На 25 октомври нашият приятел и сътрудник - писателят Боян Драганов, навърши 75 години. И подари на почитателите на миналото на града ни най-новата си книга „С Русе в сърцето“. Това е една впечатляваща фототипна ретро разходка из писанията за миналото на Русе на четирима видни русенци - Михаил Хаджи Костов Симеон Симеонов, Спас Ганев и Симеон Пармаков. В унисон с техния възрожденския дух Боян Драганов повече от три десетилетия издирва и представя малко известни факти за хора и събития от историята на големия град край брега на Дунава... През последните няколко години писателят работи в творчески тандем с младия изследовател Стоян Стоянов. Техният поглед през рамо ни представи редица позабравени истории от миналото на Русе. Например чрез проучването си „Мечтите, фантазиите, алчността и перипетиите във водоснабдяването на Русе от Извордере до Сливо поле“, публикувано на 10 април т.г. в бр. 8888 на в.“Утро“, те подеха инициативата за повдигане на теми, свързани с възстановяване на потънали в забрава емблематични русенски обекти от миналото.
С тази публикация започва поредицата на двамата автори в „Утро“ „Истории от неосветени кътчета от русенските потайности“.

От векове Русе има преимуществото да е град на Голямата европейска река.
От векове реката носи и развива прогреса по земите ни, но паралелно крие и много тайни, мистерии и загадки в дълбините си... Едно от потвържденията на това може да се види всеки път, когато в края на лятото и в началото на есента нивото на Дунава падне значително и от оголените брегове изплуват артефакти от отминали времена. Дори и от нетолкова отминали.
През последните няколко месеца със спадането на водата в реката за поредна година се откри в цялото си изящество една потънала в мистериозност гранитна декоративна колона, която някога - в началото на ХХ век, е украсявала русенския кей. Данни на очевидци сочат, че тя е била поставена при скосяването на подхода към някогашния Конския плаж (специфичен русенски урбоним) под Дълбокия път (друг специфичен местен урбоним). Тази колона буди много въпроси и не дава мир на изследователи, краеведи и колекционери. Нашият родолюбив съгражданин Иван Иванов дори предприе инициатива с предложение до Общината за изваждането й от коритото на реката и поставянето й на приблизително старото място - началото на стръмната част към ликвидирания с ремонта на кея Конски плаж, в близост до сегашното заведение край брега. Предаваме точно думите на г-н Иванов: „С наши средства сме в състояние да извадим, монтираме и реставрираме колоната, тежаща 500 кг, и ни е нужно разрешение от Общината, да я монтираме на старото й място“. За целта той допуска възможността „повдигането й на нивото на кафенето е възможно с плаващия кран, закотвен зад помпената станция или с малотонажен автокран“. 
От какъв материал е изработена колоната?
Въпросът е спорен: дали е използван гранит, могат да кажат единствено тесни специалисти. На пръв поглед изглежда, че тя наистина е от гранит, но при по-внимателно вглеждане в текстурата на повърхността й може да се допусне, че материалът, от който е направена, е консистенция от цимент и дребнозърнеста мозайка, известна като бучарда. По този начин предприемчивите ни и находчиви предци са постигали двоен ефект - естетически добре издържан готов продукт с характеристиките на гранит, но с по-лесна изработка и по-ниска себестойност. 
Размери на колоната
Размерите на колоната са: дължина 1,15 м, диаметър 0,60 м и основа 0,60 на 0,60 м.
Много по-голяма, поне на височина, изглежда колоната от по чудо запазените 2-3 снимки (не картички, както смятат някои колекционери) с нея. Наложена върху височината на хората, снимани около нея, можем да определим размери поне 1,20-1,30 м. Тежестта й може да се определи между 500 и 700 кг, максимум до тон.
Тук възникват и още няколко въпроса!
1. Дали лежащата от години в дунавското корито колона е същата колона от снимката с хората около нея?
2. Не е ли била по-голяма колоната, която се вижда на старите снимки?
Всъщност, колко са били колоните?!
От любезно предоставени ни от колекционера Димитър Никифоров оригинални снимки и задълбоченото им анализиране със специалисти можем да заключим следното: 
- има документирани (заснети) две колони - една по-голяма и една по-малка;
- груповата снимка на хора до декоративна колона най-вероятно е правена до по-голямата колона;
- и двете колони са монтирани симетрично, спрямо скосяванията на подходите към кейовата стена - към по-ниското брегово ниво;
- колоната, която се показва при ниско ниво на Дунава, е по-малката колона.
Важно е още веднъж да се отбележи: снимките не са пощенски картички, а копирани контактно от стъклените плаки върху фотохартия „LEONAR“ изображения. Надписът „Русе пристанището“ е правен допълнително. Една от снимките е пътувала през февруари 1922 г. от Русе до Пловдив, а другата не е пътувала и е чиста. Хора, незапознати достатъчно по темата, са на мнение, че надписа „LEONAR“ е на издателя на „картичката“, но в действителност това е името на производителя на фотохартията.
Кога са поставени колоните?
Със сигурност преди 1922 година, откогато са датирани снимките от колекцията на Димитър Никифоров*. Може да се допусне, че това става в периодите на изграждане на кейовата стена за нуждите на пристанището в началото на ХХ век, когато районът продължава да се урбанизира и тук се вграждат преимуществата на новото време (като символични кнехтове за връзване на корабни въжета). През 1904 г. софийският предприемач инж.Георги Генов подписва договор за построяване на нова кейова стена, започваща от мястото на бившата мелница „Папа Маноли“ и стигаща до подпорната стена на първата жп гара Русе. През 1910 година той прави няколко нарушения на договореностите си с държавата, което налага прекратяването им. Строежът продължава, но вече на стопански начала и се извършва от Пристанищното управление. Завършен е към края на 1918 година. Най-вероятно тогава са поставени и двете (поне) колони. През следващите години дейността на пристанището се разраства. Тук се обособява гара Пристанище, която се превръща в най-важната жп гара за Русе - както за товарните, така и за пътническите превозвания.
Какви са причините и вероятностите за демонтажа на колоните?
С откриването на гара Русе-Разпределителна (10 юни 1954 г.) и Централна гара (5 декември 1955 г.) се преустановява дейността освен на гара Халта и на старата (първата) гара Русе. Освен това гара Пристанище престава да обслужва пътници. Сградата на гара Пристанище започва да се нарича Речна гара и в следващите 35 години се използва за обслужване на пътниците на корабите и хидробусите по направленията за Видин и Силистра.
Основната дейност на пристанището се измества все повече в лимана, край Товарна гара Русе Запад. В района се изграждат много индустриални клонове, обслужващи корабостроителницата, някои заводи и пристанището. Освен това някъде в края на 50-те и началото на 60-те години (не успяхме да открием кога точно) в близост до Русе Разпределителна се построява и новата Товарна гара Русе. Поради тези причини постепенно се обезсмисля съществуването на гара Пристанище не само като пътническа, но и като товарна. В средата на 60-те години са премахнати коловозите в района на бившата вече гара Пристанище и районът се оформя от индустриален, облагородявайки се в Придунавски парк (парковия кей на Русе) и Речна пътническа гара. Построена е и емблематичната романтична и кокетна пешеходна пасарелка - Мостът на влюбените, която, за съжаление, отпреди две години е вече история и спомени.
Парковият кей на Русе още тогава претърпява две корекции. За времето от 1967 до 1970 г. е направено най-голямото му преобразуване и залесяване. Новата кейова тераса започва от Пристанището и стига чак до Дълбокия път. Инцидентно обаче се налага паркът да се реконструира заради проект за преминаване през него на главния канализационен колектор. Всичко е разкопано и неугледно... Проектът обаче не се осъществява. През 1976-1977 година започва още по-голяма реконструкция и по проект на инж.Станчо Коев, с техническото ръководство на Цонка Букурова (жената, инициирала по-късно протестите срещу обгазяването на Русе) кеят на Русе придобива вида, който помним допреди две години.
По спомени на представители на унгарското корабоплавателно дружество в Русе, които са живели в сградите до дълбокия път до 1964 г. едната от колоните - 
малката колона е била катурната в окаяно състояние до караулките на граничарите
разположени над самия Конски плаж и е служила за... бариерна рампа. Най-вероятно при последвалата реконструкция на кея е избутана по-навътре в Дунава.
С настоящото систематизиране на информацията за декоративните колони от русенския кей поставяме началото на по-задълбочено проучване по темата. Ще се радваме, ако се намерят и други снимки и материали, които да обогатят познанията ни за този пореден русенски арт феномен. И оставаме с надеждата, че запазената по чудо колона във водите на Дунава ще намери достойно място в урбанистичното пространство на Русе - в обновения крайречен кей. А дотогава... Разследването продължава!
* Авторите благодарят сърдечно за предоставените снимки на колекционера Димитър Никифоров.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