Карлос Гарсия Кури - перуанец с испанско гражданство, и испанецът Мохамед Силвестър Диало са приятели, връстници, живеят и учат в Барселона и вероятно дори не са си мислили да посетят България, докато обща приятелка - учещата в Барселона студентка от Русе Цветелина Илиева не ги кани да разгледат страната и родния й край. И сега ни дават един външен поглед към Русе, България и хората тук.

- Бяхте ли чували за България, преди да я посетите, и с какви очаквания дойдохте тук?
Карлос Гарсия Кури: Да, бях чувал за държавата от близки, които са я посещавали като туристи. Когато пристигнах в София, се срещнах случайно с други испанци, те ми разказаха, че са студенти и живеят в България. Не получих много позитивни коментари за стандарта на живот от тях. Аз не съм от хората, които си формират предварително мнение за нещо на база чужди думи, и дойдох в България, мислейки, че е страна, която не познавам, но искам да опозная, след като моя приятелка българка ме покани. А от нея бях чувал хубави неща.
Мохамед Силвестър Диало: Имах възможност да посетя България благодарение на една обща приятелка, която е оттук, но е студентка в Испания и ни покани да й гостуваме. 
Преди знаех само името на страната
но дойдох развълнуван, че ще науча нови неща.
- Пристигнахте първо в София и сте разгледали града, макар и вечер. Как ви се стори българската столица и как бихте я сравнили с Русе - градът, където отседнахте?
Карлос: София ми се стори град с архитектурен чар, изглеждаше като град, който е направен, за да спреш в него. Вечерта беше доста оживена, не видях много, но малкото, което видях, ми се стори хубаво и екстравагантно. От друга страна, Русе ми се стори като по-уютно място с ниските сгради и улиците, изпълнени със зеленина, това харесах най-много - че не беше всичко асфалт и бетон. 
Мохамед: Пристигнахме в София в 22 часа, така че се възползвахме и разгледахме малко града. От моя гледна точка София е малко осветен град, но доста спокоен, който в момента се развива в сравнение с Барселона и Лондон, но и по-раздвижен от Русе.
Следващата сутрин пътувахме 6 часа с автобус до Русе, не беше особено приятно пътуване, защото беше дълго и изтощително. Освен това ни се наложи да сменяме автобус, защото се счупи първият. Вторият автобус беше по-малък, бяхме много притиснати в другия автобус и
това определено беше най-неприятната част от цялото пътуване
- Когато пристигнахте в наетия апартамент, как ви се стори мястото?
Карлос: Много добре! Аз бях този, който организира пътуването, и мисля, че не можеше да се избере по-добре мястото. Въпреки че не беше нищо специално отвън, отвътре беше перфектно за цената, която платихме. 
Мохамед: Апартаментът беше много чист и уютен, въпреки че е доста малък, но е добре за това, което платихме.
- Каква възможност имахте да разгледате Русе, с какви впечатления останахте от града?
Карлос: Успях да видя много от Русе. Не мога да кажа, че съм видял всичко, но най-хубавите неща - да.
Личи си, че градът е в развитие
тъй като се натъкнахме на доста нови постройки. Освен това нашият гид, приятелката ни от самия град, ни информираше за всяка една от тях. 
Русе ми се стори спокойно място, немного претъпкано и доста приятно. Харесах много селата в околностите и останах с много добро впечатление и желание да обиколя цялата държава. Отидохме в село Мечка, това е селото на нашата приятелка, и там посетихме един чудесен ресторант. Също така бяхме и в село Николово, в един парк, където ходихме по едни плочки в езеро. Беше страхотно!
Мохамед: Когато пристигнахме в Русе, нещата започнаха да се подобряват, най-вече с помощта на Цвети, нашата обща приятелка. Благодарение на нея имахме чудесно преживяване, въпреки че тя също така беше заета с учение, семейството и т.н. В нито един момент не се чувствахме необгрижени, винаги се стараеше да ни организира нещо, което да правим. Бяхме заети както през деня, така и през нощта.
- В сравнение със Западна Европа и по-специално с града, в който живеете в момента - Барселона, как бихте оценили Русе?
- Сравнявайки с Барселона, Русе очевидно е много по-малък град, но не смятам, че това е лошо, а напротив - придава му уют. 
Направи ми впечатление, че няма толкова много хора по улиците
В сравнение с Барселона ми се сториха почти празни.
Трудно ми е да направя сравнение, защото всеки град има собствен стил и чар, но нещото, което ми направи най-голямо впечатление, беше разликата в заплатите на хората. В България се забелязва как някои хора карат много луксозни коли, а други не толкова. Не знам как точно работи икономиката в държавата, но ми се стори любопитно, тази разлика беше като 50/50 - в двете крайности.
Мохамед: От културна гледна точка, нямам нищо да добавя или махна, не са нито по-добри, нито по-лошо, просто са различни.
- Липсваше ли ви нещо през седмицата, която прекарахте в Русе? 
Карлос: През времето прекарано в Русе не ни липсваше нищо благодарение на приятелката ни Цвети. Ако не беше тя, нямаше да се насладим така на пътуването, имайки предвид, че 
английският ми не беше особено ефективен вариант
В това отношение не можехме да сме толкова независими и бяхме доста лимитрани, но тя се беше погрижила да не ни липсва нищо и беше много гостоприемна с нас.
- Какво най-много ви впечатли в града?
Карлос: Това, което най-много ми привлече вниманието, бяха парковете и природата, която беше из целия град. А също така и многото котки.
- Какво най-много ви отблъсна?
Карлос: Въпреки че много се зарадвах на котките, фактът, че има толкова бездомни животни, не ми хареса. В Испания също има улични котки, но те не са толкова много, колкото са в Русе.
- Какво беше отношението на хората към вас, как ви гледаха и как си го обяснявате? Някакви специфични истории?
Карлос: Според мен, нямах лошо преживяване, въпреки че усещах как ме гледат минувачи с любопитство - както мен, така и приятелите ми. Но мисля, че е нормално. Научих 2-3 думи и започнах само тях да повтарям. В един магазин ги използвах няколко пъти и момичето, което ме обслужи, си помисли, че говоря български и започна да ми говори, а аз само повтарях „да“ и „не“ и се усмихвах. Също така на път за Русе едно българско момиче се спря при нас да ни поздрави на испански и ни обясни, че го е научила сама. Това ми се стори много приятно и хубаво. Не прекарах достатъчно време в България, за да мога да дам по-задълбочена оценка, но бих казал, че имах хубаво преживяване. 
Мохамед: Хората бяха доста любезни, в границите на възможното. Аз също не разбирах какво ми казват, но нямам от какво да се оплача. 
Единственото лошо е, че се чувствах много наблюдаван
без да преувеличавам. И това се дължи на липсата на чернокожи в България. Но като изключим това, имахме всичко, което ни е било нужно.
- Какво е основното различие на българите в сравнение с останалия свят според вас и то негативно или позитивно е?
Карлос: Смятам, че има много предразсъдъци относно държавата. Хората, които са я посетили, не са знаели, какво точно да видят и къде да отидат. Предполагам, че
езиковата бариера е нещото, което ти затваря много врати
За хората от Западна Европа е много по-трудно да научим език от източната част, защото не е като да научим език от нашия регион. 
Различното в България е уникалната й природа със своя климат и архитектура. Има много непознати за нас паметници, но и много красиви.
- Къде още отидохте в България?
Карлос: Ходихме във Велико Търново, където посетихме крепостта Царевец/която Карлос нарича замък - б.а./. Стори ми се един прекрасен град и с много интересни сгради, а и също така храната беше чудесна.
- Какво научихте и с какви емоции си тръгнахте от България?
Карлос: Научих много за държавата. Научих, че е държава в развитие, с възможности за правене на бизнес, държава с хубави граници и достъп до Европа. Голяма част от икономиката се базира на транспорта на продукти и материали, защото е държава, през която се преминава винаги като междинна точка. Една от причините да я избера за почивка също беше да видя дали бих имал възможността да инвестирам в страната и да науча малко повече за законите. Имах късмета да се запозная с един бизнесмен, с който се разбрахме чудесно. Останах с желанието да видя още градове и места и едно от тях е Пловдив.
- Бихте ли посетили отново страната и ако да - къде бихте искали да отидете? 
Карлос: Имам намерението да се върна отново, но този път за по-дълъг период от време. Да посетя планините, езерата, други градове. 
Сигурен съм, че ще се върна отново в България
и този път ще взема със себе си много приятели и приятелки, за да се насладим заедно на мястото и се надявам да бъда толкова добре приет и следващия път.
Мохамед: Без съмнение, беше доста обогатяващо пътуване. Бих искал да повторя, защото заради липсата на време не можах много да видя, бях тук само седмица.