Само това, че винаги бях подготвен и си знаех уроците за отличен, ме спасяваше от сериозни проблеми в училище. Но пък поведението ми най-редовно бе намалявано до най-ниско ниво, а майка ми и баща ми не искаха въобще да ходят на родителски срещи, защото знаеха какво ще им чуят ушите. Тези цветни спомени изплуват у един от най-известните адвокати - Людмил Павлов, който е и първи мандат председател на Русенската адвокатска колегия, щом стане въпрос за ученическите му години. А до намаленото поведение се стигало заради вечните му спорове с преподавателите, неотстъпчивото защитаване на собствената теза и личната борба за справедливост. Е, и заради многото бели и пакости, които е правил.
Никога не съм бил подмазвач, още тогава защитавах съучениците си и си отстоявах мнението
разказва 56-годишният Павлов. И днес е такъв, но не само на юридическата плоскост. Напротив, защитава собствените си странности и вкусове напук на мнението на околните. Така например е убеден, че кафето има по-добър вкус, ако се пие в картонена чашка, и дори да седне в заведение, не иска да му го сервират в порцелан. Не вижда смисъл от смартфоните и упорито ползва два презастарели телефонни апарата, защото е сигурен в тях и харесва работата, която му вършат. Отрича слушането на музика през модерни устройства, но има незаменимо оборудване, благодарение на което се наслаждава на записани рок-парчета на аудиокасетки и грамофонни плочи. Което въобще не му пречи съвсем редовно да обновява музикалната си колекция. И далеч не се трогва от думите на дъщеря си, с която дели една адвокатска кантора, че е динозавър. Точно обратното - в своя защита посочва, че обича простите и обикновени неща, които му вършат работа. И няма кой да обори неговото виждане за "правилност", затова го следва неотлъчно.
Тайно ядене на кисели краставички от стола и запалена лаборатория по химия
"Много палаво дете бях. Непрекъснато вършех щуротии и ме наказваха. Бил съм със сцепена глава и са ме шили на два пъти. А една от най-комичните ми бели беше заради бидон с кисели краставички, който заради студеното време стоеше навън до стола на тогавашния Техникум по облекло. Ние ходехме тайно да ядем от туршиите и единия път якето ми беше цялото мокро от саламурата на зимнината", през смях разказва Павлов като си спомня, че след това получил поредната порция караници от родителите си.
Със сигурност обаче една от най-сериозните и опасни пакости в детските му години е била запалването на кабинета по химия. По това време той вече е ученик в тогавашната Първа гимназия "Христо Ботев", след като преди това завършва "Любен Каравелов".
"Нямаше пострадали, нито сериозни щети. Успяхме навреме да загасим огъня от химическата реакция, която се получи", смее се Павлов и обяснява, че всъщност химията заема съществено място в живота му. Причината - класен ръководител му бил известният химик Яким Петков, който приел неписан закон -
или пишел на Павлов 6, или 2. Средно положение нямало
"Ако не знаех за шестица - директно получавах двойка. Но благодарение на класния Петков бяхме един от най-добре подготвените класове по химия, а днес двама от съучениците ми са реализирани лекари, а един е зъболекар. Самият аз имах дилема дали да уча медицина или право. В 11-и клас обаче класният ми остави петица по химия за годината с инструкциите да се явя на повишение. Аз обаче се закучих и реших да не отида и така се стигна до положението да уча право, тъй като заради петицата нямаше как да ме приемат медицина", спомня си как е взел съдбоносното решение Павлов. И добавя, че по математика имал 3.50 и въпреки това завършил с отличен успех, като изтървал сребърния медал, но получил купата за спортист на випуска от господин Минков, който му бил учител по физическо възпитание.
Мечтата му винаги е била да бъде адвокат, но кариерата си започва като съдия
Че времената и нравите преди десетилетия нямат нищо общо със сегашните - спор няма. В пълна сила това важи за програмата в училище и кандидатстването в университет, а самият Павлов вади един след друг примерите за това. Освен трите учебни срока и часовете в събота до обяд, които са съпровождали ученическите му години, друга отживелица, на която днешните тийнейджъри биха реагирали с искрена изненада, бил и форматът на кандидатстудентските изпити.
"За да учиш и да те приемат право, когато това можеше единствено в Софийски университет, задължително трябваше да се явиш на политически изпит и да получиш заветното "да" на него. Иначе нямаше как да бъдеш приет в тази специалност, независимо от дипломата и представянето на останалите изпити", връща лентата назад Павлов. 
Студентските си години, освен с яко учене, свързва и със слушането на ценни за онова време рок записи, които по онова време били носени нелегално от пътуващите с кораби зад граница. Оттогава е голям фен на "Дийп Пърпъл", "Лед Цепелин", "Супертрамп", "Сага","Дженезис" и "Пинк Флойд", които слуша и до днес.
След дипломирането си въобще не поставя на дневен ред възможността да остане в София
"Русе е един хубав и спокоен град. Тук изкарах юридическия си стаж. Заедно с колегата адвокат Светлин Коларов, който сега е зам.-председател на Адвокатската колегия, бяхме предложени от тогавашния председател на Окръжния съд Борис Кацаров за младши съдии. Тогава процедурата изискваше предложението да бъде направено от министъра на правосъдието и да бъде гласувано от Народното събрание. Така и стана и двамата заработихме в един кабинет като младши съдии", спомня си началото на кариерата именитият юрист.
