След завършването на гимназия през 1879 година Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в Медицинския факултет на Императорския московски университет, където сред неговите преподаватели са Николай Склифосовски и Григорий Захарин. Пристигайки в Москва, той поема грижите за семейството си.
За да го издържа и за да плаща таксите за образованието си, ежедневно пише кратки скици на съвременни теми за списания като „Стрекоза“, „Будилник“ и „Зрител“, често използвайки псевдоними като Антоша Чехонте и Человек без селезенки.
Дебютните му текстове са публикуваните на 24 декември 1879 година в „Стрекоза“ - разказ „Письмо к учeному соседу“ и фейлетон „Что чаще всего встречается в романах, повестях и т.п.“.
Изобилните публикации на Чехов 
му създават име на сатиричен хроникьор на уличния живот 
и през 1882 година той вече пише за „Осколки“, собственост на един от водещите издатели по това време Николай Лейкин, като през 1883-1885 година води собствена рубрика - „Отломки от московския живот“. Стилът му през този период е по-остър от характерния за зрялото му творчество. През 1882 година той подготвя сборника разкази „Шалость“, който остава неиздаден, може би заради трудности с цензурата.
През 1884 година Чехов получава правоспособност като лекар. След дипломирането си постъпва на работа в лечебницата на Воскресенск, ръководена от познат на брат му, след това работи в Звенигород, където известно време ръководи лечебницата. През 1884 година започва да храчи кръв, а през 1886 година положението му се влошава, но отказва да признае пред семейството и приятелите си, че е болен от туберкулоза.
В същото време Антон Чехов продължава да публикува в различни седмичници и успява на няколко пъти да премести семейството си във все по-добри жилища. В началото на 1886 година започва да работи срещу много добро заплащане за един от най-популярните вестници в Санкт Петербург - „Новое время“, издаван и редактиран от Алексей Суворин, който става и един от най-близките лични приятели на Чехов.
Публикациите на Чехов започват да привличат вниманието на литературните среди, като Дмитрий Григорович го 
поставя в „първата редица на писателите от новото поколение“
Оценката на Григорович оказва силно въздействие върху Чехов, който дотогава не влага особени литературни амбиции в скиците и репортажите си. През 1884 година излиза първата му книга с разкази - „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“ (1886). През 1887 година сборникът „В полумрака“ (1887) е отличен с престижната Пушкинска награда.
През есента на същата година театралният директор Корш поръчва на Чехов пиеса. Резултатът е написаната за две седмици „Иванов“, която е поставена на сцена през ноември. Макар че Чехов намира преживяването за „болезнено“ и в писмо до брат си рисува комична картина на хаотичната постановка, пиесата е успешна и - за удивление на автора - получава похвали за своята оригиналност.
Чехов придобива широка известност и всяко негово ново издание се очаква от публиката и критиката.
През лятото на 1889 година Чехов взема решение да посети остров Сахалин, който руското правителство се опитва да колонизира чрез заселване на каторжници. Това става след среща с актрисата Каратигина, пътувала в Сибир и Сахалин десетина години преди това. Той запазва в тайна плановете си до януари 1890 година и когато ги оповестява, това предизвиква силно впечатление сред публиката. Пътуването до наказателната колония на остров Сахалин е тежко - влакове, коли и параходи. Епичният преход през Сибир продължава 82 дни и става основа на девет очерка, публикувани заедно под названието „От Сибир“. В самия Сахалин прекарва три месеца след юли 1890 година, интервюирайки хиляди каторжници и заселници като част от изследване на колонията. Писмата му от този период са сочени като
едни от най-добрите образци на епистоларната му проза
Чехов става свидетел на тежките условия в руските наказателни колонии - физически наказания, злоупотреби с доставките и принудителна проституция. Той пише: „Имаше моменти, в които чувствах, че виждам пред себе си крайните граници на човешката деградация“. Той е особено развълнуван от съдбата на децата, придружаващи в колониите своите родители. Заключението му е, че благотворителността не е решение на проблемите, а държавата е длъжна да осигури финансиране за хуманното отношение към осъдените.
Чехов се прибира от Сахалин по море с парахода „Петербург“, като при престоя му във Владивосток събира допълнителни материали за Сахалин. Оттам пътуването му продължава през Хонконг, Сингапур, Цейлон, Суецкия канал и Цариград до Одеса, а близките му го посрещат в Тула на 16 декември 1890 година.
