Над 7 хиляди русенци решават до 30 юни дали искат втора пенсия

Около 1500 работещи русенки, родени след 31 декември 1959 г., ще навършат години за пенсия през 2021 година. Над 7 хиляди са пенсиониращите се в следващите 5 години. Те са първите, осигурявани едновременно в НОИ и в Универсален пенсионен фонд (УПФ), които трябва да решат дали искат само една пенсия от държавата, или две. И имат срок до 30 юни 2021 г. да вземат окончателно решение.
По закон родените след 31 декември 1959 г. участват и във вторият стълб на пенсионната система, наречен Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Преди няколко години вторият стълб престана да е задължителен, защото се даде възможност натрупаните в УПФ пари да се прехвърлят в Националния осигурителен институт, така че да се получава само една пенсия от държавата. Това можеше да се направи не по-късно от 5 години преди пенсионирането. Тоест, ако ще се пенсионираш на 63 г., можеш да го направиш, докато станеш на 58 г.
Тъй като държавата година наред протакаше изготвянето на окончателните регламенти и разчети, условия за информиран избор на практика липсваха. Затова бе направено изключение, така че в периода от 1 януари 2021 г. до 30 юни 2021 г. еднократно се допуска прием на заявления и от лица, на които им остават по-малко от 5 години до навършване на възраст за пенсиониране. 
Прехвърлянето става с подаване на заявления в НАП
Процедурата е изключително проста. Отивате в офиса на Националната агенция по приходите на ул.“М-р Атанас Узунов“, вземате си номерче от автомата в чакалнята и чакате да дойде вашият ред. От НАП-Русе обясниха, че никаква специална организация за такива случаи няма да има и подаването на заявление може да стане на всяко гише. Самото заявление е изключително просто - попълват се само трите имена, ЕГН, дата и подпис.
Същата е процедурата и при обратния избор - ако някой вече е прехвърлил партидата си в НОИ, но сега е размислил, подава аналогично заявление. За да възобновят участието си в някой от пенсионните фондове, се изисква от предишното им заявление да е минала поне една година време. Пак едногодишен интервал се изисква и за прехвърляне на партидата от един универсален пенсионен фонд в друг.
Аналогична е и процедурата за професионалните фондове, в които се осигуряват категорийните работници. За прехвърляне на средствата от тях в НОИ се подава подобно заявление.
В условията на пандемия изчакването на опашка в чакалнята на НАП вероятно ще е нещо, което много хора ще искат да избягнат, но уви - заявлението се подава само лично. Другите опции са с нотариално заверено пълномощно или с квалифициран електронен подпис.
Докато процедурата за прехвърляне вече е ясна, съвсем по друг начин стои въпросът трябва ли това да се направи. Въпросът
Кое е по-изгодно - две пенсии или една
съвсем няма еднозначен отговор. В най-масовия случай двете пенсии ще са по-малко. Финансисти вече публикуваха пространни изчисления, които без съмнение доказват, че за пенсиониращите се с пълен стаж и работили на средни за страната заплати по-изгодно ще бъде да прехвърлят партидите си от УПФ в НОИ. Това е така, не защото управляващите пенсионните фондове дружества крадат пари или се справят лошо, а защото държавата е поставила фондовете в условия, в които те просто не могат да спечелят състезанието.
На първо място трябва да се уточни, че тази втора пенсия може и да се нарича допълнително осигуряване, но никакви допълнителни пари за нея няма. Сега за всеки работещ, независимо кога е роден, вноската за пенсия е една и съща - 19,8% от брутния му доход. За родените преди 01.01.1960 г. всички пари отиват в НОИ, като 11,02% са за сметка на работодателя, а 8,78% - за сметка на служителя. Родените след 1960 г. внасят същите 19,8% от заплатите си, като работодателят им плаща 8,22% в НОИ и 2,80% в УПФ, а работникът - съответно 6,58% и 2,20%. Тоест - 14,8% за НОИ и 5% за УПФ.
