В знак на признание за приноса на министър Димитър Кушев към Поликрайще и към България, по повод на 76-годишнината от трагичната му кончина, Кметският съвет на Поликрайще, Ръководството и Педагогическият съвет на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Църковното настоятелство при Храма „Св. Вмчца Марина“ и читалище „Развитие-1884“, въз основа на решението на Общото събрание на населението от 2 юли 2020 г., го удостояват със званието „Герой на Поликрайще и България“.

По повод на 1 февруари, денят в който през 1945 г. министър Димитър Кушев е разстрелян, в църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще ще се отслужи заупокойна панахида в негова памет.

Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев (15 септември 1898 – 1 февруари 1945) – Министър на земеделието и държавните имоти (5 февруари 1941 – 11 април 1942) в правителството на професор Богдан Филов; народен представител в Двадесет и четвъртото обикновено народно събрание (28 май 1938 – 24 октомври 1939 г.).

Осъден на смърт по наказателно дело No. 1/1944 г. от първия тринадесетчленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV-о Обикновено народно събрание.

Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 г.

На 26 август 1996 г. тя е отменена с Решение No. 172 на Върховния съд на Република България.

Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев е един от най-изтъкнатите български специалисти в областта на земеделието, с огромен принос за неговото развитие в нашата страна.

Министър Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев е най-високопоставената личност от Поликрайще, издигнала се в йерархията на Българската държава благодарение на личните си качества, образование, знания, умения, упоритост и труд, на подкрепата на обществените организации, на цялото население на Поликрайще, и на милиони българи. Той е един от хората, допринесли най-много за културното, стопанското и всестранното развитие на Поликрайще в цялата му хилядолетна история.

От 200 години Поликрайще е едно от най-прочутите български селища, чийто главен поминък е гурбетчийското градинарство.

Димитър Хаджихристов Хаджидимитров Кушев използвайки големите си връзки, влияние, познанства и приятелства в консулските служби и в посолствата на редица страни, уреждал издаването на разрешителни за работа, визи и всички необходими документи за непрекъснато пътуващите поликрайщчани в Средна Европа. В качеството си на член и Председател на Съюза на българските градинари (от 1934 година), запознат от своя собствен опит с живота на гурбетчиите, години наред Министър Кушев подпомагал поликрайщчани. Неговият близък роднина Тодор Йорданов Кушев си спомня, че документите са изпращани на Министър Кушев в София. Той ги подавал в съответните консулски служби и получавал готовите паспорти с визите. После посрещал съответните лица на гара София и им ги предавал. Част от хората са продължавали с влак за своето местоназначение, а други са се връщали и са заминавали с параходи по Дунава главно от пристанището в Свищов за Будапеща, Братислава или Виена, а някои оттам за Чехия, Германия и Полша. По този начин той помагал на стотици наши съселяни. Спестявал им големи разходи, нерви, чакане, разправии, разтакане и многократно пътуване до дипломатическите служби в София.

По тази причина

неговата подкрепа е от особена важност за огромен брой хора

Трябва да се посочи, че между двете световни войни потокът от Поликрайще към Унгария, Словакия, Австрия, Германия, Румъния, Сърбия и други страни, е огромен. Само градинарите са наброявали над 1 200 души. Освен тях са пътували нееднократно и членове на семействата им, и техни близки. За да оценим значението и размаха на тази му дейност е нужно да посочим, че като Председател на Съюза на българските градинари той оказвал съдействие не само на поликрайщчани, а и на хиляди, даже десетки хиляди (по някои оценки градинарите са били над 24 000 души) наши съотечественици, принудени от неволята да търсят своето препитание зад граница.

Благодарение на градинарите, на мощната подкрепа на Българския градинарски съюз и лично на неговия Председател и в последствие Министър Димитър Кушев за броени години точно в най-жестоката световна икономическа криза между двете световни войни Поликрайще става едно от най-заможните селища в България. Строят се стотици нови къщи, животът на хората коренно се променя. Не случайно поликрайщчани винаги са считали себе си за европейци за разлика от съседните градове и села. Те са пренесли видяното и наученото в Австрия, Германия, Унгария, Чехословакия, Полша, а и зад океана, и са създали тук една своя Европа, във всякакво отношение надскачаща всичко в околността и далеч зад нейните предели. Не случайно и всички съседи са гледали на поликрайщчани като на европейци и са ги възприемали като по-горни от себе си.