Обяснява, че тогава адвокатурата е била затворена система и не е имало как да се влее в нейните редици просто ей така, въпреки дипломата и огромното си желание. Обикновено нови членове се приемали, едва когато някой се пенсионира или се освободи място по друга причина.
След 1 година на поста младши съдия Павлов вече е назначен като
редовен съдия в Районния съд и оглавява Първи граждански състав
като предимно се занимава с решаването на бракоразводни и граждански дела, между които делби и издръжки.
"Тогава разводите се гледаха в състав със съдебни заседатели. Натовареността беше голяма, а самата процедура - много сложна. Пример за това е, че се отпускаше 4 месеца срок за помиряване, който можеше да се удължи по преценка с още 2 месеца. Докато сега подобни възможности за изглаждане на отношенията, опити за заздравяване на брака просто няма", прави аналогия с днес Павлов.
Споделя и смущаваща тенденция, която е забелязал в практиката си. От последните 10 бракоразводни дела, по които е работил, в 8 от случаите бащите са получили основателно родителските права над децата си. 
"Оказва се, че бащите вече са по-пригодни за упражняване на родителските права, защото са по-отговорни, зрели и балансирани. Според мен това се дължи на сложната икономическа обстановка, загубата на морал и нравствени ценности. Докато едно време практиката беше в масовия случай майката да вземе правата над децата", анализира видният юрист.
"Четири години председателят на Окръжния съд Борис Кацаров ми беше сърдит и не ми говореше
след като реших да напусна съдебната система и да стана адвокат. В мен той виждаше потенциал и искаше да остана там, но аз бях категоричен за бъдещето си. Още докато бях районен съдия, адвокат Димитър Цонев видя в мен добър бъдещ свой колега и ми сподели мнението си, че мястото ми не е в съда. И се оказа прав, тъй като от 1 ноември 1992 година до днес съм само и единствено адвокат. Обичам си професията и като адвокат ще се пенсионирам", категоричен е Павлов.
Спомня си и друг любопитен момент по време на смяната на работните си места. За да смениш съдийската с адвокатска тога, не е било достатъчно да имаш знания и желание.
Трябвало е да бъдеш одобрен от колеги
"Искаше се мнение от адвокати как съм се отнасял с тях, докато съм бил съдия. Дали съм проявявал необходимото уважение. Подкрепа за достойното ми отношение към тях тогава изказаха адвокатите Петър Лечев, Велико Шишков, Красналиев и Петър Лазаров, който тогава бе зам.председател на колегията, но за съжаление нито един от тях вече не е жив. Оттогава никога не е съществувал вариант да си сменя професията, въпреки предложенията, които съм получавал да се върна обратно в съдебната система", споделя видният юрист.
От април 2017 година той оглавява и Адвокатската колегия, след като бе номиниран от кантората на колегите си Димитър Стефанов и Даниела Иванова. "Имах свои виждания за колегията, които смятам, че постигнах. Увеличихме семинарната дейност, проведохме Национална конференция в Русе през септември 2018 г. по повод 110 години от създаването на колегията, издадохме книга и връчихме грамоти на всички нейни членове към този момент, като с това
продължихме традицията, започната от бившия председател адвокат Георги Янков
стартирала по повод 100-годишинината й. Смятам, че подобрихме климата в колегията и стоим добре. На този етап смятам, че няма да се кандидатирам за втори мандат. Вероятно това мое виждане няма да се промени до януари 2020 година, когато са изборите ни. Към настоящия момент има двама членове на Адвокатския съвет, с които сме работили заедно, които имат качествата за бъдещи председатели и могат да продължат постигнатото през моя мандат", обяснява Павлов.
И посочва, че всъщност преди наближаващите адвокатски избори на прага са едни други, далеч по-вълнуващи за обществото - местните, в които част от основните опоненти за кметския стол са юристи и членове на колегията.
"Адвокат Пенчо Милков и адвокат Елеонора Николова са колеги с неоспорими качества, много добре подготвени и според мен са сред водещите кандидати. Със сигурност изборите ще са интересни", коментира Павлов.
За да си добър юрист, първо трябва да си добър човек и това не пречи на 56 години да събираш метални колички
Людмил Павлов категорично оспорва масовото виждане, че юристите са сухари. Споделя, че работата му е свързана с вникване в житейски казуси и ситуации, които първо трябва да се разберат и усетят чисто човешки, а едва тогава да се канализират в правна логика, членове и алинеи.
Споделя и че мрачната картинка, която бележи действителността в последно време, се отразява много на  делата, които се водят и на извършваните престъпления.
"Когато самият човек не е щастлив, няма как и около него да е розово. Все повече се размиват границите на лошо и добро, което в комбинация с тежката икономическа обстановка и загубения морал води до по-различна динамика на живота. Едно време нямаше толкова дела за смърт при катастрофи, посегателства, побоища, убийства. Законът повелява да не се вреди на другите, но вече няма такава тежест", смята Павлов.
Извън юридическата материя, която запълва всекидневието му,
адвокатът споделя, че все още е дете по душа и момченцето в него обожава малки метални колички
Това всъщност е една от най-големите му страсти, а колекцията му от метални модели, които обикновено са магнит за малчуганите, е забележителна. Хобито му обаче е съвсем отговорно и далеч от детинското, тъй като той полага сериозни грижи за поддържането на количките си и дори ги води на ремонт и боядисване извън Русе. В свободното си време обича да слуша музика и да чете - от хубави романи до икономическа и правна литература. А най-добре се възстановява, като плува в морето по Южното Черноморие, като изчезва в тази посока при най-малката възможност, която се появи. Дори и за един ден.