Д-р Стоян Генадиев започва професионалния си път в УМБАЛ „Св. Екатерина“ в София, където през 2014 година придобива специалност „Съдова хирургия“, а година по-късно защитава докторска степен на тема „Избор на метод за лечение на пациенти с варикозна болест“. От 2015 до 2019 година работи в Клиниката по съдова хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“-Панагюрище. Част е от екипа, извършващ бъбречни трансплантации в столичната УМБАЛ „Александровска“. От 2007 година насам има над 30 публикации в български и чуждестранни издания. Провел е специализации в Швейцария, Холандия, Белгия и Германия. В ежедневната си практика д-р Генадиев съчетава оперативни и нехирургични методи в помощ на пациентите, страдащи от периферна артериална болест и хронична венозна болест. Той е един от двамата тазгодишни носители на приза „Златни ръце, добро сърце“, връчван след традиционното допитване на УМБАЛ „Канев“ сред медици, пациенти и техни близки за лекар, съчетаващ най-високите професионални и етични стандарти.

Д-р Стоян Генадиев от Голямата русенска болница. Той не е д-р Генадиев от сериала „Откраднат живот“, а е истински и пациентите му го харесват истински. За една година работа в съдовата хирургия на Университетска болница „Канев“ той успя да спечели тяхното доверие и уважението на колегите си и да получи приза „Златни ръце, добро сърце“ по повод 19 октомври - Ден на българския лекар. Неговата философия е един от основните принципи в медицината и част от Хипократовата клетва - „Primum non nocere!“, което в превод от латински означава „Преди всичко не вреди!“.
Според медицинските стандарти той вече не е в графата „млад лекар“, но в очите на своите по- възрастни пациенти е. Но това не означа, че не му вярват. Напротив! За него отношението към пациентите е основна част от лечението. „Първо трябва да спечелиш доверието на човека, който е дошъл при теб с болката си, да намериш време да му обясниш какво лечение ще предприемеш, ако трябва и на лист да му нарисуваш, за да може той да ти се довери и да ти позволи да го излекуваш!“.
Трудно можеш да извадиш д-р Генадиев от медицината и от неговата страст съдовата хирургия. 
Това е неговата комфортна зона, естествена среда
Израснал е в лекарско семейство. Баща му доц.д-р Георги Георгиев е началник на Съдовата хирургия в Голямата болница. Майка му също е била лекар и също е работила в това отделение. В дома им постоянно се говори на медицински теми. Съдов хирург е и брат му, но в Италия. 
Когато като гимназист започва да се ориентира с какво да се занимава, родителите го съветват да не се захваща с медицина. Тогава, през 90-те години, смутните  времена слагат едно от друго по-големи черни петна върху белите престилки. Лекарската професия не е добре платена и носи само напрежение, безсънни нощи, свръхизисквания от всички страни, вечно недоволство от пациентите и техните близки заради приключването на ерата на т.нар. безплатно здравеопазване /всъщност пак платено по един или друг начин, но това е друга тема/ -  все неща, които не искаш за детето си.
Другото му влечение, компютрите, в чиято орбита влиза покрай брат си, не успява да надделее над медицината. И така се появява неговата страст - съдовата хирургия. 
Да, има приемственост, но тръпката е в предизвикателството. За него човекът е една много сложна система, която трябва да откриваш отново и отново, независимо от технологиите и знанията. Ученето и постоянното четене, за да си в крак с всичко ново, което може да спаси един пациент, е неговото хоби.
Има и мечта, която пак е свързана с медицината, но има и личен момент
да работи рамо до рамо с баща си. За реализирането й обаче са нужни доста години. След като специализира съдова хирургия, решава, че трябва да натрупа опит, нови знания и чак тогава да се върне в родния си град. В момента работи заедно с доц.Георгиев, както и с другите си колеги от отделението, на които е много благодарен, че са го приели в техния екип. С баща си спорят постоянно, но това е част от мечтата, защото в спора се ражда най-правилното лечение на пациентите.
В началото, разбира се, е имало притеснение. Доц.Георгиев е уважаван и обичан от пациентите и колегите си лекар. И това е допълнителен стимул за д-р Генадиев да покаже високо ниво - първо, за да се докаже пред баща си, и второ, за да спечели доверието на колегите и пациентите си. Зад привидната маска на спокоен и обран човек д-р Генадиев крие много грижа за своите пациенти. Според него хирургът не трябва много-много да приказва, трябва да действа, да взема решения и да е сигурен в тях, защото 
от това зависи здравето и живота на дошлия с болка и надежда човек
Заедно с колегите му успяват да направят така, че лека полека да се премине към безкръвно лечение, което го е имало и преди, но не беше в такъв голям процент от случаите, както е сега. „Защото първо за пациентите трябва да мислим, тъй като те са предимно доста възрастни хора с тежки придружаващи заболявания и естествено този начин на лечение води до много по- добри резултати“.
Убеден е, че хората уважават лекарите. За всичките години работа досега не се е срещал с лошо отношение. Разбира се, че няма как да се избегнат тежките моменти в работата му и той не скрива, че преживява по свой собствен начин всяка загуба. Не се самообвинява, а търси причините. Според него именно това води до прогрес, защото по този начин разбираш как да се справиш по-добре при следващия случай
Да се завърне в Русе, е решение, което взема заедно със съпругата си. 
Няма да ви изненада, че и тя е лекар
д-р Петя Кашукеева. И също работи в съдовата хирургия на Университетска болница „Канев“. Когато преди години застава на кръстопътя на професионалното си бъдеще в медицината, тя също решава да специализира съдова хирургия. И тя е от Русе. Срещат се в София, на работното му място. Оказва се, че се познават отдавна, защото и двамата са завършили Английската гимназия в родния град. Прескачаме романтичния разказ - ако леко перифразираме Лев Толстой, при всички щастливи двойки той си прилича и води до един очакван край. Петя и Стоян създават едно прекрасно семейство. Лекарско семейство - като онова, в което д-р Златни ръце, добро сърце е израснал, в което винаги се е говорело на медицински теми и което не е проблем, защото това е комфортната им зона.
И двамата са намерили баланса в семейството. „Тя е по-различен човек от мен. Аз съм по-спокоен, по-обран, за сметка на това тя е изключително енергична и много работоспособна. А това е важно. Важно е в едно семейство да се съберат двама души с различни характери, за да може всеки да допринася за съвместния живот“. Почти тригодишният им син Методи им дава възможност поне за малко да не мислят за медицина. За тях Русе е едно прекрасно място за живеене и за отглеждане на дете. 
Тук намират спокойствие и сигурност, които големият град не може да им предложи
Обичат планината. Има и моменти, когато успяват да са само двамата, защото д-р Георгиев се справя перфектно с ролята си на дядо, а и майката на съпругата му, която е лекар-анестезиолог във Франция, помага, когато е тук. Още е много рано да се предрича дали малкият Методи един ден ще превърти историята. Ако и той поиска да стане лекар? Баща му е убеден, че ще приеме всеки избор на сина си, но ако реши да се насочи към медицината, първо ще му предложи да постои един-два месеца в болницата и ако времето, прекарано там, минава без да разбере, тогава ще е сигурен, че това ще е неговото нещо.
Бъдещето? Д-р Генадиев е сигурен, че в Русе е неговото бъдеще. В Голямата русенска болница, със семейството си по спокойните русенски улици и паркове. Сред пациентите си. Жаден за новото в медицината, което да доведе по-добро за хората. В Русе, щастлив с наследството си, ръка за ръка с бъдещето си!