Но и поликрйщчани са занесли и много от България в Европа, и са я променили и издигнали нейния бит в редица отношения. Например силно са повлияли на кухнята й. Поради своите качества, изключително трудолюбие и упоритист, те са се чувствали по-горни и от европейците, сред които са живеели и са се трудели. Затова те са били със самочувствие и тук, и там.

Министър Кушев получава силната подкрепа на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“, което посредством своя клон в Будапеща е

единствената легитимна българска организация, защитаваща интересите на всички български градинари и изобщо на всички българи

в Унгария. Управителният съвет на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ и неговият председател Кръстю Бундев стоят твърдо зад него. Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ с 1200 члена е най-мощното и най-влиятелното в България градинарско дружество, което излъчва 50 делегати на конгресите на Българския градинарски съюз. На тия конгреси става това, което каже Поликрайшкото дружество „Сила“, неговият Управителен съвет и неговият Председател. А те казват Димитър Кушев да се избере за Председател на Българския градинарски съюз. И той се избира за Председател на Съюза. Поликрайшкото градинарско дружество предлага Димитър Кушев за народен представител. И той става народен представител. Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ има пряк достъп и до Двореца. Личните качества на Димитър Кушев и силната подкрепа на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“, и неговото влияние на най-висшо държавно равнище в управляващите среди, са в основата за избора му за Министър на земеделието и държавните имоти. Влиянието на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ в Българския градинарски съюз може да се илюстрира и с обстоятелството, че за Председател на неговия Контролен съвет е избран Цвятко Гърдев, също поликрайщчанин.

Министър Кушев е обичан, уважаван и се ползвал с невероятен авторитет сред народа на Поликрайще. По разказ на Тодор Йорданов Кушев, който вече беше споменат,

когато той пристигнел от София, веднага отивал на нивата и се захващал с полската работа

която се вършела там. Умеел всичко: жънел, вържел снопи, товарел каруците, прекарвал ги, вършеел, копаел, косял, пластял сено, справял се с животните. И като висш чиновник в Министерството на земеделието, и в последствие като Министър той работел наравно с всички на нивата. Това правело особено впечатление на хората. Въпреки изключително високия си пост в държавата, общувал със своите съселяни, разговарял с тях и се интересувал от проблемите им, и как би могъл да им помогне и да подобри живота им.

Министър Кушев осигурява финансирането, проектирането на водоснабдяването на Поликрайще и закупуването на големите тръби за главния водопровод, изработени от немската фирма Mannesmann. По негово разпореждане те са докарани от Германия на гара Поликрайще с вагони. Там са разтоварени, а след това са разкарани на определени места из селото за поставяне в съответните клонове на водопровода. Основните клонове на водопровода на Поликрайще, които се използват и днес, са дело на Министър Кушев.

Те са дело и на още един заслужил и забравен наш ръководител – кметът Минчо Николов Минчев, родом от Козаревец – учител по музика, интелектуалец, цигулар, изключително фин човек, който денонощно работел на изкопите при прокарването на водопровода, което става на ръка, и в което участват няколко стотин мъже и жени (прокопани са няколко десетки километра) и за да не губи време спял в канцеларията си в общината. За благодарност за неговите огромни усилия да направи живота на поликрайщчани по-добър, той има съдбата на Министър Кушев, само че половин година преди него. Кметът Минчо Николов Минчев бил в Плевен да доставя фланци за тръбите на водопровода.

На 9 септември той бързал да се върне, защото имал чувство на отговорност.

Въпреки предупрежденията на близките си, че става преврат, тъй като той на никого нищо лошо не бил строил

и стриктно изпълнявал задълженията си, даже покровителстват нелегалните, отишъл на работа. Какво последвало. Чакали го. На 9 септември кметът Минчо Николов Минчев е арестуван и без съд и присъда е разстрелян от новата власт.

Министър Кушев получава безрезервната подкрепа и на една друга мощна организация в Поликрайще – Земеделската задруга с 1834 члена и на нейния председател – видния деец на БЗНС Марин Маринов Попхристов. По тяхното категорично настояване Министър Кушев открива Допълнително Образцово Земеделско Училище „Поликрайще“, средишно за Поликрайще и за селата Крушето, Янтра, Сегьовец и Темниско. Училището се финансира изцяло от Министерството на замеделието. То разполага с пансион за учениците, столова, изцяло на държавна издръжка. Към него е назначен агроном, който се грижи за издигане на културата на земеделието на района с център Поликрайще. Агрономът и същевременно директор на Допълнително Образцово Земеделско Училище „Поликрайще“ е Петко Енчев Бахов от Лясковец.

