Русенката Звезделина Халтъкова е една от двете цигулки в чаровния дамски квартет „Дестини“. Името им нашумя отново, след като парчето им „El Choclo“ с милиони гледания в Ютюб прозвуча в трейлъра на „Tango Shalom“ - най-новия филм на режисьора на „Моята луда гръцка сватба“ Джоел Цвик, разказващ за евреин, последвал мечтата си да танцува танго. Филмът направи премиера на 19 януари на кинофестивала Jaipur International Film Festival в Индия, а в България се очаква тази година.
Това беше поводът да се свържем с талантливата цигуларка, която е завършила Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в родния си град Русе. Талантът й прави впечатление и при една от концертните си изяви тя печели като награда стипендия, която й помага да завърши Националната музикална академия в София. В столицата, където се установява, Звезделина работи с едни от най-известните музиканти в света като Съли Ърна, фронтмен на рок групата „Godsmack“, номинирана 4 пъти за „Грами“. В „Дестини“ я кани другата чаровна цигулка и идеолог на струнния квартет Гергана Алексиева, с която се познават от оркестъра на БНР.
Звезделина Халтъкова е омъжена за колегата си цигулар от оркестъра на Класик FM радио Емил Халтъков. Двамата имат малка дъщеря Анастасия, която свири заедно с майка си на цигулката й, на малко пиано, пее и танцува.

- Г-жо Халтъкова, завършили сте Училището по изкуствата в Русе и Музикалната академия в София, какви бяха първите ви стъпки след това като музикант?
- Казват, че желязото се кове, докато е горещо, и искрено благодаря на училището в Русе за полагането на основите. Аз завърших при най-невероятния музикален педагог Алекси Драганов, след това карах магистратурата си при професор Стойка Миланова в София. Тя ми даде цигулката на баща си Трендафил Миланов и ми предложи да направим концерт на русенска сцена. Всичко стана много бързо, свирихме с Русенската филхармония, аз 
бях на седмото небе и тогава дойде една неочаквана награда
от местното меценатско общество - фондация „Лира“. Получих 3-годишна стипендия и това беше ключово за завършването на образованието ми в Академията като музикант и последвалата ми реализация.
- Как получихте покана да вземете участие в соловите проекти на фронтмена на световноизвестната рок група „Godsmack“ Съли Ърна?
- От над 10 години съм част от оркестъра на Класик ФМ радио и благодарение на това имам познанство със страхотни музиканти. В България има толкова много добри музиканти. Известно е, че Съли Ърна прави първия си солов албум с челистката Ирина Чиркова, която е българка. Двамата решават да се настроят към малко по-разширен струнен състав. Обърнаха се към мен и още две колежки и когато дойдоха в България през 2016 г. за участие в концерта „Музиката на Америка“, бяха включени още 1 виолончело и 2 цигулки, на едната от които бях аз. 
Това беше първият им концерт в София и залата в НДК беше препълнена
През 2017 година Съли Ърна отново дойде и този път напълнихме зала „Арена Армеец“. После ни поканиха в Лондон, след това в Сицилия за няколко концерта и накрая дойде и поканата за участие в проект на самата група „Godsmack“. В последния си албум „When Legends Rise“ те за първи път решиха да включат балада. Това е песента им „Under your scars“. 
- Как протече участието ви?
- Групата ме покани в Бостън, за да запиша две звукови линии с цигулка за песента „Under your scars“. В нея се разказва за психологическите белези във всеки от нас - например от разбито сърце или дори от травмата от тежка зависимост. По тази причина и 
песента стана повод за създаването на фондация „Scars foundation“
която набира средства за кампании, чиято цел е да се обърне внимание и да се предостави помощ за менталното здраве на различни хора.
- В момента с какво се занимавате?
- Свиря в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Свиря и в квартет „Дестини“, а нашето танго „El Choclo“ беше избрано за трейлъра на комедията „Tango Shalom“ - една впечатляваща и обещаваща продукция от режисьора на комедията „Моята голяма гръцка сватба“ Джоел Цвик. За нас беше голяма гордост, че парчето ни беше избрано сред стотици хиляди песни за танго. 
Самият клип към песента за нас също е повод за гордост
защото в него имахме възможност да танцуваме танго. В момента песента има над 4 милиона гледания в YouTube и е в началото на трейлъра на филма.
- Тангото лична страст ли ви е?
- Песента ни „Ел Choclo“ беше първото танго, което записахме с момичетата, но щастливо и нескромно мога да споделя, че добре се получи. Определено сме вдъхновени. Първият албум на „Дестини“ се нарича „Sens of a woman“ („Усещане за жена“). Бяхме се насочили в тази посока и имахме покани за няколко танго фестивали, но с настоящата ситуация те се отложиха.
- Неизбежният въпрос тази година - как ви се отразява епидемичната обстановка и как мина 2020 година за вас?
- В тази ситуация е много трудно за нас, музикантите. Очакваме да влезем в програмите на радиото. Както споменах, отложени бяха няколко участия във фестивали, за щастие септември месец имах възможност да участвам в голям концерт в Димитровград.
Ситуацията обаче е по-скоро положителна, защото човек стига до някакви равносметки в живота си в такива времена
и преоценява приоритетите си. Разбираш, че кариерата не е на живот и смърт, защото ние музикантите можем да сме понякога емоционални, но е важно да сме продуктивни. Много се научиха да свирят пред камера и ние лично използваме времето си да записваме нови парчета. Преориентираме енергията си към нещо, което след време ще даде резултати. 
- Споменавате нови парчета, можете ли да ни издадете нещо?
- Имаме една много интересна колаборация, но засега я държим в тайна, защото всичко е в много ранна фаза. 
- Чувствате ли носталгия по родния си Русе?
- За мен завинаги, за цял живот, ще остане тази гордост, че съм от най-културния град в България или поне град с многогодишни музикални традиции. Може би смело заявление, но за мен е така. Например фестивалът „Мартенски музикални дни“, който е един от малкото запазени фестивали и се надявам да продължи да живее, защото е много уважаван от всички музиканти в България.
Много ми е мило, когато се връщам в града
и постоянно си търся поводи да идваме в Русе по-често. За съжаление, забързани във времето, не успявам да се насладя истински на самата атмосфера на града. Културата обаче тук се вижда в сградите и в отношението на хората.