Много е странно усещането да влезеш в училището, в което си учил цели 12 години - от първи клас до финала, но да прекрачиш добре познатия праг в ролята на... учител! Това усещане неотдавна изпита Ангел Иванов - един от отличниците на Средното училище за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“. Ангел е студент в Русенския университет, където паралелно учи две специалности: „Растениевъдство“ и „Право“. 
Когато кажа какво следвам, неминуемо веднага следва въпросът „Какво общо може да има между растениевъдството и правото?“, усмихва се синеокият младеж. И веднага дава своя отговор, който очевидно вече му се иска, ако може, да го съобщава механично:
Всеки добър агроном трябва да познава добре и юридическите страни на своята работа
За това, че иска да се занимава с агрономство, той беше споменал в разговор за „Утро“ още преди да завърши гимназията. Честно да си призная, тогава се усъмних, че след две години ще науча, че наистина е студент по тази мечтана от него специалност. Но предполагам, че едва ли са били изненадани онези, които познават неговата последователност и сериозния му подход и търсене на решения за постигане на това, към което се е устремил. 
Когато Ангел научава, че на страницата на неговия университет има секция, в която се записват доброволци, които са съгласни да заместват учители, излезли извън строя заради коронавирусната пандемия, той веднага се регистрира и кандидатства по програмата за одобрение. Говорих и с моята класна от училище Биляна Иванова, така че когато ми се обадиха и ме поканиха да отида в моето училище, се зарадвах, казва Ангел. Но заедно с това дошло и притеснението - дали ще се справи. Още повече, че ставало въпрос
да влезе като учител в осми подготвителен клас и да им преподава английски език!
Самият Ангел Иванов е учил в СУЕЕ английски още от първи клас. А както е известно, езиковата подготовка в Европейското е на отлично ниво. Така че по-голямото притеснение идвало по-скоро от това дали и как ще го приемат самите ученици. „И изобщо, това да се намирам от другата страна на бюрото в класната стая, си беше истинско изпитание. В началото мисля, че и аз, но и учениците, преживяхме своеобразен шок. Разликата във възрастта между мен и тях не е съществена, а знам, че това може да бъде както плюс, така и минус. За щастие, този шок беше преодолян сравнително бързо и мога да кажа, че работата потръгна. Подготвях си уроците предварително, но използвах и новите технологии, предлагах им интерактивни игри с обучителен характер, които на младежите в тази възраст им импонират, по-близки са им и им помагат“, разказва студентът. 
За да се справи с доброволческата си роля на учител, всъщност му е помогнало и още нещо. В университета той е записал и курс за получаване на преподавателска правоспособност. Всъщност
истината е, че аз още от малък искам да съм учител
засмива се малко притеснено сякаш Ангел. Човек никога не знае какво ще му предложи животът - тогава защо да не направя всичко, което мога в момента, за да получа възможно най-широка и богата подготовка, размишлява той. Първото му влизане в час като реален учител му е показало, че това занимание наистина му носи удовлетворение. Така че с удоволствие бих отишъл да преподавам отново, ако това се налага, казва той. 
А колкото до доброволчеството, това не е нова територия за младежа. Тази година той за пети пореден път облече червената дреха на руския Дядо Мраз, за да зарадва малки русенчета с подаръчета около елхата, подредена от Руския клуб. Ангел е мой ученик, толкова е добър и отзивчив, казва за него председателката на Руския клуб и дългогодишна преподавателка по руски в Европейското училище Маша Станчева. Това ми е приятно, интересно ми е и ми харесва да виждам как дечицата се радват, казва Ангел. А освен това упражнявам и руския език, добавя той. А Маша Станчева уточнява:
„Ангел е чист българин, но владее отлично руски! Много е способен!“
А какво ли си е пожелал самият Ангел от Дядо Коледа - или от Дядо Мраз? 
Поисках си да се сложи край на коронавируса, признава студентът. И обяснява: „Много ми е важно да приключи пандемията, кандидатствал съм по програма „Еразъм“ да отида в Испания по линия на растениевъдството. Бях на такава практика там и миналата година, много полезни и ценни неща научих, сега ми се иска да продължа с това. Но за да мога да отида в Испания по „Еразъм“, първо трябва да се сложи край на този кошмар, който затвори границите и анулира всички планове и намерения. Надявам се скоро да се сложи край на Ковид-19 и животът да се върне към своята нормалност“.