Само преди три седмици Ивайло Ненов спечели „Златен кукерикон“ - националната театрална награда за хумор и сатира, която връчва за четвърти път Сатиричният театър „Алеко Константинов“. Русенецът разби конкуренцията в категорията „Млада надежда“ със своята постановка „Три сватби и едно възкресение“ по Карло Голдони. Другите две номинации за млади надежди бяха на режисьора Веселин Петров с постановката „Бог“ в сливенския театър и на актьора Владимир Богатинов за роля в спектакъла на врачанския театър „Извън контрол“. Всъщност и трите номинации имат по нещичко общо с Русе. За Ненов е ясно - той си е оттук и ходи къде ходи, все се завръща в родния си град. Веселин Петров е човекът, който миналата година получи наградата за млад режисьор „Слави Шкаров“ - в годината, когато за първи път бяха връчени два приза, вторият бе на Ивайло Ненов. А третата номинация е за роля в представление, режисирано от родения в Русе Венцислав Асенов. 
Няма нищо случайно. Дори и в случайностите. Доказателство за това е самият Ивайло Ненов. Той, който още като студент играе на сцената на Сатиричния театър в „Жените в народното събрание“ с режисьор Мариус Куркински, а след това и в „Сфумато“, в театъра в Пазарджик, а от 2013 г. е част от русенската трупа,
можеше да си остане само един влюбен в театъра дипломиран еколог
За това как екологията загубва един специалист изиграва роля именно случайността. Точно тя е тази, която отвежда студента по екология в Русенския университет, докато кръстосва улиците, да мине именно покрай входа на театъра. И точно тя в този момент извежда навън актьора Венцислав Петков, който спира Ивайло и му казва: „Ти записа ли се?“. „За какво?“ - пита студентът. Така става ясно, че точно в този момент върви прослушване за театрална школа. 
„Колебаех се. В Математическата гимназия се бях записал в театралната студия, която водеше Владимир Данченко, но след няколко месеца той почина, студията бе поета от една учителка, а тя много бързо показа на мен и на други от студията, че нямаме какво да правим там, и така приключих с театъра. Съсредоточих се върху химията и биологията, приеха ме екология, започнах да следвам. В момента, за който говоря, вече бях на стаж в едно голямо предприятие. И тъкмо бях започнал да се запознавам с прозаичната страна на екологията, която е доста далече от представите за бродене сред природата - а си е чиста бумащина. Нещо, за което не бях мислил преди. И така, докато се колебаех, казах на майка ми и тя настоя: 
„Иди там и подишай въздуха на тези хора“
Послушах я. И от този момент нататък животът ми и целият ми свят се промениха“, разказва Ивайло Ненов. Театралната школа, в която Венци Петков, Любо Кънев, Кадри Хабил, Крум Гергицов обучават младежите по системата на НАТФИЗ, е едно сериозно училище. След половин година Ивайло кандидатства в Театралната академия и е приет. И така сбъдва мечтата на своя баща. 
„Баща ми е кандидатствал и е стигал до последния кръг, но не е успял да се класира. Работил е в нашия театър като осветител и асистент-режисьор. Снимката му е в онзи коридор с галерията от портрети на хората от театъра. Моята любов към това изкуство ми е от него. Помня първия спектакъл, на който ме заведе. Беше на сцената на операта, „Крал Лир“. Мрак, дървени стъпала, бял сноп светлина, който прави праха видим. Зима е, а е топло, на сцената има кучета, които търсят някого. Царството е разделено. Крал Лир. Аз съм на 7 и това е първият ми спомен от театъра. Но това беше също и избор - избрах да отида неизвестно къде с баща си и да пропусна любимия си анимационен сериал „Флинтстоун“, разказва Ивайло.
На фейсбук страницата „Предаване за театър „Без маски“, където има много прелюбопитни откровения, той продължава своя спомен така: „В НАТФИЗ за първи път можех да разкривам истинските си емоции и това да не е слабост, а богатство. 
Можех да фантазирам, да уча, да играя. Бях заобиколен с прекрасни хора. Въздухът се промени безвъзвратно! 
Съдбата отреди именно първата ми поява на професионална сцена да бъде в „Крал Лир“. Вече имам семейство, две дъщери и много роли зад гърба си. Професионален режисьор съм. Баща ми вече го няма, но скоро някоя от дъщерите ми ще се вмъкне с мен в салона и втренчена в мрака, ще се гушне в мен, докато аз потрепервам в очакване дали ще й хареса представлението, което съм създал, или ще съжалява, че е изпуснала любимото си детско“.