Според действащото в момента законодателство, заради факта, че от вноските за НОИ се изваждат онези 5% за УПФ, държавната пенсия трябва да се намали с 20 на сто. На пръв поглед повече от справедливо. Обаче пенсионни фондове съществуват от 2002 г., така че една жена, която ще се пенсионира тази година, е внасяла в него максимум 18 години. А за държавата ще е работила двойно повече - поне 36 г. Ако си поиграем с математиката, ще излезе, че правилната редукция трябва да е към 7%. Затова сега се чуват гласове, че този процент за намаление на държавната пенсия трябва да се коригира, като се говори за 10%. Управляващите обаче не бързат да го правят. Според една от теориите - за да накарат повече хора да прехвърлят парите си в НОИ и да запълнят донякъде дупката в държавното обществено осигуряване.
На второ място държавната пенсия се дотира от бюджета. Около 40% от разходите на НОИ за пенсии се финансират от хазната, тоест от данъците, които плащат работещи и фирми. Без тази финансова инжекция средната пенсия в България нямаше да е 420 лева, колкото е към момента, а 250 лева. Такава дотация към спестяванията във втория пенсионен стълб обаче няма. За да е справедливо, трябваше за всеки спестени 1000 лева там да ни дават по още 400. Но не ни дават нищо.
На трето място - държавата е поставила множество ограничения за инвестициите на фондовете с обяснението, че така ги прави по-сигурни, но на практика им попречи да печелят. Огромен процент трябва да се държи в инструменти с фиксирана доходност - държавни облигации и депозити. Които при нулевите и дори отрицателни лихви, поддържани от централните банки, вече не носят никаква доходност. Тоест, държавата задължава фондовете да я кредитират, като купуват облигациите й, въпреки че от тях няма почти никаква полза. Няма печалби и от вложенията на фондовете в български акции. Родната икономика може и наистина да се развива възходящо, както ни уверяват всички политици, които са на власт в момента, но инвеститорите явно са на друго мнение и заобикалят Българската фондова борса отдалеч. През миналата година родните борсови индекси се понижиха с 3-4%. Американските се покачиха с над 15%, но на нашите фондове им е забранено да инвестират там. Цяло чудо е, че дори при тези условия от 2002 г. досега фондовете са донесли доходност между 57% и 100% и покриват с излишък инфлацията. 
Въпреки всичко това, ще има и случаи, когато две пенсии ще са повече от една.
Прехвърлянето в НОИ не е изгодно за хората с най-ниски доходи
които по формулите на НОИ биха получили пенсия под 300 лева. Тъй като от 1 януари 2021 г. минималният й размер вече е 300 лева, те не могат да получат по-малко и няма какво да им бъде намалено, дори да не прехвърлят партидата си от УПФ. В този случай те ще вземат 300 лева от НОИ и някаква, ако ще и символична, сума от УПФ.
„Най-богатите“ пенсионери също нямат никакъв интерес да прехвърлят партидите си в НОИ. Това са хората, които дори след редукция биха получили максималната пенсия от първия стълб. Така че нямат причини да се лишават от втория.
„Средните случаи“ могат да направят някои проверки, за да улеснят избора си. НОИ предлага на сайта си услугата „Изчисляване на прогнозна пенсия“, където може да се провери каква пенсия се полага в пълен размер и с намаление заради вноските в УПФ. А пенсионните фондове също предлагат на сайтовете си калкулатори за изчисляване на втората пенсия съобразно сумата, налична по партидата към момента. Няма да е съвсем точно, но все пак човек може да се ориентира дали две ще е повече или по-малко от едно. 
За по-младите, на които не предстои да се пенсионират в близките години, изборът е ясен - да не правят нищо. Индивидуалните партиди в частните фондове са наследяеми и ако пенсионирането не е непосредствено, няма логика гражданинът да ги прехвърля в НОИ, където наследствеността се губи. В нашата държава, където правилата и законите се променят от днес за утре според поредното хрумване на някой министър, най-правилното поведение е да се изчака до последния възможен момент. Това касае и датата 30 юни 2021 г. - дотогава много неща могат да се променят.