Въпреки доминиращата доста широка бетонова кейова ивица, която навява безутешни асоциации, реконструираната крайбрежна зона все пак и въпреки всичко радва русенци. Разбира се, всеки, който мине оттам, е на мнение, че всичко това би могло да се изпълни доста по-сносно, без определени кич притурки и с повече мисъл за хората, които биха искали тази зона да е зелена, свежа и приятно. Но въпреки това жителите на града, които не са разглезени от много смислени и реално полезни и стилни придобивки, са щастливи, че най-после има къде да се разходят и да се полюбуват на реката - а и да я покажат на гостите си от други градове. 
Хубаво е обаче да гледате разходката ви да приключи преди края на въпросната крайбрежна алея с детските площадки, двете минисцени, местата с пейките за пикник или за настолни игри на открито. Така ще можете да се правите на разсеяни и да не забелязвате „дреболии“ като
вече потрошения стъклен надпис „Русе“
символично закрепените с по два болта от всяка страна пейки и дори мраморната плоча на една от седалките на едната амфитетрална сцена, която изобщо не е закрепена и как някой не я е отмъкнал за вилата или за балкона - да се чуди човек... 
Но когато изминете в посока надолу по течението почти цялото реконструирано пространство покрай кея и решите да се качите на булевард „Придунавски“ по третата пасарелка, ви очаква изненада. Насред цялото ремонтирано, подновено и къде по-добре, къде по-отгоре-отгоре облагородено пространство изведнъж се озовавате очи в очи с нещо, което ви връща към „добрите“ родни традиции работата да се зареже малко преди края. Точно така изглежда въпросната трета пасарелка на метри от единствения русенски ресторант на вода. 
От двата подхода със стълби от двете страни
единият е ремонтиран, а другият - не!
Така на първата площадка, качвайки се откъм брега, внезапно установявате, че другата половина на стълбите е преградена, а отвъд металния стобор висят срязани и люлеещи се на вятъра ръждясали железа. По зарязаното стълбище някогашното покритие е изровено и излющено, стъпалата са оронени до чакъл. Те слизат до бетонова площадка, която напомня декор за научно-фантастичен филм от 60-те години на миналия век: сякаш изненадващо са дошли извънземните и хората панически са избягали, зарязвайки импровизирана веранда, отломки от тухлен барплот, всичко това е обрасло с мъх, който не прикрива разхвърляни парчетии тухли, бетон и дори керамични плочки.
За мръсотията дори не си струва да се говори.
Но най-страховито изглеждат стърчащите от предишната конструкция железа, които се поклащат на вятъра от двете страни на изоставената половина от пасарелката. 
Каква ли е причината тази част от съоръжението да остане в този вид, питат се хората, които по празниците задължително включваха крайдунавската разходка в програмата си. 
Преди три години, в края на август 2017 година, от тогавашната общинска управа обявиха гръмко, че са твърдо решени „да обърнат града към Дунава“ и да направят това, което никой в последните няколко десетилетия не е правил. Пак тогава съобщиха и цялата сума европейски средства, с които възнамеряваха да осъществят грандиозния проект „Реконструкция и рехабилитация на пешеходна среда и изграждане на зони за обществен отдих“: 16 860 657.16 лева, като безвъзмездните финансови средства от тях са 16 790 422.69 лева.
В проекта изрично е посочено, че се предвижда „рехабилитация на три броя пасарелки“.
Е, как така тези близо 17 милиона лева са стигнали само за две пасарелки и половина, а третата е останала недовършена? Барем да бяха заделили хиляда лева, че поне да срутят и изнесат другата половина от подхода и да разчистят мизерията с прерязаните железни релси. 
И друго е любопитно - как е приет обектът и отчетен проектът заедно с тази откровено недовършена и направо зарязана от майсторите част, която буквално съсипва доброто впечатление от усилията да се цивилизова крайбрежното пространство? 
Както „Утро“ писа през лятото, на официалното откриване на обновената зона за отдих
не се появи нито ръководителят на грандиозния проект арх.Живка Бучуковска
пред която сегашният кмет Пенчо Милков настоял тя да остане като шеф на проекта, нито който да било от нейния екип. А както е добре известно, хората, които управляват подобни европроекти, получават нелоши възнаграждения за това. Дали носят също така и реципрочна или поне някаква отговорност?