В програмата на училището са включени земеделско домакинство и земеделска стопанска просвета на селското население, градинарство, овощарство, зеленчукопроизводство, цветарство, млекарство, бубарство, домакинство, готварство, консервиране, възпитание, пчеларство, хигиена. Изучават се и български език, българска история и география, аритметика, национално възпитание, вероучение.

Издирени са и за учители в Поликрайще са назначени най-добрите специалисти по земеделие от Обединена България:

Димитър Бешелиев, Сабин Петров, Магдалена Първанова Тодорова, Йонка П. Игнатова, Петрана Ив. Христова, Петко Радоев Попов, Борис Атанасов Белчугов от Обнова, Плевенско, Любен Атанасов Белчугов, Цветана Петрова Ангелова, Кана Георгиева Стайкова, Младена Захариева Николова, свещеник Петков. Особено интересно е, че тук са прехвърляни доказали се специалисти не само от старите земи, но и от Нова България – Македония, Беломорието и Моравската област. Например от Практическото земеделско училище в Прешево (окръг Пчиня между Враня – днес в Сърбия, Куманово – Македония и Гниляне/Гиляне – Косово) тогава в новите западни земи на България в Поликрайще е преместена учителка по земеделско домакинство Радка Симеонова Вутева. Със заповед на Министъра се издирва бившият директор на Практическото земеделско училище в Прешево Матей Иванов Стаматов и той е задължен да заплати нейната заплата и порцион за януари, февруари, март, април, май и юни 1944 г. (преди преместването), които тя все още не е получила от предишната си месторабота.

Дебело трябва да подчертаем, че Допълнителното Земеделско Училище „Поликрайще“ действително е Образцово. Всичко в него е обмислено и изпълнено от Министерството на земеделието до най-малките подробности. То е образец и пример за останалите земеделски училища в Обединена Голяма България как трябва да се устройват, как да се организират, как да действат и каква трябва да бъде тяхната мисия и се превръща в най-доброто Земеделско училище в Обединена България.

Тук идват на обмяна на опит земеделски специалнисти от цялата Голяма България

Училището е натоварено да води родословни книги за говеда, овце. Под ръководството на Училището е създадено Коневъдно дружество – Поликрайще. Във всички околни села се организират земеделски изложби. Например през април 1943 г. така е направена в Сергювец. Министерството определя следните учебници (по това време най-добрите), по които да се учи в Поликрайще: „Земеделска христоматия“ В.Николов, „Лозарство“ – проф. Неделчев, „Животновъдство“ – Йосиф Ковачев, „Млекарство“ – Н. Димитров, „Готварство“ – М. Рохлева, „Консервиране“ – М. Рохлева.

Петко Енчев Бахов организира изкупвателен пункт за земеделска продукция на гара Поликрайще. Направени са складове за съхраняването й. Оттук са изнесени хиляди вагони с грозде, овошки и зеленчуци за Германия. Директорът е мобилизиран да извършва контрол на износа на грозде, овощия и зеленчуци в прясно и обработено състояние на Гара Поликрайще.

В училището се получават елитни животни, най-качествените семена (напр. Министерството отпуска специално за Училището в Поликрайще люцерново семе, което да бъде раздадено на стопаните за засяване), непрекъснато се извършва надзор над посевите из полето и се поддържа постоянна връзка със семепроизводителните станции и земеделски научни институти в Кнежа, Представителствата на Земеделския изпитателен институт и Института по защита на растенията – София и на други места в България. Вземат се образци от посевите и се изпращат в тях. Агрономът Петко Бахов е задължен да бъде 15 дни на обиколка из селата на района си и да извършва непрекъснат контрол на жътвата. Кметът Минчо Минчев назначава комисия в състав: Председател общинският съветник Кочо Господинов Тютюнков, главният ветеринарен лекар д-р Бенов, участъковият агроном П. Бахов и общинският чиновник Анастас В. Ампов, която в определени дни и часове (напр. на 5 февруари 1944 г. в 7 ч.) трябва да се явява пред ветеринарната лечебница в Поликрайще, да преглежда представения едър рогат добитък и да определя добитъка, годен за клане.

