Русенската рок група Insane от 5 години е на русенска сцена, като началото е с кавъри на музикални хитове, а с авторските си парчета вече пробива нагоре в българските класации. До моментът тя е в престижната класация Reynaers TOP 30 на радио Zrock с песента си Become Insane, която от Топ 10 се качва до Топ 3 най-добри песни. Друго тяхно парче - End of Lies, стана песен на месец юни в класацията „Черната овца“ на БНР-Стара Загора, а в началото на годината бяха обявени за  Група на 2020 година. За успеха и за многото усилия зад него, разговаряме с вокалиста на групата Цветомир Анастасов.

- Поздравления за успеха на песента ви Become Insane в най-престижната класация в България за рок музика Rayners TOP 30. Очаквахте ли, че ще стигнете в Топ 3?
- В интерес на истината не сме си поставяли някаква цел докъде да стигнем в класацията, но вътрешното ни желание беше да стигнем Топ 10. Там вече наистина има страхотни банди със супер парчета, не че нашите са лоши, но ние сме една провинциална група все пак. Нормално е имена като Saint Electrics, Милена и т.н. да са много по-добре разпознаваеми от нас. Но когато стигнахме в Топ 5, си казахме: защо да не станем първи.
В момента сме на второ място, но дори и това е огромно постижение за нас
Хубавото на песента е, че тя първо стана песен на месец септември в една друга класация за млади банди в радио ZRock - Reynaers Rock Tramplin. Имаме едно надграждане засега в радиото и представянето ни на рок сцената в България, а за после ще видим.
- Бяхте обявени и за Група на 2020 година в класацията „Черната овца“. Как реагирахте, когато научихте?
- Щастливи сме. Да бъдеш номер едно, винаги е много готино, а в такава класация е несравнимо. На мен ми се обадиха приятели, за да ме поздравят, от тях научих. Аз самият съм в доста тежко ежедневие и сякаш не мога още истински да се зарадвам, но имаше много позитивни коментари в интернет и това, което ни се случи, е просто страшен стимул за ново творчество. Идеи винаги сме имали, но сега е различно, защото подобно нещо ти дава самочувствие и можеш да твориш по-свободно. 
- Групата е добре позната от ъндърграунд сцената в Русе. Чувствате ли подкрепата на съгражданите си?
- Специално от нашият град - да, много силно. Всички от групата живеем в Русе, работим, за да живеем нормално, защото
в България шоу бизнес няма, има или шоу, или бизнес
Когато направиш нещо хубаво и те поздравят и потупат по рамото семейство и приятели, е куртоазия донякъде, но когато направиш нещо и то се хареса на по-широка аудитория, това е друго. Показва, че продуктът е хубав. Те стават посланици на твоето изкуство за други хора и тогава усещането е много хубаво.
- Това ли е чувството за успех за вас?
- Ами всичко, което може да се случи на една рок банда на местна почва, ни се случи и на нас. Наслаждаваме се, харесва ни, няма да го крием. Отделно ни мотивира да работим и още по-хубави неща да изкараме.
Но вместо успех, нека кажем, че чувството е по-скоро удовлетворение за труда, който сме вложили. Ние сме много далеч от стандартите за успешна група дори в България, но целта ни е много проста. Не сме на по 20 години, от много години свирим и имаме страхотни музиканти в групата, но ние сме реалисти.
Нашата цел е да правим колкото може повече хубава и красива музика, както ние я виждаме
След това да я визуализираме, защото е много по-силно въздействието, и песните ни да излизат на премиера в Youtube, където е каналът ни. Искаме и да свирим на живо, на фестивали и т.н., а клубно ще продължим да свирим, но ни се иска да излезем на по-голяма сцена. Там усещането е друго, когато сцената е оборудвана с необходимият звук, светлината около теб и цялата атмосфера на големият концерт с аудиторията отпред. В клуб е много по-семейна обстановката.
- Намирате ли сцена за изява в Русе, чувствате ли, че музиката се развива тук?
- Русе е вече малък град, за съжаление. Интересното е, че тук има много талантливи музиканти и много ъндърграунд групи, които работят. И не мисля, че причината е само съществуването на Националното училище по изкуствата. То, разбира се, много помага, защото когато има вече и такава група от хора, които са отдадени на различни видове изкуства, те залагат по-високи стандарти и това влияе на цялата сцена. Влияе и върху рок музиката в града.
Страшно много млади хора се занимават с музика, творят своя собствена музика
и това е много готино. Обикновено младите музиканти и групи започват с кавъри на вече познати и всеизвестни песни, защото кавърите са емоция, бързо се разпознават, бързо се скъсява дистанцията с публиката, но най-важното за една група е да започне да твори и да изразява собствените си чувства. 
В Русе има много групи, които свирят в различни стилове, като тръгнеш от death metаl, до поп, джаз и т.н. Мога да кажа, че сцената се развива към добро. За щастие, има много места за свирене, няколко добре познати клуба и с наличието на сцена се развива и ъндърграунда, а ако няма сцена за изява, просто няма стимул да работиш и твориш. В Русе, слава на Бога, има и фестивал, който дава шанс и на млади групи да излязат и да свирят. Говоря за Грийн рок фест, където много млади групи свирят и това всичко те мотивира да работиш повече и да свириш.
