Русенският колоездач Теодор Русев стана вицешампион на международно състезание в Румъния, научи „Утро“. Преди време ви разказахме колко късно той всъщност е започнал да се занимава с този спорт и какви малки чудеса прави после. Със стартове в началото на аматьорско ниво, 29-годишният сега Теодор ликува през лятото с титлата на България. Какво се случи в Румъния? С този въпрос потърсихме нашия съгражданин, който живее в София.

- Г-н Русев, какво беше това състезание?
- Беше общ старт на дистанция от 110 километра до град Плоещ. Състезанието се нарича „Пътят на виното“ и бе част от румънската верига „Роуд Гранд Тур“. Любопитното е, че маршрутът е кръгов, като колоната се въртеше около огромни масиви с лозя. Най-голямото предизвикателство беше едно изключително тежко изкачване, през което трябваше да се мине на няколко пъти. За „комфорт“ валеше дъжд, а температурите бяха малко над нулата. Всичко се реши при финалното спускане. Бях в челото и имах всички шансове да финиширам първи. Един румънски национал обаче предприе безумен щурм. При това мокро трасе реших да заложа на разума и дръпнах крака от педала, както се казва. Нямаше смисъл да рискувам излишно. Представете си какво би станало при едно масово падане! В крайна сметка завърших втори на стотина метра след румънеца.
- На снимката от румънското състезание ви видяхме с тениска в бяло, зелено, червено.
- Логично е да имам тази чест, все пак съм национал и последен шампион на България.
- Помним, че в началото на септември трябваше да участвате в обиколката на Сърбия. Защо се провали този старт?
- Всичко почна от отказа на федерацията да ме прати на европейското първенство. Голяма мечта! Беше несправедливо, вдигнах врява и резултатът бе, че централата ми спря правата до края на годината.
- Как тогава ви допуснаха на турнира в Плоещ?
- Слава богу, румънците не поискаха лиценз.
- Сега се състезавате за отбора на „Несебър“. Какви са плановете ви за близкото бъдеще?
- След края на годината може би ще сменя клуба. Няма да скрия позитивното отношение на шефовете в „Несебър“ към мене.
- В този смисъл не съжалявате ли, че русенското колоездене бе зачеркнато и че в града ни няма професионален клуб?
- Разбира се, че съжалявам. Аз съм и винаги ще си остана русенец. Колоезденето край Дунава някога беше емблема.
- Не сте ли мислили за русенски спонсор?
- Тази тема е болезнена за българските колоездачи. Нашият спорт е скъп, а да се говори за пълен професионализъм у нас е пресилено. Разговорът в тази посока ми е малко неприятен, но кой би отказал помощ? Ще са радвам, ако някой русенски бизнесмен реши да ме подкрепи. Моите резултати ще са реклама и на фирмата му. Така поне се прави по белия свят.
- Как се справяте при това стечение на обстоятелствата?
- Стискам зъби, боря се. Когато ме потърсихте първия път с въпроси за румънското състезание, бях на работа и нямаше как да говоря. Работих до късно в софийския ресторант, прибрах се, спах няколко часа, а след малко днес /вчера - б.а./ ще изляза да тренирам.