Създава се земеделска библиотека, получават се редовно земеделски списания и новоиздадени книги, както по земеделие, така и по българска история и класическа българска литература, уреждат се курсове по земеделие

ръкоделие, готварство във всички околни села. Закупени са печки, тенджери, лъжици, чинии, шевни машини, дърва за огрев, захар, сол, олио, всичко каквото може да се помисли, че е нужно за готварство и шивачество. Уредена е трапезария. Макар, че времето е военно, се осигурява наряд за продукти и платове за училището, учителите и учебния процес. Организира се зеленчукова градина към училището за поевтиняване на храната. Васил Ат. Карапенчев и Иван Н. Тръвнев от Поликрайще се назначават за работници към Училището с надница 80 лв дневно. Направени са обществени консервни работилници. Поддържат се в образцов вид училищните помещения, училищният двор, създадено е училищно стопанство, училищен парк с цветна градина. Освен библиотеката към училището е направена и училищна сбирка с различни растения, цветя и хербарии. Създадена е и Научна лаборатория по земеделие. За здравето на учениците се грижи общинският лекар на Община Поликрайще. То е водоснабдено. На завършилите се издават се дипломи и удостоверения. Дипломи получават най-отличилите се ученици. Например с диплома завършва Цветана М. Гърдева, а с удостоверения: Веселина Байчева, Грозданка Юзева, Иванка Енева Тютюнкова (с отличен 6), Йорданка Иванова Кънева (с отличен 6), Стоила Ат. Нейкова.

Директорът и учителите получват униформи и обувки от най-качествени материали. Форменото облекло за агрономите – за директора Петко Бахов е ботуши, сако и панталони – офицерски брич. Изработка на ботушите на Петко Бахов е поръчана от Министерството на ботушаря Стою Н. Ваклев от Долни Дъбник и е заплатена от него по цена 1200 лв за чифт.

Заплатите на учителите са от 3800 лв и те имат право на порцион или храна в натура

Доставени са мъжки и дамски туристически обувки от кожа и гьон срещу заплащане по 2000 лв за чифт. Предварително се поръчва техният номер за всеки един учител или служител в училището в Поликрайще. Например учителят Димитър Димитров Тончев – поръчва обувки номер 42 (2000 лв), а касиерката Пенка К. Колева –номер 36 (2000 лв). Министерството отпуска консерви от всички видове за нуждите на открития земеделски домакински курс, които са абсолютно необходими за готварската практика.

Дори от Министерството на земеделието са изпратени портрети на българските царе и национални герои, които да се поставят в класните стаи и коридорите на училището за патриотичното възпитание на учениците. Получени са картини „Овощарство в картини“, „Оценки на коня в картини“ и др. Закупени са кон, каруца и велосипед „Диамант“, за да се придвижват директорът и учителите из района на училището – до съставните села. От Министерството се отпускат държавни стипендии за най-проявилите се ученици, предложени от ръководството на училището. Със стипения за особено отличие, старание и примерно поведение от Министъра е удостоена Лиляна Кьосева от Поликрайще.

Допълнително Образцово Земеделско Училище „Поликрайще“ със средства на Министерството на Земеделието разкрива първите Летни детски градини в Поликрайще през 1943 г. Те работят и през следващата 1944 г. Градините са безплатни за всички деца. Заплатите на учителките, готвачките и обслужващия персонал, и всички разходи за храна и за всякакви нужди се покриват от Министерството на Земеделието. Всъщност Допълнително Образцово Земеделско Училище „Поликрайще“ не е Училище само за учещите се в него деца, а за цялото население. Учителите представят сказки, участват най-дейно в обществения живот, читалищната дейност и в театралните постановки и пътуват из района да ги играят.

Изготвя се план за всестранна стопанска, социална и културна дейност в Поликрайще и съставните села

Извънучилищната дейност се стреми въпреки военното време да повдига духа на нашия народ към засилване на стопанската му мощ и вяра в доброто на страната.

През 1944 г. е организиран земеделски стопанския просветен домакински курс в село Янтра, община Поликрайще, започнал от 15 февруари с времетраене 45 дни – теоретични часове 80 и практически 166, в който участват 20 курсистки на възраст от 17 до 35 години със следната Седмична програма: Понеделник – практика, шев, готварство, домакинство, география; Вторник – практика, шев, готварство, консервиране, български език; Сряда – шев теория, българска история, майчинство и детство, здравеопазване; Четвъртък – практика, шев, готварство, пчеларство; Петък – практика, шев, готварство, овощарство, лозарство; Събота – цветарство, зеленичарство, домакинство, общо беседи. В организирането на курса са привлечени всички обществени организации, той е открит и закрит с подходящо тържество. При закриването му е уредена изложба, показваща постиженията на курсистките.

