Началникът на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Бяла - главен инспектор Свилен Рачев, нашумя в цялата страна след инцидент с изтичане на пропан-бутан от жп цистерна на гарата в Борово на 16 декември миналата година, когато 300 души бяха евакуирани, а гл.инспектор Рачев успокои всички, като затегна развития кран на цистерната, от който изтичаше газ.
Гл.инспектор Рачев е роден през 1971 година в Русе. Средното си образование завършва в Техникума по електротехника в града, а висшето - във факултета „Пожарна и аварийна безопасност“ на Академията на МВР в София. Пожарникар е от 1992 година с дългогодишна служба в Русе. От ноември 2019 година е началник на противопожарната служба в Бяла.
Интервюто с него е на Жанета Йорданова, кореспондент на „Монитор“ в Русе. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

- Главен инспектор Рачев, новата година дойде за вас с голям подарък - на 30 декември получихте най-високото отличие на МВР - Почетен знак III степен, за ликвидиране на произшествието на жп гарата в Борово, когато бе установено изтичане на газ от цистерна с пропан-бутан. Приемате ли да ви наричат Спасителя на Борово или Героя от Борово, както ви определиха някои медии?
- Поласка ме, естествено, отличието, но не се чувствам герой. Нашата работа е свързана с екипност, няма как един човек да обхване такъв широк спектър от дейности при ликвидирането на едно произшествие, колкото и добре да е подготвен. Затова приемам, че тази най-висока награда на МВР е екипна. Без съвместната работа на пожарникарите, полицаите, влаковите диспечери, служителите от електроснабдяването, 
без адекватните решения на оперативния щаб и кметството на Борово, нещата нямаше да се случат толкова бързо
Затова аз казвам, че в случая МВР си е свършило работата.
- Нека да кажем тук имената и на другите пожарникари, участвали в акцията в Борово.
- Това са Детелин Димчев Русев, Георги Иванов Георгиев, Тихомир Ангелов Ангелов и Радослав Свиленов Русанов. Последният колега беше дежурен и имаше готовност при необходимост да тръгне веднага към мястото с втора кола.
- А жителите на Борово? Те благодариха ли ви?
- Самият факт, че съм предложен за званието Почетен гражданин на Борово за мен е израз на благодарност от жителите на града. Да, 
получих благодарности и лично - хората ме поздравяваха 
в интернет пространството, получих и съобщения в месинджър. Все пак сме в пандемия и контактите са ограничени.
- Правилно ли беше да се говори, че в Борово е предотвратен инцидент от размера на този в Хитрино?
- Ситуацията в Борово беше много далеч от тази в Хитрино. 
Не би могло да се достигне до такива размери
Разликата между двата инцидента е огромна. При единия имаме дерайлиране на композицията и пробиване на цистерна, а при другия - изтичане на газ от малък отвор. Измерихме с нашите уреди - концентрацията на пропан-бутана дори около развилия се кран беше ниска. Не може по никакъв начин да се сравнява случаят в Борово с това, което стана в Хитрино.
- Отразяването на инцидента обаче остави точно такова впечатление в обществото - че е предотвратена трагедия като тази в Хитрино.
- Честно казано, и мен това ме изненада. За нас тази работа е ежедневие. Не мога да ви отговоря защо така се получи с отразяването на инцидента. Хубаво беше да се отрази, но не чак с такава тревожност.
- Защо тогава се евакуираха 300 души, щом не е било толкова опасно?
- Евакуация на хора има не само при изтичане на газ от цистерна. Евакуация се прави и при пожари, при опасност от взрив на газови бутилки и при много други случаи от нашата практика. Това е превантивна мярка. Преди дни имахме два инцидента със запалване на коминни тела и евакуирахме цели входове и жилищни блокове.
Може би нашите действия се възприеха така емоционално, защото раната от трагедията в Хитрино е много прясна
Съществува такъв психологически момент.
- Какво всъщност беше станало с този кран?
- Спирателният кран се беше развил с четвърт оборот и аз го завих. Не можеше да се развие повече и да изтича по-голямо количество газ, защото движението на крана беше ограничено от пломбата. Тя си беше на мястото, не бе компрометирана и това бе един вид втора защита. Не искам да се намесвам в разследването, но според мен такова развиване на кран би могло да се получи при движението на влака и вибрациите по релсовия път. Но това е само мое мнение, разследването ще установи точните причини.
- Все пак каква беше поуката от Борово?
- Аз съм изключително доволен от действията на оперативно ниво - излизането на хората от домовете им, образуването на сборни пунктове, където да престоят евентуално за по-дълъг период от време, много доброто отцепване на целия район, бързата реакция на щаба.
Получи се една много добра тренировка в реално време
за всички, които участвахме по някакъв начин в ликвидирането на такива произшествия. Мога да кажа, че сме израснали и можем да се справим, без да се стига до по-сериозна организация с участието на специалисти по газови съоръжения и т.н. Това е моят извод от случая „Борово“. Но пак казвам, ситуацията не би могла да достигне до такива размери като в Хитрино.
- От дълги години сте пожарникар. Работите в тежък район, в който освен всичко друго е и пътят Русе-Бяла, където стават много катастрофи и често се налага да се намесва и пожарната. Кой случай във вашата практика ви е разтърсил най-много?
- Взривът в „Дунарит“ през март 1993 година, при който петима работници загинаха и много други бяха ранени. Бях в началото на работата си като пожарникар. Гледката беше ужасна - огромен кратер на мястото на гръмналия склад за взривни материали! Аз се научих да пазя самообладание, а и има такъв израз: „Който се страхува от мечки, да не ходи в гората“. 
Един от парадоксите в нашата професия е, че от всичко трябва да разбираме
- тоест има един много широк обхват от произшествия, учили сме ги на теория, нещо сме приложили на практика, но всеки инцидент е различен. Така че подходът е индивидуален и е необходима добра мисъл и бърза реакция.
- Защо станахте пожарникар?
- По наследство. Баща ми, който вече не е между живите, беше пожарникар. Той беше водач на автомобил и нямаше такива отговорности, каквито имам аз, но това не го правеше по-малко професионалист. Може би съм закърмен с тази професия и в годините се опитах да се развивам в нея.
- Знаете, че ние, гражданите, разчитаме на вас в трудни ситуации и уважаваме достойната ви работа. 
- Благодаря ви много за оценката. Дано да оправдаем доверието на хората!