През септември миналата година цяла България научи името на един русенец - Пламен Атанасов. Тогава 25-годишният мъж изкачи на длани 885-те стъпала на връх Шипка за малко над 3 часа, за да постави световен рекорд. Разбира се, през тези три часа той има и кратки почивки, но... никога не докосва с крака стъпалата!
Всичко това е резултат от 8 години усилени тренировки калистеника. Името на тази спортна дисциплина има гръцки произход и в превод означава красива сила. И точно като името си е древна - изваяните тела на спартанците се дължат именно на нея. Някои я наричат стрийт фитнес, но разликата е, че за да тренира калистеника, на човек не са му необходими уреди, а само един лост например. Защото тяло като на гръцки бог се постига само с много и упорити силови упражнения, при които за съпротивление се използва собственото тяло.

- Г-н Атанасов, как започнахте да се занимавате с калистеника и да тренирате тялото си по този начин?
- Започнах в началото на 2012 година, тогава бях на 17. Идеята ми беше да сваля малко килограми, да вляза във форма, защото бях пълничък. Започнах с набиране, кофички, лицеви опори, които са и основните упражнения в калистениката. 
В началото, естествено, беше доста трудно и настоящите ми постижения са в резултат на 8 години отдаденост. С времето просто тренировките прераснаха в страст, започнах да гледам клипове в интернет как момичета и момчета контролират тялото си. Прекарвах по 5-6 часа на площадката навън.
- Идеята за контрол върху тялото ли е нещото, което разпали страстта ви?
- Да, това беше главната причина, освен да вляза във форма. Исках да имам контрол над себе си по възможно най-нечовешкия начин.
- Разкажете ми как поставихте рекорд на Гинес с изкачването на ръце на 885-те стълбите до паметника на Шипка? Как се подготвихте за това?
- Рекордът е за възможно най-много изкачени стъпала за време, а това бяха 3 часа. Първоначално предвиждах да стане за 2 и половина часа, но накрая се схванах, а това не бях предвидил.
Подготовката ми не беше нищо особено, защото бях контузен преди това. Седмица изкачвах стъпала тук в града. Правех го в междублокови пространства, където качвах по 3-4 стъпала. Слизам и се качвам, почивам, пак се качвам и така. За мен това беше лично предизвикателство.
- Новата ви цел е да изкачите с благотворителна кауза стъпалата на паметника 1300 години България в Шумен. Как се решихте да направите това?
- Да, натам съм се насочил в понеделник от 9 часа. Там стъпалата са малко повече - 1300 общо, и за мен това е пак лично предизвикателство. Този път обаче реших да има и някаква цел. Не да отида, да заснема един проект и да го кача в интернет. Разбрах за фондация „Александър Русев“ от братята Теодор и Валентин Цветкови, които редовно правят подобни инициативи, а аз ги познавам. Целта ми е да съберем средства, за да се направи плувен басейн. 
- Как се чувствахте, когато изкачихте стъпалата и стъпихте на върха?
- Страхотно се чувствах! Като изкачих стъпалата на Шипка, легнах и стоях така 2 минути, но чувството е уникално. Приятелите, които бяха с мен, ме поздравиха, снимах се горе на върха. Уникално преживяване.
Искам следващия път, когато някой реши да се качи с колата си до паметника, да си спомни, че някой там е изкачил тези стъпала на ръце, да спре колата си в началото и да използва именно тези стъпала.
- Да се научиш да поддържаш стойка на двете си ръце и да издържаш цялото си тяло, докато си и в движение, е трудно. Колко време и усилия ви отне да се научите?
- Ами аз започнах да упражнявам стойката на ръце още в самото начало, преди да навляза в други по-силови упражнения. Не мога да кажа колко време ми отне да се усъвършенствам, много опити имах, много време ми отне. Може би три-четири часа съм тренирал само стойка на ръце.
В началото имах понятие защо го правя, но как ще го направя, беше супер непознато за мен. Тогава нямаше много места, където да намериш други хора, които да ти покажат. В момента аз съм състезател, ходил съм на състезания в България до 2016 г. и имах доста изяви и на световни първенства в Германия, в Чехия, където бях на челно място и тази година получих специална покана. Записан съм, но живот и здраве, когато епидемичната обстановка се подобри, ще видим за юни месец.
- Как се изгражда подобна дисциплина?
- Това е много добър въпрос. Може би с целите си. Поставям си различни цели, чрез които да се подобрявам, естествено. Лишенията, които са между тези цели, са доста големи, но минаваш напред и продължаваш.
- От какво се лишите вие, за да стигнете до тук?
- Има много лишения, да. Лишаваш се от социалната връзка най-вече, тъй като си се насочил към целта си и намаляваш контактите си с хора, прекарваш повече време, работейки над себе си. На второ място е храната, защото е важен фактор. Не са само тренировките, има супер много процеси в организма, които са важни, за да поддържаш форма, и те са свързани с хранителния ти режим.
- Къде тренирате?
- Фитнеси не използвам по принцип, имам си нужното оборудване вкъщи и там тренирам през зимата. Когато е хубаво времето, излизам и тренирам навън на площадката.
- Казват, че тялото и духът трябва да са в хармония винаги. Вас какво ви мотивира и как поддържате духа си?
- Намирам мотивацията главно в себе си. Винаги съм искал да бъда по-добър. Мотивира ме и музиката, когато тренирам, както откривам мотивацията си и в други атлети, които са по-добри от мен и по-добри съчетания показват. 
Да съм по-добър от вчера - това е целта ми за днес.
- А каква е целта ви за утре? Тоест, какви са бъдещите ви цели?
- Ами аз не обичам да споделям за бъдещите си цели и да говоря много за тези неща, но ще кажа, живот и здраве, като се отвори светът, бих се радвал да посетя много красиви дестинации, където разполагат с много стъпала. Това е, разбира се, в момента е на пауза заради епидемичната обстановка.