Kонсолидирания държавен дълг на България ще надхвърли 40 млрд. лв. през 2023 г., показва прогноза на Министерството на финансите, залегнала в средносрочната бюджетна прогноза. Според допусканията на ведомството дългът на „Държавно управление“ ще бъде 40,5 млрд. лв. в края на 2023 г., което ще отговаря на 29,4% от БВП.

За сравнение според последните данни дългът на централната власт към края на август 2020 г.  възлиза на 24,3 млрд. лв., което представлява 20,7% от БВП. Около 6 млрд. лв. от него са вътрешен дълг, а 18 млрд. лв. – външен. Тук не влизат облигациите на обща стойност от 2,5 млрд. евро или близо 5 млрд. лв., които България пласира в средата на септември. Така въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната 2020 г. се предвижда държавният дълг да достигне 28 млрд. лв. (или 23,5% от БВП).

Консолидиран държавен дълг (прогноза)
  2020 2021 2022 2023
млрд. лв.  28,0 34,2 37,5 40,5
% от БВП 23,5% 27,5% 28,6% 29,4%
Източник: Министерство на финансите  

Както е известно принципното изискване на ЕС е държавният дълг да не надвишава 60% от БВП. Към края на второто тримесечие на 2020 г. обаче едва 12 от всички 27 държави в блока го спазват.

Увеличаването на държавния дълг ще е заради планирани бюджетни дефицити в следващите 3 години. Както е известно изискването на ЕС е страните-членки да не формират дефицит, по-голям от 3% от БВП. Въпреки че в бюджета е заложен дефицит от 5,2% от БВП за 2020 г. и от 5% за 2021 г., се очаква това да не ни донесе наказателна процедура по свръхдефицит от Европейската комисия, тъй като предстои Еврокомисията да направи преглед на фискалните развития през 2020 г. и прогнозите за 2021 г. и да оцени кои от държавните разходи могат да се класифицират като такива, свързани с извънредни обстоятелства и да не влязат в сметката. Според Министерството на финансите след приспадането на разходите за извънредни обстоятелства дефицитът ще бъде намален съответно на 2,9% за 2020 г. и на 2,5% за 2021 г.