Есето печели Голямата награда в националния ученически конкурс „Стоян Михайловски“

Времето е жестоко... Да!
И преди да кажа, каквото мисля, искам да разберете значението на думата „жестокост“ и последиците от нея. „Жестокост“ значи „безпощадност“ и „безчовечност“. Безпощадни са действията на хората от XXI век, а безчовечност се чете в очите на човеците. Но защо?...
Колкото повече израствам, виждам, че времето наистина е жестоко. И като че ли времената стават все по-страшни, а вместо светлина и добро царят тъмнината и жестокостта. Злобата, завистта и стремежът към парите промениха хората, а стремящите се към любовта, грижата и опазването на околната среда, към промените и чистото и свято бъдеще, са „изчезващ вид“ и трудно се откриват в тълпата от забили поглед в земята мъже и жени. Булото на срама, на жестокостта и на страха отдавна е закрило техните очи. Дойде време, в което хората се превърнаха в консуматори, мислещи единствено за себе си и за това как да бъдат колкото се може по-жестоки към другите. А трябва ли?
Новините станаха проводник на жестокостта. Станаха основен източник на злобата. Новините са тези, които всяка вечер съобщават за трагични случаи, за световни проблеми. Жестокостта ни връхлита и ни запраща все по-надолу в бездната на страха. А защо?
Всеки мисли за своите облаги и работи върху това с какво може да попречи на някой друг да се развива и живее. Тъмните мисли и действия правят все по-жестоки света и времето. Човекът стана жесток първо със събратята си, а после и като цяло с всичко, което го заобикаля. Жестокостта, родена от него, е като жива болест, която заразява все повече и повече хора. Може би жестокостта е най-заплашителният и бързо разпространяващ се вирус в наши дни, но против него не се предприемат никакви мерки. Жестокост лети във въздуха, тя е сред хората... уплаха и злоба! 
Човешка глупост ли е жестокостта?
През годините човекът е разбрал, че може да контролира периметъра около себе си със страх у другите; със сила. Злото чука на вратата. Но това зло се различава от злото преди 100, преди 200 години. То набира все повече сила и се „храни“ с жестокостта на хората. И ако не спрем да „ръсим“ зло, ще загубим един светъл и красив свят; ще загубим времена на мир и любов.
И аз се питам: откъде идва всичко това?
Отговорът - гневът. Всеки от нас се е сблъсквал с грубостта и злобата, но малко са тези, които умеят правилно да реагират на обидите и ненавистта. Повечето от хората се поддават на злобата и грубостта, на жестокостта. Но правят ли го умишлено?
Думата „завист“ се прокрадва във все повече човешки животи. Именно завистта разпалва и по-нататъшни последствия като гняв, който в продължение на годините се превръща и в жестокост. Защо говоря за всички тези неща? Струва ми се, че вътрешният ми глас ми шепне: „Да! Злобата няма почивен ден“.
Злобата пада като гръм от ясно небе, а очите на завистта са винаги по-големи и от тези на страха. Злоба е имало винаги, но тя никога не е била толкова силна, както сега. Силата й върлува около нас, подпалена от алчни хора - хора, които не се интересуват какво могат да направят с решенията си, които вземат. 
Светът е огледало - каквото поставиш пред него, това отразява; каквото направиш, това ще ти се върне, колкото и далеч във времето да се случи. За жалост хората избират индивидуалните си мисии, държат се далеч от общите идеи и рушат света, в който живеят. И има ли го светлото бъдеще - ще попитате вие.
Никой не притежава кристална топка, за да каже какво ще е бъдещето ни. Всички обаче притежават собственост, различно мнение и сила на действията си. Дали времената ще стават все по-тъмни и непрогледни, зависи само и единствено от нас. Всички трябва да се обединим в обща кауза, която ще освети пътя ни. Трябва да живеем в хармония с природата и другите, далеч от лоши мисли. Но ако това, което правим, противоречи на хармонията и добрите дела, ние ще сме обречени да останем заклещени в клетката на нашето жестоко време.

Дейвид ГЕОРГИЕВ