Всичко е по разпореждане на Министерството на земеделието. Оттам са командировани непрекъснато служители да следят нищо да не липсва на училището. Кметът Минчо Минчев не предприема никаква дейност, свързана със земеделие, наряди, търговия, без да се допита до директора на училището Петко Бахов. Директорът участва редовно в кметския съвет на Поликрайще заедно с директорите на всички училища, Църковното и Училищното настоятелства, ръководството на Кредитната кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка) и обществените организации – Дружеството на запасните подофицери, Българския червен кръст, Дружеството за закрила на децата, Земеделската задруга, Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ и др. Решава се с общо съгласие.

И всичко това се прави по време на жестока война!

ЦЯЛА ЕВРОПА Е СРИНАТА. ЦЯЛА ЕВРОПА Е ПРЕОРАНА ОТ БОМБИ, ТАНКОВЕ И АРТИЛЕРИЯ. КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК НЕ Е ОСТАНАЛ. УБИТИ СА ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ!

А КАКВО ПРАВИ ПО ТОВА ВРЕМЕ ПОЛИКРАЙЩЕ? ТУК ЦАРУВА ДЪЛБОК МИР, СЯКАШ СВЕТЪТ НЕ ГОРИ!

РАЗБИРА СЕ, ИМА УБИЙСТВЕНИ НАРЯДИ, НЕДОИМЪКЪТ Е ГОЛЯМ, КОНЕТЕ И КАРУЦИТЕ, И МНОГО ОТ МЪЖЕТЕ СА МОБИЛИЗИРАНИ В КОРПУСИТЕ, НО НЕ СА НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ, А В МАКЕДОНИЯ, БЕЛОМОРИЕТО И МОРАВСКАТА ОБЛАСТ.

И ВЪПРЕКИ ТОВА, В ПОЛИКРАЙЩЕ СЕ ГРАДИ!

ПО ТОВА ВРЕМЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА Н.В. ЦАР БОРИС III,  НА МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИХРИСТОВ ХАДЖИДИМИТРОВ КУШЕВ И

НА КМЕТА МИНЧО НИКОЛОВ МИНЧЕВ,

ПОЛИКРАЙЩЕ ПРАВИ НОВО ЗЕМЕДЕЛСКО УЧИЛИЩЕ,

РАЗВИВА ДРУГИТЕ СВОИ ПЕТ УЧИЛИЩА,

ПРАВИ НОВА БИБЛИОТЕКА,

РАЗВИВА СВОИТЕ ДРУГИ СЕДЕМ ОБЩЕСТВЕНИ БИБЛИОТЕКИ,

КРАСИ СВОЯТА ЦЪРКВА,

ИЗГРАЖДА ХРИСТИЯНСКА ПРАВОСЛАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ „СВ. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ“,

МНОГОБРОЙНИ ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ РАЗВИВАТ ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ,

РАЗВИВА МОДЕРНО ЗАМЕДЕЛИЕ,

РАЗГРЪЩА ПРОЦЪФТЯВАЩА МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ,

ХИЛЯДИ ГРАДИНАРИ ПЪТУВАТ ИЗ ЕВРОПА,

ИГРАЯТ СЕ ПО ТРИ ХОРА НА ДЕН,

ПРАВИ НАЙ-МОДЕРНИЯТ ВОДОПРОВОД В БЪЛГАРИЯ.

И ВСИЧКО ТОВА ПО ВРЕМЕ НА НАЙ-УНИЩОЖИТЕЛНАТА ВОЙНА В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ!

КАКВО СТАНА ?!

С Н.В. ЦАР БОРИС III,

С МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИХРИСТОВ ХАДЖИДИМИТРОВ КУШЕВ И

С КМЕТА МИНЧО НИКОЛОВ МИНЧЕВ?

КАК ИМ СЕ ОТБЛАГОДАРИХМЕ?

ЗНАЕТЕ!

 

Проф. д-р Георги Николов Георгиев,

д-р Марияна Николова Георгиева

 

Тектът е основан на извадки от книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева