Предлагаме ви доклада на капитан I ранг о.р., професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев, изнесен на

XII Лазурски четения 31 Октомври 2020 г., Санкт-Петербург.

Пълното заглавие на доклада е ПОЗИТИВНАТА ДИНАМИЧЕСКА ПСИХОТЕРАПИЯ КАТО НАУЧНА СИСТЕМА ОТ ХОЛИСТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА ПЛАНЕТАРНОТО ЗДРАВЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗА НОВИЯ МИРОГЛЕД И УСТРОЙСТВОТО НА СВЕТА ПРЕЗ XXI ВЕК

Докладът отразява възгледите на автора за възможностите за разширяване влиянието на Позитивната динамическа психотерапия в индивидуалния и социален живот на човека. Изследвани са многостранните и комплексни рискови фактори, които водят до огромен стрес и застрашават здравето и живота на съвременния човек. На основата на сегашните главни опасности, авторът отправя към хората своето тревожно послание: През XXI век възниква проблема за съществуването на цивилизацията.

Изход от тези кризисни цивилизационни състояния, авторът вижда в синергетическото съчетаване на древни управленски и терапевтични парадигми с позитивните концепции за човека и обществото.

В резултат на своите изследвания, авторът издига смела хипотеза: Позитивната динамическа психотерапия като научна система от холистически възгледи може да подобри планетарното здраве на човека и да усъвършенства мирогледа и устройството на света през XXI век.

Ключови думи: Позитивна динамическа психотерапия, здраве, личност, човек, общество, мироглед, устройство на света.

XII-те Лазурски четения през 2020 г., посветени на Александър Фьодорович Лазурски (31.03.1874 – 27.02.1917) и 60-годишнината от основния труд на Мясищев Владимир Николаевич (1893-1973) „Личност и неврози”, ни дават възможност по-задълбочено да погледнем в същността на психотерапията и да потърсим нови хоризонти и перспективи за нейното приложение.

Всички известни ни до сега медицински парадигми само по различен начин изучават и обясняват болестите, в т.ч. неврозите и пандемийната болест COVID-19 – страшилището на 20-те години на XXI век и дават алгоритми и препоръки за лечението, но задачата на нашето съвремие се заключава в това, да бъдат изменени тези концепции в интерес на планетарното здраве на човечеството и за целта има вече създадени научни и технологични предпоставки. С помощта на Позитивната психотерапия и Позитивното мислене, ние ще се опитаме да издигнем тези парадигми на едно ниво по-високо.

Като базова предпоставка за разрешаване на тази нелека и нестандартна задача може да послужи написаният преди повече от две хилядолетия труд „Изкуството на войната” (The Art of War) от знаменития древнокитайски стратег, философ и военачалник Сун Дзъ (VI в. - V в. до н. е.), който има универсално значение.

В своя труд Сун Дзъ дава кратки представи за човешката природа, начините за разрешаване на конфликтните ситуации без грубо насилие и посочва как може да се побеждава още до началото на откритото противопоставяне. „Изкуството на войната” за пръв път е преведен от френски мисионери преди повече от 200 години и е високо ценен от Наполеон. Днес книгата продължава да бъде интересна не само на военните и политиците, но и на бизнесмените, мениджърите и лидерите от високите нива на управление.

Към „Изкуството на войната” на Сун Дзъ растящ интерес проявяват психолозите, психотерапевтите, педагозите , лекарите, социалните работници.

Сун Дзъ е обучавал висшия ръководен състав в Китай по стратегиите на „меката сила” и „гъвкавата война” и считал, че трябва да се побеждава без сражения. Където е възможно, пълководците да предпочитат да побеждават без бой и така ги е съветвал:

- Този, който умее да води войната, покорява чуждата армия без бой; превзема чужди крепости, без да ги обсажда; съкрушава чуждата държава, без да държи там дълго своята войска!

- Изкуството на войната е победиш без война!

- Необходимо е да се проявява сдържаност, като се използват всички способи.

В „Изкуството на войната” Сун Дзъ подчертава необходимостта от самоконтрол, настоявайки за избягване на стълкновенията без задълбочен анализ на ситуацията и на собствените си възможности. Недопустими са прибързаността, страха, уплахата, а така също гнева и ненавистта, при вземане на решенията в държавата, при командването на армията и управленската дейност в социалния живот.

Днес също трябва да помним думите на Сун Дзъ:

- Безредието се ражда от реда, страхливостта се ражда от храбростта, слабостта се ражда от силата. Редът и безредието - това е число, храбростта и страхът - това е мощ, силата и слабостта – това е форма.

В наше време не по-малко актуални са следните думи на Сун Дзъ в „Изкуството на войната”:

- Обмислените действия на умния човек се заключават в това, че той задължително съединява изгодата и вредата. Когато с изгодата се съединява вредата, усилията могат да доведат до положителен резултат; когато с вредата се съединява изгодата, бедствието може да бъде отстранено.

Каква силна превенция е достигнала до нас от древен Китай: Когато с вредата се съединява изгодата, бедствието може да бъде отстранено! Тази древна китайска мъдрост не напомня ли уроците, които човечеството още не е изучило надлежно в смъртоносната битка с глобалната пандемия COVID-19?

В хода на пандемията имах възможността да се запозная с опита на китайските медици и психолози, на няколко болнични екипа, да проуча редица ръководства, методики и наръчници, които колегите ми изпращаха още през март, април, май 2020 година. Изучавайки опита на съвременен Китай в борбата с COVID-19, можем с увереност да кажем: Китайският народ, китайските ръководители, лекари, психолози и медицинските екипи не само изучиха тези уроци, но и успешно ги приложиха в антипандемийната борба с COVID-19 и дадоха личен пример как трябва да се води антивирусната война чрез творческо приложение на трактата на Сун Дзъ „Изкуството на войната”. В Китай вярват: Борбата с глобалната пандемия COVID-19 също е изкуство. В днешната технологична, информационна и дигитализираща се среда, като че ли позабравихме мъдростта на медицинското изкуство през вековете.

През 2020 година Китай отново доказа, че и в борбата с пандемията COVID-19 съществен елемент представлява Духът, известен като Ци – най-важната жизнена енергия.

Този компонент е свързан с волята и подбудите на хората и когато те са добре обучени, нахранени, облечени и екипирани, ако техният Дух е възпламенен, те могат яростно и победоносно да се сражават. През пролетта на 2020 година в Китай не само организирано и срочно направиха подходящи антипандемийни дрехи, екипировки и болници, но и започнаха да помагат на целия свят с медицинско оборудване, медицински бригади, медицински ръководства и препоръки, които инсталираха безплатно в Интернет (всичко това на немалко места и сега продължава да е дефицит). Това е истински хуманизъм в действие, който трябва да се цени и развива.

Транскултуралният подход се явява основата на Позитивната психотерапия – така ни е учил нашият Учител професор д-р Носрат Песешкиан, Д.М.Н., който превъзходно съчетаваше мъдростта на Изтока с мъдростта на Запада, затова нашата интелектуална „разходка” ще започнем с двама мъдреци от Изтока и Запада и ще се докоснем до техните безсмъртни завети и духовни завещания към днешните и бъдещите поколения.

I. ИЗТОК:

- Нека Вашите мисли да са позитивни, защото мислите Ви ще ще станат думи. Пазете Вашите думи позитивни, защото думите Ви ще станат Ваше поведение. Поддържайте Вашето поведение позитивно, защото поведението Ви ще стане Ваши привички. Съхранявайте привичките Ви позитивни, защото привичките ще станат ценности. Грижете се Вашите ценности да са позитивни, защото ценностите ще станат Ваша съдба.

- Човекът е продукт на своите мисли. Той се превръща в това, за което мисли и в което вярва.

- Човечеството може да се избави от насилието само като прибегне към ненасилие.

- Живот има само там, където има любов. Аз твърдо съм убеден в това, че светът с държи на любовта.

- Любовта е най-могъщата сила, която притежава светът и най-скромната, която можете да си въобразите.

Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), Баща на индийската нация, борец против колониалното владичество на Великобритания, духовен учител, разпространител на философията на ненасилието, поет и хуманист.

II. ЗАПАД:

- Гледайте на хубавата страна на живота. Ние можем да се оплакваме от бодлите на розата и можем да се радваме, че до бодлите има цветя.

- Свободният труд вдъхновява надеждата, а при робството няма надежда. Аз не искам да бъда роб, не искам да бъда и робовладелец. В това се изразява моето разбиране за демокрацията.

- Кажете на хората истината, и страната ще бъде в безопасност.

- Не трябва да се предавате, не само след едно, а и след сто поражения.

-Тези, които лишават от свобода другите, самите те не я заслужават. Овцата и вълкът по различен начин разбират думата „свобода”. В това е същността на разногласията, които господстват в човешкото общество. Докато един от нас не е свободен, ние всички не сме свободни.

Абрахам Линкълн (Ейбрахам, Авраам, Abraham Lincoln, 12.02.1809 - 15.04.1865), 16-ият президент на САЩ, Великият освободител, благодарение на своята решителност е успял да освободи и да спаси живота на милиони роби. В историческата си реч пред народа на 22 септември 1862 година обявява, че от 1 януари 1863 година всички роби завинаги ще бъдат свободни.

Позитивната динамическа психотерапия, основана от професор Владимир Юрьевич Слабинский, д.м.н., също приема тези базови постулати на транскултуралния подход и в теорията и в практиката.

Следва да се подчертае, че съгласно твърденията на автора на позитивния метод, Позитивната динамическа психотерапия – това е психодинамически метод с екзистенциална-хуманистична визия за природата на човека, обогатен с транскултуралния подход и поведенчески техники.

Даденото направление представлява само по себе си един от най-ефективните съвременни методи на психотерапията, развиваща традициите на Петербургската школа по психотерапия, основател на която се явява Владимир Михайлович Бехтерев.

Позитивната динамическа психотерапия се базира на три принципа:

Динамика – илюстрира се с изказванията “perpetuum mobile” и “винаги в движение”.

Хармония - “est modus in rebus” – „човекът е мярка за всички неща”.

Надежда - “dum spiro, spero” – „докато дишам, се надявам”.

Ръководейки се от транскултуралния подход, ще представим доклада в два основни въпроса, разглеждайки основните реалности на днешния ден, които трябва да разберем и приемем, и какво можем да променим, използвайки позитивни парадигми за човека и обществото.

За тази цел ще ни послужи Тибетската мъдрост „Молитва за спокойствие на духа” (англ. яз. Serenity Prayer), която на кого ли не е приписвана и се среща в много разновидности:

Молитва за спокойствие на духа:

„Господи, дай ми спокойствие на духа, за да приема това, което аз не мога да променя, дай ми мъжество, да изменя това, което мога да изменя, дай ми и мъдрост, за да ги различа едно от друго”.

Serenity Prayer

Father, give us courage to change what must be altered, serenity to accept what cannot be helped, and the insight to know the one from the other.

ПЪРВИ ВЪПРОС: ГЛАВНИТЕ ОПАСНОСТИ, ЗАПЛАШВАЩИ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК И СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА.

През последните няколко години много събития показват, че днес светът се намира на кръстопът, по-точно казано – светът е изпаднал в безпътица, дезориентация и безвремие. Хората на планета са много разединени между държавите и коалициите, блоковото противопоставяне, религиите, мирогледните възгледи, социалните слоеве (страти) и полярното материално неравенство. Една земя, една планета, една цивилизация, но хората съществуват в различни реалности и живеят в паралелни светове.

През 2020 година допълнителен тласък в световния хаос и катаклизъм внесе пандемията COVID-19, която ние разбираме като световна екзистенциална тревога и вик на душата, природата и обществото, като загуба на всичките котви, които ни свързват със света по време на планетарната епидемиологическа криза.

За обяснението и изследването на такива свръхсложни процеси, явления и състояния на човека и обществото, на основата на нашия опит отново прибягваме към симбиозата между науката и изкуството. „Вик” е велика, мистична и най-емоционална картина в света, в 4 версии, на норвежкия художник Едвард Мунк (Edvard Munch, 12.12.1863 – 23.01.1944).

Едвард Мунк. Вик. 1893 г. Национална галерия Норвегия в гр. Осло.

Действително вече е настанало времето да се преразгледа самият начин на нашето съществуване на планетата, за да се спаси нейния живот и живота на на обитателите й. Нима може да се нарече разумен следния факт: Пандемията COVID-19 изправя човечеството пред невъзможността да се справи с невидим и неизучен още вирус, който застрашава всички народи, а в същото време се заделят чудовищни финансови и други ресурси за оръжия и войни, в .ч. с бактериологическо, химическо и ядрено оръжие и самоизтребление на човечеството?

Фигура: На кръстопът, безпътие и безвремие

Особено силно това безпътие и безвремие се чувства в обхваналата цялата земя пандемия COVID-19, в която загубихме всичките котви, които ни свързват със света по време на планетарната епидемиологическа криза.

Няма нито един влиятелен международен или национален форум, където да не се поставя в центъра на вниманието пандемийната тема, тя е навсякъде в нашия личен и социален живот.

Науката сама не може да изясни тези свръхсложни планетарни проблеми на нашето време, които обхванаха като примка цялото земно кълбо, затова ние използваме симбиозата на науката и изкуството, за да получим синергетичен опознавателен ефект.

Алберт Айнщайн е казвал „Науката и изкуството са така тясно свързани помежду си , както дробовете и сърцето. Науката и изкуството са проявление на една и съща общочовешка култура, между които съществува дълбока вътрешна връзка, вследствие на присъщата хармония в Природата.

При търсене на решение на сложни общочовешки проблеми, имаме известен скромен опит в синергетическото съчетаване на силата на науката със силата на изкуството чрез съвместни научно-художествени проекти с художници, музиканти, писатели и поети. Специално за XII-те Лазурски чeтения, Сияна Струнчева, талантлив художник-педагог, която от много години има професионални интереси в областта на арттерапията и позитивната психотерапия, чрез своята акварелна рисунка „OCTOPUS”, ни помага нагледно да разберем по-прецизно и задълбочено главните опасности, които заплашват здравето и живота на съвременния човек и съществуването на цивилизацията по цялата планета Земя – това действително е планетарна криза и никой няма право да намалява тези опасности за живота на Земята.

Художничката Сияна Струнчева създаде художествения образ на Октопода, който заплашва цялото земно кълбо, и това не е случаен избор.

Сияна Струнчева. Октопод (акварел, 2020). Октоподът като символ и метафора за главните опасности за човечеството на цялата планета Земя.

Октоподът е едно от най-необикновените създания на природата. Външният вид на октопода може да причини силен страх, ужас и паника у неподготвения човек, защото не се разбира веднага къде е главата, къде е устатата, къде са очите и крайностите. Това осмоного същество е много опасен хищник, който внушава страх не само на обитателите на подводния свят, но и на хората.

С помощта на октопода можем нагледно да изобразим деветте свръхсложни планетарни проблеми на нашето време, които застрашават здравето и живота на съвременния човек и съществуването на цивилизацията:

Първо: Първата група проблеми, застрашаващи планетарното здраве на човечеството, изобразяваме с помощта на метафората за Петте конника на Апокалипсиса, които посочва Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш (António Guterres):

Петте конника на Апокалипсиса са: а) Нарастване на глобалното напрежение; б) Изменение на климата; в) Криза на доверието на международната арена; г) Негативните последствия от внедраване на цифровите технологии; д) Пандемията COVID-19.

Пояснение: Повече информация за конниците на Апокалипсиса се съдържа в „Откровение” ("Апокалипсис") на Свети Йоан Богослов - последната книга от Библията.

Пандемията на коронавируса се явява за света най-голямата опасност от времето на Втората световна война насам.

За да бъде аналогията с пипалата на октопода пълна, ще посочим една любопитна подробност. В своите предишни изказвания, в които Антониу Гутериш също използва метафората за конниците на Апокалипсиса, той говори за четири конника, без да споменава коронавируса. „Четирите конници”, както и пипалата на октопода, са трудно разпознаваеми. Почти една година по-късно, на 22 септември 2020 година, Генералният секретар на ООН добавя към апокалиптичната картина – Петия конник, коронавируса!

Така аналогията на образа на октопода с главните опасности за човека става по-пълна, защото коронавирусът застрашава безопасността на глобалния свят. Човечеството и до днес не може да се справи с изпитанията на коронавируса, населението на планетата не е единно, не си сътрудничи пълноценно и не може да създаде единен фронт срещу глобалната опасност.

Твърде показателен е следният факт: Юбилейната, 75-а сесия на Генералната асамблея на ООН през септември 2020 година, прие своите приоритети и определи главната тема (септември 2020 г. — септември 2021 г.): „Подкрепа за многостранното сътрудничество и силна и ефективна ООН, която постига резултати за всички“.

Беше подчертано, че заради пандемията от COVID-19 многостранното сътрудничество е по-необходимо от всякога.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш на 22 септември 2020 г., откривайки общополитическата дискусия на юбилейната, 75-а сесия на Генералната асамблея, обнови списъка с опасности за човечеството., като напомни: През януари 2020 година от същата трибуна е говорел за „четирите конника”, които поставят под опасност цялото човечество:

Към четирите опасности за живота и здравето на човечеството Антониу Гутериш добави Петият апокалиптичен конник – Пандемията COVID-19:

- Ние едновременно се сблъскваме с епохална криза в областта на здравеопазването, най-голямата икономическа криза, най-мащабната загуба на работни места от времето на Великата депресия и нови опасности за човека. Задачите, които стоят пред нас, не отстъпват по своята мащабност на задачите от 1945 година.

Пандемията разкри уязвимостта на нашия свят, показвайки растящото неравенство, заплахата от климатическа катастрофа, социална раздробеност и корупция. В резултат на тези проблеми, за пръв път от 30 години насам, се увеличи броят на хората, които живеят под чертата на бедността и се снижават показателите за развитие на човешкия потенциал.

При това се подкопават усилията на човечеството за неразпространение на ядреното, химическото и бактериологическото оръжие, а международната общност се оказа неспособна да реагира ефективно на възникващите опасности, в частност и в киберпространството.

Второ: Увеличаване на престъпността вследствие на пандемията COVID-19.

Трето: Войни и въоръжени конфликти.

Четвърто: Страдания на хората от нищета, неравенство, загуба на работа, фалити и разорение, глад и ненавист.

Пето: Дискриминация по признак на раса, религия, пол или на основата на други различия.

Шесто: Заплаха от „поколенческа катастрофа”, хуманитарна катастрофа, свързана с пандемията COVID-19.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди за последствията от пандемията COVID-19 за образованието. Като цяло поколението е заплашено от катастрофа. Във връзка с пандемията COVID-19 най-малко една трета от учениците са лишени от възможността да получат образование, около половин милиард учащи се не посещават училище, а 11 милиона момичета може никога да не се върнат в училището.

Седмо: Страх от машините и негативните последствия от изкуствения интелект, цифровите технологии и роботите.

На 22 септември 2020 година Владимир Путин направи видео обръщение на пленарното заседание на юбилейната 75-а сесия на Генералната асамблея на ООН в което обърна внимание на следните предизвикателства:

- Пандемията изостри цял ред от етически, технологически и хуманитарни теми. Така например водещите цифрови технологии позволиха по-бързо да се преустрои системата на образованието, търговията, сферата на услугите, да се въведе дистанционно обучение, онлайн-курсове за хората от различни възрасти. Изкуственият интелект помогна на лекарите по-точно и по-бързо да поставят диагнозите и да подбират оптимални схеми за лечение.

- Но, както и други иновации, цифровите технологии имат тенденнция към неуправляемо разпространение, и както обикновеното оръжие да попаднат в ръцете на различен род радикали и екстремисти не само в зоните на регионалните конфликти, но и в напълно благополучни страни, пораждайки огромни рискове.

Осмо: Загубата и размиването на нравствеността, загубата на ориентири и на усещането за смисъла на съществуването, за мисията на човека на Земята.

Девето: Пандемията COVID-19 създаде осем опасности за международния мир, сигурност и безопасност: а) Размиването на доверието към държавните институции; б) Икономически последствия; в) Отсрочване на избори или референдуми; г) Неопределеност; д) Удари на терористични групировки; е) Биотерористични атаки; ж) Трудности в регулиране на конфликтите; з) Проблеми в областта на правата и здравеопазването на човека.

ВТОРИ ВЪПРОС: СИНЕРГЕТИЧЕСКО СЪЧЕТАВАНЕ НА ДРЕВНИ УПРАВЛЕНСКИ И ТЕРАПЕВТИЧЕСКИ ПАРАДИГМИ С ПОЗИТИВНИТЕ КОНЦЕПЦИИ ЗА ЧОВЕКА И ОБЩЕСТВОТО – ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗИСНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИОННИ СЪСТОЯНИЯ НА XXI ВЕК

Изследвайки в нашия доклад описаните по-горе главни опасности, заплашващи здравето и живота на съвременния човек и съществуването на цивилизацията, ние искаме отново да бием тревога, да звъним аврал и да огласим като на война новия тревожен камбанен звън по цялото Земно кълбо:

- Хората по света, станете за минута!

Такава е и темата за часа на класния ръководител за новата учебна 2020 година в много страни по света.

Хората по света, станете за минута!

Слушайте, слушайте: бучи от вси страни -

Камбанен звън, камбанен звън.

Плува звън над цялата планета,

И реве ефирът развълнуван:

Хора по света, бъдете три пъти по-зорки,

Запазете мира, запазете мира!

Запазете, Запазете, Запазете мира!

„Вие мислите, че падналите мълчат?

Разбира се, да – ще кажете вие.

Невярно.

Те крещят,

Докато бият още сърцата на живите

И чувстват нервите.”

Нека звънът на научните камбани на днешните XII Лазурски четения да прокънти по целия свят. Нека неговият глас да проникне в сърцата на хората и да им донесе вестта за нашата неизменна решимост д не се успокояваме до тогава, докато не възцарят в целия свят свободата и благосъстоянието на народите.

Послушайте в целия свят научния глас на всички участници в XII Лазурски четения: Ние не трябва да допуснем отново светът да бъде хвърлен във война и нещастие, а народите да се окажат на границите на катастрофата.

Нашият психотерапевтичен глас крещи: На човечеството е нужен нов век на разума! Да вземем за пример XVIII век, който беше век на стремително развитие и тържество на науката и духа, „век на разума”, епоха на безгранична вяра в човешкия разум – епохата на Просвещението. През XXI век ни е нужно ново Просвещение.

Във втория въпрос изследваме пътищата за преодоляване на заплахите за човечеството и в интерес на позитивния подход отново ще се позовем на източния опит.

Една добра възможност да научим нещо ново от древността са китайските идиоми, пословици, поговорки, сентенции.

В китайския език думата криза се състои от два йероглифа – единият означава опасност, а другият означава шанс, възможност.

Ние вече видяхме причислените по-горе опасности, конниците на Апокалипсиса,които заплашват не само здравето на човека, и живота на човешката цивилизация. За да се справим с предизвикателствата на XXI век можем само при пълната поддръжка и сътрудничество на всички хора.

Китайска пословица гласи: Път и от хиляда Ли започва от първата крачка (Едно хиляда километрово пътешествие започва с първата крачка, Пътят от хиляди мили започва с първата крачка, И най – дългият път започва с първата крачка).

Казано по друг начин – и най-дългият път започва под твоите крака. Кога, ако не сега? Ако ти направиш първата крачка в нужното направление, ти вече си щастлив, защото започваш да чувстваш истинският зов на живота.

Нашата първа крачка е да осъзнаем, че нашата сила е в единството на тялото и духа, заедно ние сме сила, обединените усилия на хората по света помагат за постигане на общите цели.

Отново ще използваме симбиозата между науката и изкуството, за да разкрием как синергетическото съчетаване на древни управленски и терапевтически парадигми с позитивните концепции за човека и обществото ще способстват за излизане от кризисните цивилизационни състояния на XXI век.

Художничката Сияна Струнчева чрез своята усмихната акварелна рисунка „Слънце” и неговите лъчи на Вярата и Надеждата, ще ни даде възможност по-прецизно и нагледно да си изясним сложните комплекси от задачи, които ООН и СЗО поставят за съхраняване на планетарното здраве на човечеството, новия мироглед и устройство на света, и да разберем глобалните проблеми на здравеопазването и пътищата за тяхното решение.

Сияна Струнчева. Слънце (акварел, 2020). Слънцето като символ и метафора на позитивните терапевтически парадигми за човека и излизане на обществото от кризисните цивилизационни състояния на XXI век. ЛЪЧИТЕ НА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА!

Задачите на ООН и СЗО за планетарното здраве на човечеството и за новия мироглед и устройството на света през XXI век – глобалните проблеми на здравеопазването и пътищата за тяхното решение:

Първо: Унищожаване на петте конника на Апокалипсиса и построяване на свързан и устойчив свят. Пандемията COVID-19 ни научи, че нашият избор има значение.

Второ: Шанс за създаване на по-добър свят. Сключване на „нов глобален договор, който да осигури по-справедливо разпределение на властта, богатствата и възможностите на международно ниво.

Трето: Прекратяване на огъня във всички конфликтни зони.

Четвърто: Науката, единството и солидарността са ключът към победата над COVID-19! Да се следва науката, днес както никога да сега е нужно да се опираме на науката и да действаме в името на солидарността и единството.

Пето: Създаване на Единен фронт против COVID-19 и мобилизиране на цялото световно съобщество срещу пандемията. Нужно е да се използва опита от миналото – човечеството се спаси от фашизма благодарение на Единния фронт на народите против фашизма и войната.

Шесто: Вяра, Надежда, Любов, Мъдрост, Оптимизъм!

В планетарната криза нараства ролята на медиците и психотерапевтите – нали те притежават способността и силата да връщат Надеждата, когато тя е отнета от болестта и стихийното бедствие. Те могат да възкресят Вярата, че можеш да продължиш напред.

Принципът на „Надеждата” - “Dum Spiro, Spero” – „Докато дишам се надявам” се явява базов принцип в Позитивната Динамична Психотерапия. И до днес този крилат латински израз е мото на всички, които отказват да се предадат до последния си дъх и въпреки изгубването на силата, притежават силата и волята да се справят със загубата.

Ето защо ние искаме да предложим от гледна точка на арттерапията да се изучат и внедрят в психотерапевтическата работа стиховете на българския поет Никола Йонков Вапцаров Моряка, чието име и поезия са символ на Вярата, Надеждата и Любовта, а идиоматическият израз Вапцаровска вяра е познат във всички държави на планетата – стиховете му са преведени на повече от 90 езика.

В моите изследвания на екстремалните ситуации, включително вярата в борбата с пандемията COVID-19, съм стигнал до извода за следните Пет измерения на вярата в критични ситуации:

а) Вяра в собствените сили;

б) Вяра в хората от близкото обкръжение – семейство близки, приятели, колеги;

в) Вяра във възможността да бъдеш спасен и да оцелееш, в благоприятния изход от спасителната операция;

г) Вяра в надеждността на средствата за спасяване;

д) Вяра в спасителните екипи, в ръководителя на спасителния екип.

В действителност Вапцаровската вяра е много повече от това, тя надхвърля тези пет измерения на вярата в критични ситуации, защото е в основата на самия ЖИВОТ („Да знаеш ти живота как обичам!“, „За него – Живота – направил бих всичко.”).

Вапцаровската вяра дава смисъла на живота, тя е в основата на нравствеността и опора в духовния живот на човека, необходимо условие за личностно развитие и реализация, за успех и просперитет, неразривна част от нашия характер и светоглед, от нашата личност и вътрешен свят.

Като вълнуващ пример за въздействащата сила на Вапцаровската вяра ще посочим личностната позиция на най-възрастния морски офицер, имал щастието като ученик да слуша лично рецитациите на Никола Вапцаров във Варненската мъжка гимназия, живата легенда на флота, 98 годишният адмирал Иван Добрев. В своето Никулденско приветствие до военните моряци доайенът на морските офицери адмирал Иван Добрев им пожела „Вапцаровска вяра”:

Никулденско приветствие на адмирал Иван Добрев

(МВ, 08.12.2020)

Никола Вапцаров е най-песенният поет в света, всички негови стихове са песни ! Така се нарича и неговата единствена стихосбирка „Моторни песни”, излязла от печат през 1940 година, две години до неговия разстрел от българските фашисти, подредени в 4 раздела: Песни за човека, Песни за родината, Песни, Песни за една страна. Това обяснява и силата на Впцаровската поезия.

Задачата пред психотерапевтите е да открият тази сила и да я използват успешно в психотерапията, за да дават на хората Вяра, Надежда и Любов.

Песните и музиката свързват и задържат хората заедно, музиката обединява хората, общите цели – също.

Трайно в моето съзнание са запаметени думите на Маестро от стария забележителен филм за пеещата ескадрила „На бой отиват само старците”, 1973 г.:

- Война, това всичко е преходно, музиката е вечна!

Музиката обединява хората с най-различни убеждения, възраст и националност. Да, както е забелязал един класик, музиката не познава граници.

И още една черта отличава този вид творчество – музиката винаги и за всички е достъпна. Магията на музиката е велика сила!

Единствената прижизнена книга на Никола Вапцаров започва със стихотворението „Вяра”, което много литературни критици считат за програмно. Цялата стихосбирка „Моторни песни” може да бъде настолна книга на всеки съвременен психотерапевт. Стихотворението на Никола Вапцаров „Вяра” е известно в целия свят като символ на надеждата и вярата на човека.

Не напразно в света се говори с възхищение: На нас ни е нужна Вапцаровска вяра, тя ще помогне да дадем на света истинска надежда, оптимизъм и увереност в благоприятния изход от кризата и екстрема на днешната ситуация.

От дълбока древност до наши дни страхът и отчаянието се лукаат с вяра. Вапцаровската вяра е вяра в живота, вяра в човека, вяра в безсмъртието на света.

Никола Вапцаров е оптимист, страстно обича живота, обича човека на труда и вярва в неговото бъдеще.

Вапцаровската вяра е вяра в духовната сила, която изменя и света и човека. Само тя, вярата, може да предаде смисъл на съществуванието (logos), който е в основата на логотерапията, създадена от Виктор Емил Франкъл (нем. Viktor Frankl).

Вярата открива нови хоризонти пред човека, отхвърля оковите и дава свободата. Чрез вярата човекът преодолява зависимостите в природата и обществото, издига свободния си дух, твори себе си и света.

Седмо: Вапцаровската любов към машините и морето се явява надежден психотерапевтичен метод за превенция и лечение на човешкия страх от машините и негативните последствия от внедряването на изкуствения интелект, цифровите технологии и роботите.

Особено място в поезията на Никола Вапцаров заема темата за прогреса. Поетът в стихотворението „Заводът” вижда в прогреса въплощение на човешкия живот – мрачността се редува с вяра и надежда на бъдещето.

Необходимо е да се отбележи един нов момент, оригинален вапцаровски принос - хората не са подчинени на автоматизацията, а машините са очовечени, одухотворени, приличат на жив организъм. В българската и световна поезия това е новаторство, което внася Никола Вапцаров с вдъхването на машините душа. По този начин работникът не става „слуга” на машината, а машината става продължение на ръцете на човека.

Така заводът става „завод на живота”, а машините пораждат новата романтика, а трудът носи радост, когато човекът е висша ценност.

Следователно в тази сфера встъпва с пълна сила вторият принцип на Позитивната Динамическа Психотерапия - Хармония – “Est modus in rebus” – “Човекът е мярка за всички неща”.

Осмо: Преразглеждане от човечеството на нравствените ценности и ориентири в съвременния свят, които следва да се поправят и изменят. В противен случай човечеството окончателно ще загуби смисъла на своето съществуване на планетата Земя.

Девето: Преоценка на приоритетите и преосмисляне на целите – трябва да започнем със себе си, с всеки човек, съобществото, държавата, а след това да се борим за новото устройство на света.

Тази задача ще бъде успешно изпълнена ако ние напълно се доверим и прилагаме в житейската практика и психотерапията трите принципа на Позитивната Динамическа Психотерапия:

- Динамика - илюстрира се със сентенцията „Perpetuum mobile” (Винаги в движение).

- Хармония - “Est modus in rebus” (Човекът е мярка за всички неща).

- Надежда - “Dum spiro, spero” (Докато дишам, се надявам).

Човечеството трябва да вярва в своите сили и възможности, че ние заедно сме сила и само заедно, можем да построим по-добър и по-справедлив свят.

Да притежаваме силата на сътрудничеството, означава да живеем в хармония с другите, да ценим техните способности и да не злоупотребяваме с тях.

Светът ще се измени, ако ние сме заедно и си сътрудничим. Един от големите уроци на XII Лазурски четения на 31.10.2020 г. нека да бъде: Възрастните да се научим на сътрудничество от африканските деца, което по най-убедителен начин е показано в следната притча:

ОБОНАТО (или убунту)

(Аз съществувам, защото ние съществуваме)

Ubuntu – Убунтy – I am because You are – Аз съществувам, защото Ние съществуваме – Я есть -- потому что Ты есть. Психология на Взаимосвързаността.

Западен антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и се обърнал към децата:

„Този, който първи пробяга от тук до дървото – цялата кошница с плодове ще бъде негова“.

Когато дал знак на децата да започнат да тичат, те се хванали здраво за ръце и побягнали всички заедно. А след това отново заедно седнали да се насладят на вкусните плодове. Поразен антрополога попитал децата защо не побягнали по отделно, така всичките плодове ще бъдат само за един и той ще може напълно да им се наслади. Децата отговорили: „Обонато“.

Нима може един да бъде щастлив, ако всички наоколо са тъжни? „Обонато“ на техния език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Според Михаел Лейтман (http://laitman.bg) Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

За формиране на такова ново позитивно мислене на сътрудничество и синергия ще ни помогне Позитивната Динамическа Психотерапия, която както в притчата „Обонато“ ни учи да се обединяваме, за да изменим света към по-добро.

Войните, социалната несправедливост, унищожаването на околната среда – всички тези проблеми не може да реши сам нито един човек. Но всеки е способен да внесе своя дял в решаването на тези общопланетарни задачи.

Ако ние се обединим, тогава при нас ще се появи шанса да изменим живота на планетата към по-добро. Глобалното световно съобщество е мощна велика сила, на която трябва да повярваме и се доверим.

ОБОБЩЕНИЕ, ИЗВОДИ И ХИПОТЕЗА

В хода на настоящето изследване ние се запознахме с Позитивната Динамическа Психотерапия като научна система от холистически възгледи за планетарното здраве на човечеството, новия мироглед и за новото устройство на света през XXI век. Изучихме главните опасности, които заплашват здравето и живота на съвременния човек и съществуването на цивилизацията.

Разбрахме синергетическото съчетаване на древните управленски и терапевтически парадигми с позитивните концепции за човека и обществото, които създават предпоставки за излизане от кризисните цивилизационни състояния на XXI век. Разбрахме по-ясно сложните глобални проблеми на здравеопазването и пътищата за тяхното решаване. За да получим синергетически ефект използвахме симбиозата между науката и изкуството.

Настоящето изследване позволява да издигнем смела хипотеза: Позитивната Динамическа Психотерапия като научна система от холистически възгледи може да подобри плранетарното здраве на човека и да усъвършенства мирогледа и устройството на света през XXI век.

Психотерапевтите, особено практикуващите Позитивна психотерапия и

Позитивна динамическа психотерапия могат да разработят свой мегапроект за внедряване в практиката на тези предположения и по такъм начин да докажат хипотезата чрез упорита продължителна работа. Изразяваме нашата увереност, че доказателството и внедряването в практиката на хипотезата ще внесе огромен, невиждан до сега принос в подобряване на планетарното здраве на човека и усъвършенстване на мирогледа и устройството на света през XXI век.

Още от сега можем да намерим първите аргументи и симптоми, че позитивният подход вече е започнал да се прилага на национално и международно ниво, а на личностно и групово ниво това отдавна е доказано в екстремалната психология.

Тук трябва да добавим едно ново откритие на съвременната наука: Мозъкът възприема борбата за съществуване като позитивно и щастливо явление, а не като страх!

За поддържането на този психотерапевтически мегапроект не трябва да се правят дълги пътешествия „през девет земи в десета” и „над девет гори и осем морета”, а да се вгледаме близко около нас и в неотдавнашните събития ще намерим огромна поддръжка и доказателства на хипотезата: Ето няколко доказателствени примера:

1) Позитивните Валдайски послания ‘2020:

Главният пункт в дискусията на 17-а среща на клуба „Валдай” през 2020 година стана темата: „Уроците на пандемията и новият дневен ред: Как да превърнем световната криза във възможност за света?”. Точно както в древен Китай: Кризата като Шанс!

С тревога бяха разгледани глобалните проблеми на човечеството – от затоплянето на климата до неравенството като бариера на развитието и борбата с глада и масовите болести. В своето изказване на Валдайския форум ‘2020 Владимир Путин подчерта:

- Човечеството достигна много високо технологическо и социално-икономическо ниво и заедно с това се сблъска със загуба и размиване на нравствени ценности, загуба на ориентири и усещане за смисъла на съществуването, замисията на човека на планетата Земя! Необходимо е преразглеждане от човечеството на нравствените ценности, изисква се преоценка на съществуващите приоритети. Нравствените ценности и ориентирите в съвременния свят са размити. Това трябва да се поправи – иначе човечеството окончателно ще загуби смисъла на своето съществуване на планетата.

2) За да се създаде новият световен ред, вслушайте се в Йохан Волфганг фон Гьоте – Велик Майстор в естествените науки и поетичните форми, който изпрати своето послание за бъдещите поколения:

Сплотеността и насочеността са по-полезни за обществото, отколкото раздробеността и разпокъсаността. Човекът познава себе си в същата степен в каквато познава света. Където глупостта е образец – там разумът е безумие.

Духът на Гьоте продължава да ни съветва: Разделяй и владей е мъдро правило, но Обединявай и насочвай е още по-добро.

Настана време по Гьотевски да кажем: Само този е достоен за живот и свобода, който всеки ден за тях отива на бой и да сменим политиците с мъдреци от Гьотевски тип.

3) За да изменим света към по-добро са нужни знания и упорство. Ние познаваме много примери на издръжливост, твърдост, воля, целеустременост. В психотерапията трябва да взимаме примери от екстремалната психология, морската, авиационната и космическата медимина и психология, където ще намерим удивителни примери за силата на духа при оцеляването, оптимизъм, издръжливост, надежда, вяра и любов.

В Позитивната Динамическа Психотерапия можем с успех да приложим опита на немския лекар, мореплавател и изследовател Ханс Линдеуман, създател на Системата за психофизиологическа саморегулация.

За да провери какви огромни резерви имат тялото и психиката, той извършва две самотни плавания и двата пъти успява благополучно да пресече Атлантическия океан през 1955 г. и 1956-1957 г. Благодарение на тези рекорди той успя да създаде своя Система за психофизиологическо саморегулиране и автогенна тренировка.

По време на плаванията увереността в победата не са напускали д-р Ханс Линдеман, дори в моменти на отчаяние. Всеки ден той извършва автогенна тренировка и повтаря своята първа формула на целта: „Аз ще се справя!”. На тази мисъл той се е концентрирал всеки ден по време на плаванията.

Така и ние искаме да завършим нашия доклад с посланието на доктор Ханс Линдеман: Ние ще се справим! Ние ще изпълним успешно нашия мегапроект на Международната асоциация „Позитивна Динамическа Психотерапия” и АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията”.

Вярваме и ще докажем нашата хипотеза, че Позитивната Динамическа Психотерапия като научна система от холистически възгледи може да подобри планетарното здраве на човека и да усъвършенства мирогледа и устройството на света през XXI век.

Международната научна конференция „XII Лазурски четения” прие специална Резолюция за подкрепа на предложението за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването:

https://dr-slabinsky.livejournal.com/1207335.html

(28.11.2020, 12:01 h)

За учредяване на Вапцаровската премия „Морето и машините” във връзка с Десетилетието на ООН, посветено на морското образование и морската наука в интерес на устойчивото развитие (2021-2030).

Справка:

https://sustainabledevelopment.un.org/content/documents/2449249373e.pdf

Global Ocean Science Report (EXECUTIVE SUMMARY)

The Current Status ofOcean Science around the World

Published in 2017 by the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization 7, place de Fontenoy, 75352 Paris 07 SP, France. UNESCO, 2017.

https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000249373

Global ocean science report: the current status of ocean science around the world; executive summary (Document code: SC-2017/WS/12).

Резолюцията беше изпратена до Президента на Република България господин Румен Радев с Писмо № 243 от 07.11.2020 г.

Литература:

1) Гутерриш, Антониу. Генеральный секретарь ООН: В год 75-летия ООН мы вновь на распутье, как это было в 1945-ом. Выступление перед журналистами в связи с началом75-й сессии Генеральной Ассамблеи.

https://news.un.org/ru/story/2020/09/1385892

(16 сентября 2020)

2) Гутерриш, Антониу. Пятый всадник: Генеральный секретарь ООН обновил список угроз человечеству и предложил пути их преодоления.

Выступление в ходе общеполитической дискусии на 75-й сессии Генеральной Ассамблеи ООН: “Будущее, которого мы хотим; Организация Объединенных Наций, в которой мы нуждаемся: подтверждение нашей коллективной приверженности многосторонности. Противодействие COVID-19 посредством эффективных комплексных действий”.

https://news.un.org/ru/story/2020/09/1386302

(22 сентября 2020)

3) Гутерриш, Антониу. Глава ООН: наука, единство и солидарность — ключ к победе над COVID-19.

https://news.un.org/ru/story/2020/10/1389072

(25 октября 2020)

Cаммит по здравоохранению.

4) Новый глава Генассамблеи Волкан Бозкыр - о пандемии, реформе ООН и о себе.

https://news.un.org/ru/story/2020/09/1385682

(14 сентября 2020)

5) Глава Всемирной организации здравоохранения (ВОЗ) Тедрос Аданом Гебрейесус. Глобальный ответ на глобальную пандемию!

https://www.who.int/ru/about/governance/world-health-assembly/seventy-third-world-health-assembly

(18–19 мая 2020 г.)

Семьдесят третья сессия Всемирной ассамблеи здравоохранения

6) Пезешкиан, Носсрат. Психосоматика и позитивная психотерапия. Межкультурные и междисциплинарные аспекты „Институт позитивной психотерапии”. Москва, 2006. ISBN: 5-902791-05-7, 3-540-53956-5.

7) Пеев, Илия Петров. Позитивната психотерапия в модерната армия и обществото. Военно издателство. С., 2002, стр. 236. ISBN 954-509-227-0.

8) Пеев, Илия Петров. Възможности за приложение на психотерапевтични методи в подготовката на съвременната армия - проблеми и перспективи. Военно издателство. С., 2003, стр. 389. ISBN 954-509-257-2.

9) Пеев, Илия Петров. Психическа подготовка на личния състав на подводниците. Военно издателство. С., 1996, стр. 184. ISBN 954-509-162-2.

10) Пеев, Илия Петров, др. Психологическият тренинг във водния транспорт. ИК „Стено”. Варна, 2012, стр. 224. ISBN 978-954-449-631-9.

11) Притча „Сила сотрудничества”

https://infopedia.su/1x8477.html

12) Путин, Владимир. Выступление с видеообращением на пленарном заседании юбилейной, 75й сессии Генеральной Ассамблеи Организации Объединённых Наций.

http://kremlin.ru/events/president/news/64074

(22 сентября 2020 года 19:15)

13) Путин, Владимир. Участие в режиме видеоконференции в итоговой пленарной сессии. XVII ежегодное заседание Международного дискуссионного клуба „Валдай”: „Уроки пандемии и новая повестка: как превратить мировой кризис в возможность для мира”. Ежегодный доклад Международного Дискуссионного клуба „Валдай” Октябрь 2020: Утопия многообразного мира: как продолжается история.

http://kremlin.ru/events/president/news/64261

(22 октября 2020 года 20:15)

14) Слабинский, Владимир Юрьевич. Основы психотерапии. Практическое руководство.

15) Слабинский, Владимир Юрьевич. Позитивная динамическая психотерапия. СпБ, 2003.

16) Слабинский, Владимир Юрьевич. Семейная позитивная динамическая психотерапия. Практическое руководство. Издательство “Наука и Техника”. СпБ, 2011, стр. 464.

17) Слабинский, Владимир Юрьевич. Психотерапия. Учебник для вузов. Стандарт третьего поколения. Издательство „Питер”. СпБ, 2020 г., стр. 608. ISBN: 978-5-4461-1409-2.

18) Рецензия:

Журнал „Психологическая газета”

https://psy.su/feed/7706/

Пеев, Илия Петров. Учебник профессора Владимира Слабинского „Психотерапия”. Статья „Университетский учебник „Психотерапия” профессора Владимира Слабинского — книга для каждого дня и каждого дома”:

19) Устинова Ирина Александровна. Образные средства поэтического языка Николы Вапцарова в переводах на русский, сербский и македонский языки. Санкт-петербургский государственный университет. СпБ, 2018.

(dspace.spbu.ru)

20) ЕС прие приоритетите си в ООН и на 75-ата сесия на Общото събрание на организацията

https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2020/07/13/eu-priorities-at-the-united-nations-and-the-75th-united-nations-general-assembly-adopted/# (13 юли 2020 г. 12:55)

21) Epstein, Robert. The empty brain. Your brain does not process information, retrieve knowledge or store memories. In short: your brain is not a computer.

https://aeon.co/essays/your-brain-does-not-process-information-and-it-is-not-a-computer (01.04.2017)

22) Klaus Schwab, Thierry Malleret. COVID-19: The Great Reset. 2020 World Economic Forum, p. 213. ISBN 978-2-940631-11-7.

https://straight2point.info/wp-content/uploads/2020/08/COVID-19_-The-Great-Reset-Klaus-Schwab.pdf

COVID-19:The Great Reset. 2020 World Economic Forum, p. 213. ISBN 978-2-940631-11-7

Professor Klaus Schwab Thierry Malleret