След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“, публикувана през 1893-1894 година. Тя не е художествен текст, а описание на социологическите му наблюдения в наказателните колонии, включваща статистически данни за броя и статута на жителите. Според самия Чехов пътуването оказва силно влияние и върху по-късните му художествени произведения. 
През 1892 година Чехов купува малкото провинциално имение в село Мелихово, на 70 километра южно от центъра на Москва, където живее със семейството си до 1899 година. Той развива активна обществена дейност, 
подпомагайки пострадалите от глада и холерата, организира три училища, пожарна служба и болница и лекува безплатно селяните
на километри около дома си. Освен че харчи значителни средства за лекарства, той прекарва дълго време в пътувания до домовете на свои пациенти. В същото време работата му като лекар помага на литературната му дейност, поставяйки го в близък контакт с всички слоеве на провинциалното общество. Днес имението, в което писателят създава най-известните си произведения, е превърнато в музей, а близкият град носи неговото име.
През 1894 година Антон Чехов започва да пише в Мелихово пиесата „Чайка“. Нейната премиера на 17 октомври 1896 година в Александринския театър в Санкт Петербург няма успех и той решава да се откаже от театъра. Пиесата обаче силно впечатлява Владимир Немирович-Данченко, който убеждава Константин Станиславски да режисира през 1898 година нова постановка в новосъздадения от тях Московски художествен театър. Вниманието на Станиславски към психологическия реализъм и ансамбловото изпълнение успяват да разкрият скритите достойнства на текста и постановката има успех, възстановявайки интереса на Чехов към драматургията.
„Чайка“ се превръща в голям успех на Московския художествен театър през неговата първа година, давайки възможност на Станиславски и Немирович-Данченко да демонстрират своите новаторски идеи. 
И днес театърът използва в своята емблема стилизирано изображение на чайка
През следващите години той продължава да поръчва пиеси на Чехов, като през 1899 година поставя завършената още през 1896 година „Вуйчо Ваньо“.
По време на посещение в Москва през март 1897 година Чехов получава тежък кръвоизлив в белите дробове и е принуден да постъпи в болница. Лекарите му препоръчват промени в начина на живот.
След смъртта на баща му през 1898 година Чехов купува земя край Ялта, където построява вила и през следващата година се премества в нея с майка си и сестра си. Там продължава да се занимава с градинарство, отглежда кучета и посреща известни гости като Лев Толстой и Максим Горки, но определя мястото като „горещ Сибир“ и се зарича да се премести в родния Таганрог, веднага щом там бъде изграден водопровод.
През 1900 година Чехов е избран за почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките. В 1902 година заедно с Владимир Короленко се отказва от това звание в знак на протест срещу отнемането на титлата на Максим Горки.
На 25 май 1901 година Антон Чехов се жени в тесен кръг за Олга Книпер (1868-1959), актриса от Московския художествен театър, с която се запознава по време на репетициите на „Чайка“. До този момент той предпочита краткотрайни връзки и посещения в публични домове и е
определян като „най-неуловимия руски литератор ерген“
И след брака двамата продължават да живеят разделени - Чехов в Ялта, а съпругата му в Москва, където продължава да играе в театъра. В резултат на това от брака им е запазена обширна кореспонденция, съдържаща ценни сведения за театралната история. През 1902 година Олга помята, като според някои изследователи детето не е от съпруга й, докато други отхвърлят тази хипотеза.
През май 1904 година заболяването на Чехов вече навлиза в терминалния си стадий. Брат му Михаил пише, че „всеки, който го виждаше, тайно си мислеше, че краят не е далеч, но изглежда, че колкото по-близо беше до края, толкова по-малко той го разбираше“. На 3 юни Антон Чехов заминава със съпругата си за германския курорт Баденвайлер в Шварцвалд, откъдето пише външно бодри писма до сестра си Маша, описвайки храната и местността и уверявайки я, че здравето му се подобрява.
Развръзката настъпва през нощта на първи срещу 2 юли 1904 година. 
Смъртта на Чехов се превръща в една от „великите сцени на литературната история“
многократно преразказвана, доукрасявана и подлагана на художествени преработки през следващите десетилетия.
По думите на неговата съпруга, той се събужда през нощта и моли за доктор с думите „Ich sterbe“ („Умирам“). След това поисква шампанско, изпива го до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва.
Тялото на Чехов е пренесено в Москва, където е погребан в Новодевическия манастир. През 1908 година на гроба му е поставен паметник, изработен от Леонид Браиловски. През 1933 година гробът и надгробния паметник са преместени в новото Новодевическо гробище, южно от стените на манастира.