Здравей, Петя! Синът ни е на 12 години. Мисля, че му е трудно да се сприятелява, затова доста лекомислено подарява свои неща - за да спечели внимание. Но как печели внимание? Един приятел вече се е научил лесно да се снабдява с хубави неща от него и му обръща внимание, докато нашият му ги даде. Колко много му говоря, че така не се прави, и с баща му често спорим и той накрая ми казва: „Остави го!“. Още от малък всички обсъждания на проблеми, свързани с детето, накрая завършват с неговото или с моето „Остави го!“.
Дълго го чакахме - 10 години. После всички много му се радваха. Нищо не му се отказваше, всевъзможни играчки му се купуваха с повод и без повод от нас, от бабите и дядовците, от лелята и свакото, от приятелските семейства... Знам, сигурно сме го разглезили. Можеше да не се стига до това презадоволяване. Сега съм неспокойна дали няма да му хрумне да си подари и новия телефон, който му купихме за Коледа. Видях го как се похвали на приятеля си във видеоразговор и не знам дали си внушавам, но онова дете може да се изкуши да му поиска новия телефон и тогава не знам какво ще направи нашият. Дядо му все ни подхвърля, че момчето вкъщи нищо не прави, и казва, че като е при него в гаража, му е интересно. Но сега е студено и ние с баба му протестираме, че там може да настине. Иначе се учи нормално - като седне да чете, изкарва и хубави оценки, а когато го мързи, треперя да не го изпитат. Досега с онлайн часовете минаваше по-леко, но отсега нататък, както се отпусна, ще ми донесе някои двойки и пак няма да се размине, без да седна над уроците с него.
Какво да правим с това негово безконтролно подаряване? Държи се като глупав, като го питам защо ги дава. Как да се уверя, че умствено всичко му е наред? Галя, 42 г.

Здравей, Галя! Решила си се да споделиш притеснения и разсъждения, с които би подсилила смелостта си да откриеш причините и начина, чрез който една проблемна склонност да не прерасне в навик или пък в трайна личностна черта на детето. Безпокойството за начина, по който реагира синът ти, когато го питаш защо така подарява нещата си, те довежда и до въпроси дали е глупав.
В консултациите в кабинета родителите имат възможност да изразят всички свои предположения, чувства, надежди от миналото и сега, но също и връщаме лентата назад във времето, където започва
личната житейска история на детето
а тя е свързана с историята на семейството и с етапите на развитието на съпружеската двойка. Различното тук, на страницата на вестник „Утро“, е, че консултацията остава задочна с моите предположения, които няма как своевременно ти да отхвърлиш или потвърдиш. В същото време те се основават на множество други случаи от практиката и върху научните изследвания на детското развитие, сред които споделеният проблем не е изключение.
Синът ти е дълго чакан, тези 10 години може да са ти се сторили много повече, ако си представим и най-често нескритото нетърпение на роднини и приятели.
След дългото чакане като че ли е настъпило дългото радване
„После всички много му се радваха. Нищо не му се отказваше, всевъзможни играчки му се купуваха с повод и без повод от нас, от бабите и дядовците, от лелята и свакото, от приятелските семейства...“. Описанието на ситуацията хем критично, хем с безлична форма на действията - „не му се отказваше“, „му се купуваха“ - като че ли изразява смесено и гневна оценка към рода, и честна самокритичност, че ти заедно със съпруга ти не сте поставили граници на това увличане, а сте се включили в същия поток. Може би в семейството и в приятелския кръг всички са се почувствали благодарни, че с раждането си детето ти е снело напрежението им, сложило е край на очакването им, което вероятно е било примесено и с най-различни хипотези и премълчавания от деликатност... И ето как идват по реда си многобройните подаръци -
да се отблагодарят на детето за появата му
Ти си се почувствала облекчена - най-после майка, съпругът ти - баща, на вашите родители несъмнено им е станало разнежващо драго да се нарекат баба и дядо, а и лелята е тържествувала със своята семейна „титла“. 
Вероятността за това всички да са се стремили да компенсират предишните съмнения с признателност ми изглежда по-силният мотив за непрекъснатото подаряване на играчки, отколкото възможно по-високите финансови  възможности.
Както и в предишни консултации във вестник „Утро“, обръщам внимание на това, че 
детето не се създава само със зачатието и с раждането
То се създава всеки ден от родителите и другите близки. После за това допринасят детската градина и училището, в атмосферата на които то продължава да се самосъздава.
Не споменаваш дали синът ти е ходил на детска градина. Още в групата на малките започва началото на предметния обмен чрез играчки, който е социален - на отношенията и на създаването на приятелства. Там се наблюдават първите опити детето да дели пространство и различни вещи с други деца. Голямо изпитание за учителите в малките групи е, когато родителите пускат детето на градина с любима или нова играчка и то я подари, замени, изгуби или ако някой му я счупи.
Когато родителите постъпят незряло
и потърсят отговорност от учителите, те от своя страна отвръщат с указание повече да не се носи нищо от вкъщи. С това се спира един проблем, но незабелязано се отваря друг - децата се ограничават от усвояване на опит за взаимодействия, а родителите се лишават от възможност да учат децата си на първите прости принципи, в които разширяването на представата за своето и чуждото и подаръкът между тях е част от личностното им развитие.