- Споменахте по-рано, че няма шоубизнес в България. Какви трудности сте срещали вие?
- Трудности с музиката си ние срещаме на чисто творческа основа - необходими инструменти, техника и т.н. Освен барабаниста ни Валентин Икономов, който е професионален музикант, останалите не работим като музиканти и имаме съвсем различни работи.
Оттам успяваме да заделим средства и да се оборудваме
така че за един млад музикант това може би е голям проблем - да има хубаво оборудване, за да може да извади хубав звук, и групата да репетира на комфортно място.
Ние имаме чисто творчески проблеми. Всички в групата са завършени като хора и като музиканти. Всеки има някаква концепция за стил, за звук, за визия и това води до вътрешни конфликти в групата. Това не го смятаме за лошо, защото именно така започва да се търси най-доброто. Заради това работим и много бавно, може би по-бавно, отколкото ни се иска. Една песен можем цял месец да я подготвяме. А когато бяхме млади, бързо правехме музика - ето я темата, ето я идеята - бам, бам, бам, всичко си изливаме, а това че някъде си имало някакъв лош тон, все тая. Сега е различно,
готови сме да спорим два часа точно за един тон
И това постоянно се случва. Даже като свирим в клубове, там са свикнали да дойде някой и за един час да се оправи, а ние седим с часове, защото сме много взискателни към звука, който искаме да създадем. Стигали сме до 6 часа за един концерт, за който може би само ние сме си чували, колко ни е велик звукът, ама такива сме си.
- С какво се занимават колегите ви, как сте разпределили ролите си?
- Ние сме нещо като мини манифактура, тоест почти всичко си правим сами. Започваме от идеята за песен, музикалната идея. До този момент имаме 4 песни и сме ги работили по един и същ начин. Китаристът ни Николай Ганчев задава основната музикална тема, а в изграждането на песента като структура участваме всички. След като е готова песента, правим вокалната линия, освен членовете на групата, в последните две песни Becomе Insane и Time to payback, която тъкмо излезе, се включва и Иво Димитров, който удари едно рамо за текста и вокалната линия.
Той е русенски музикант, който живее в Ливърпул
и ни е много забавно и приятно да работим заедно. За записването на клипа на Becomе Insane той дойде буквално за два дена, записахме парчето и си тръгна. Беше екстремно, но свършихме добра работа.
Първите ни две песни Phoenix и End of Lies са по текст на Иван Костадинов - човек, който е отдаден на писането. Последният текст на песента Time to payback е мой, за следващата ни песен също съм написал текст, въпреки че още няма песен. 
Записването на песни започва инструмент по инструмент и после следва смесване. Всичко това го правим сами в репетиционната ни. Само записът на вокала го правим до този момент за всички песни
в студиото на Красимир Дяков, също известен русенски музикант
член на група „Фаворит“ и „Попокатепетъл“, където съм и аз. Видеата ги снима и монтира нашият китарист Николай Ганчев, а иначе всички членове участват в самия процес. Представянето на проекта е моята част.
- Да си поговорим за темите в музиката ви. Новата ви песен Time to payback наподобява агресивен диалог и изглежда има социален аспект в тематиката й, така ли е?
- Понеже аз съм писал текста, най-добре мога да кажа какво е искал да каже автора. Това е конфликт между висшестоящ човек и по-нисш, който зависи по някакъв начин от него. Конфликт, който се наблюдава навсякъде в живота - в работата, в политиката, в отношенията между хората. Висшестоящият е този изключително арогантен, нагъл, незачитащ другия глас. Същевременно сме представили и за какво мечтае този отдолу - някой ден да си разменят местата.
До този момент всичките ни текстове са социални и ние ще продължим да ги правим така
Под социални имам предвид, че са проблеми, които са по-сериозни от това, че гаджето те е напуснало или че си сам и че си на 20 и светът е свършил. С житейския опит, който вече на тези години имаме, ни вълнуват неща, които засягат много хора, и искаме да пеем за тези неща, които ни вълнуват, дразнят, за които ни боли и по този начин да докоснем хората. Артиста използва изкуството си, колкото и префърцунено да звучи, за да направи света по-добър. Ние като направим една песен, искаме хем да е хубава, хем да има и някакво послание. Не е задължително то да е позитивно, животът не е хепи енд.
- Мислили ли сте за албум?
- Това е един от споровете, които имаме в групата.
Аз лично съм на мнението, че няма смисъл вече да се издават албуми
Странно е да го кажа, аз самият бях колекционер дълги години и имам огромна колекция от дискове и плочи, но нещата се промениха, и то радикално по отношение на музикалния бизнес. Новото поколение няма начин да си купи диск. Някой трябва да е маниак колекционер, за да го направи. Технологиите ти са в ръцете, можеш да слушаш, каквото искаш, всеки един момент.
- Тогава към какво сте се насочили? Обмисляли ли сте онлайн музикални платформи като Spotify?
- Да, сега работим в тази посока и се опитваме да изкараме музиката си на подобни платформи, за да може да достигне по-голяма аудитория. Това е начинът. Искаме да създаваме музика, която да е достъпна и да е визулизирана в Youtube, а чисто като аудиоформати да вкараме музиката ни на подобни платформи като Spotify.