Сега Ивайло вероятно трудно би могъл да си представи, че работи нещо, което не е свързано с театър и изкуство. Нещо повече - след като завършва бакалавърска степен по актьорско майсторство в класа на проф.Атанас Атанасов, няколко години по-късно той решава да посегне към режисурата и записва магистратура при проф.Красимир Спасов. Това е друго измерение, което му дава възможност да разгърне умения, фантазия и да направи свой прочит на класически или съвременни произведения, като даде простор на интерпретациите. По време на следването половин година изучава как румънците правят съвременен театър - това прави като стипендиант на международната програма „Еразъм“ в Националния университет за театър и филмово изкуство „Йон Лука Караджале“ в Букурещ. Румънците правят много интересен, модерен, експериментален театър, имат и много театрални фестивали, имаме какво да научим от тях, но имаме и много допирателни, които ни отварят врати към партньорство, убеден е Ивайло Ненов. 
Дебютът му като режисьор е на русенска сцена -  с цветния спектакъл „Бурунданга“ 
по текст на Жорди Галсеран. Дипломният му спектакъл бе и своеобразна провокация към младата публика, която явно по метода „от уста на уста и от ухо на ухо“ беше подочула за това представление и определено прояви интерес към него. Ненов не пропуска нито една възможност да добавя опит и работи като асистент-режисьор на Боян Иванов и Теди Москов, които поставят в Русе. И така се стига до спектакъла „Три сватби и едно възкресение“ през миналата година, който е авторска адаптация по мотиви от „Слуга на двама господари“ на Карло Голдони. Точно този спектакъл му донесе приза „Златен кукерикон“, а съвсем наскоро получи покана за участие в международен фестивал в Прищина. 
Пак през миналата година русенецът прави още една постановка - този път на столична сцена. Това е спектакълът „Пет пъти за една нощ“ на американската авторка Киара Атик. С него се открива новата сцена в Сатиричния театър в София. Това е любопитна история - по-точно пет истории, в които се преплитат библейски и стопроцентово съвременни сюжети, обяснява Ивайло. 
А в момента той подготвя нова премиера в русенския театър. Това ще бъде отново авторски спектакъл, този път по Брехт. Заглавието е „Балканска сватба“. Ивайло в тандем със съпругата си Ваня Георгиева /социолог по професия, певица и творчески човек по нагласа/ разработва мотиви от едно от най-сложните произведения на Брехт /то Брехт май няма „прости“ произведения/ - „Еснафска сватба“. 
„Тя е писана в началото на 20 век, а за мен е огромно изкушение да се заровя в темата, разсъждавайки по линията „Еснафи-гастарбайтери-балканци“. 
Обичам да осъвременявам нещата, това е смисълът - да откриеш как би звучало произведението днес
как да го доближиш до публиката, която живее в днешния ден. В някаква степен това може да се възприеме и като своеобразно продължение на линията от „Три сватби и едно възкресение“, но ако там говорим за линия на вестника, то тук вече става въпрос за линия на амбалажната хартия“, обяснява с усмивка Ивайло Ненов. 
И прави още едно признание: „Много ми харесва да правя авторски спектакли - това е възможност да изразиш себе си, като остава провокацията да запазиш духа и стила на автора. Но да представиш своя прочит, да покажеш това, което ти си открил в най-потайните местенца на авторовата драматургия. Да извадиш на бял свят кодовете, които ти си разчел, и да ги направиш разбираеми и въздействащи за хората в салона. Това задължително става и с помощта на сценографа - неговата работа е страшно важна за цялата постановка. И в същото време един авторски спектакъл е огромен, неистов труд. Това, което зрителите ще видят в залата, е върхът на айсберга. Преди него има едно гигантско проучване, обмисляне, едно невероятно писане - и 
докато пишеш, променяш нещата в движение, съмняваш се, колебаеш се, връщаш се отново и отново 
- и така в резултат на този огромен труд трябва да се прояви уникален продукт. Специално за „Балканска сватба“ аз поне три месеца, преди да започна да репетирам, работих само със сценографите. И когато накрая се появи нещо от рода на този коронавирус и нямаш никаква гаранция, че твоят труд - трудът на целия екип, ще стигне до публиката, някак човек започва да се обезкуражава“. 
Истината е, че ако изобщо Ивайло Ненов се обезкуражава, това явно е за кратко. Идеите в главата му са много, енергията му очевидно е в предостатъчни количества. Щом като освен с подготовката на новата премиера успява да се занимава и с учениците от Английската гимназия, които той въвежда в азбуката на сценичното присъствие, на влизането в образ, на публичното говорене. Повече от ясно е, че ако ние сега не си подготвим публика, след двайсетина години няма да има кой да ходи на театър, казва Ивайло. А той отказва да си представи, че когато неговите дъщерички - София и Антония, които сега са на три и половина и на две години, пораснат, театърът няма да бъде това, което е бил и което е сега. 
Ние и в театъра, и в нашето сдружение „Стендарт“, което е създадено преди по-малко от година, правим нещата стъпка по стъпка, разширяваме културния пейзаж на Русе - иска ни се хората да виждат различни неща, да имат възможност да се докоснат до различни културни продукти, всичко това е изключително важно, казва Ивайло Ненов. И е убеден, че точно това зарежда, прави живота цветен, смислен и истински.