 „Знам, сигурно сме го разглезили, ако това си си помислила. Можеше да не се стига до това презадоволяване“. В какво се крие разглезването, е въпрос, на който по-точен отговор може да се намери в същинска консултация. Специфичните причини за даден проблем при всяко отделно дете от различни семейства или при повече деца в едно семейство може да доведат до различна проява. 
Презадоволяването с играчки може да лиши детето от важни неща
Например: от простор на въображението и от сила на желаенето - от мечти; от възможност да положи усилия за нещо желано - да развива волята; от разсъждения „как да поискам, как да се договоря“ - от стремеж да мисли. Това в резултат може да стане пречка за развитието на интелекта, което, Галя, показваш, че те притеснява - на твои забележки реакциите на детето ти са може би като на по-малко дете спрямо неговите 12 години. „Държи се като глупав, като го питам защо ги дава. Как да се уверя, че умствено всичко му е наред?“. Отговорът на този въпрос, ако не е риторичен /както изглежда/, е много лесен - чрез изследване с тестове. Освен платено, понякога има и безплатни възможности, когато даден тест се адаптира за България с доброволци /виж на сайта ми за предстоящите месеци/.
Може би е по-добре в подобна ситуация
да не гледаме с възмущение на чуждото дете
„Но как печели внимание? Един приятел вече се е научил лесно да се снабдява с хубави неща от него и му обръща внимание, докато нашият му ги даде“. Дали по този начин, при неуспех със слабостите на своето дете, не научаваме другото дете на вредни за взаимоотношенията слабости?
Да се върнем в началото на писмото - „Мисля, че му е трудно да се сприятелява, затова доста лекомислено подарява свои неща - за да спечели внимание“. Мислила ли си, Галя, върху това
как в семейството си отдавате внимание един на друг
Ти и съпругът ти - „...и с баща му често спорим и той накрая ми казва: „Остави го!“. Подобни диалози може да придобият функция в съпружеската двойка, която да заеме мястото на общуването, включително на интимността. Повторност със стойността на ритуал може да развие траен навик у двама ви така да си засвидетелствате взаимност - „Още от малък всички обсъждания на проблеми, свързани с детето, накрая завършват с неговото или с моето „Остави го!“.
Кои са честите сюжети на вниманието ти към детето? Надявам се, че не са свързани само с проблеми - „Колко много му говоря, че така не се прави“.
Говоренето без резултат също придобива смисъл
в семейното общуване - всяко повторение, макар и в негативен план, може да формира чувство за сигурност, че получава внимание от теб, макар и чрез проблема, ако не насочва към усвояване на по-добър опит с подходящ пример и навременни обратни връзки - чрез похвала при правилно поведение и с изводи при неправилно. „Сега съм неспокойна, дали няма да му хрумне да си подари и новия телефон, който му купихме за Коледа“. А детето ти дали и то не е неспокойно, Галя? Дали несъзнавано не се е научило да привлича вниманието ти към неща, на които резонираш с чувствителност? „Видях го как се похвали на приятеля си във видеоразговор и не знам дали си внушавам, но дали онова дете може да се изкуши да му поиска новия телефон и тогава не знам какво ще направи нашият“. Дали по-голям проблем не е това как ще действа другото дете, а че твоето се е похвалило, ако е забелязало, че бдиш и си свидетел на този разговор?
„Иначе се учи нормално - като седне да чете, изкарва и хубави оценки, а когато го мързи, треперя да не го изпитат“. Ти, голямата, може би вместо да трепериш, е по-добре, изправена в себе си и пред него, да го учиш
да достига изводи за връзката между усилията и резултатите
Иначе може да се задържиш във вредно и за теб, и за сина ти положение да му партнираш в слабостите - „Добре, че досега с онлайн часовете минаваше по-леко, но отсега нататък, както се отпусна, ще ми донесе някои двойки и пак няма да се размине, без да седна над уроците с него“. Звучи като да ти донесе на теб, като в първа група на детската градина, оцапани гащи или старателно апликирана картичка. Не се ли държиш изкуствено в позиция на майка на малко дете и не е ли естествена тогава реакцията на момчето при забележки то да се държи като малко дете? Не е ли някаква твоя слабост да сядаш върху уроците му с него? Дали това не замества по-значима твоя роля в семейството като съпруга и като майка? Това, Галя, са
въпроси, пред които се изправят и други родители
при консултирането и не всички се решават смело да погледнат в себе си и да достигнат по-дълбоките причини за дадени прояви при детето.
„Какво да правим с това безконтролно подаряване на нещата си?“. Много често в нас е въпросът, в нас е и отговорът - „Дядо му все ни подхвърля, че момчето вкъщи нищо не прави и казва, че като е при него в гаража, му е интересно“,
ако не надделее съпротивата ни заради навика
да се носим по течението или да стоим на старото положение - „Но сега е студено и ние с баба му протестираме, че там може да настине“. Със сигурност момчето ти освен хубави вещи, компютър и нов телефон има и топли дрехи, пък и с дядо му може да се уговорите за технически занимания в гаража през зимата до 1 час.
Постепенно така би поверила сина си и на ръководители на развиващи интересите и способностите му занимания. Склонността да подарява ще се вложи в това да подарява сътворени от него неща и с по-голямо удовлетворение ще отдава и ще получава подарено внимание.