10 кръга след началото на първенството в Североизточната Трета лига „Дунав“ е на девето място с 14 точки. Първоначалният оптимизъм как този млад отбор може да е сериозен фактор в шампионата, отшумява с всеки мач. Показателна бе и загубата от „Черноломец“ /Попово/ с 0:3, дошла от детински и наивни грешки. Лошото е, че става дума и за похабяване на реноме, защото не е приятно отбор с марката „Дунав“, дори и да играе с децата, да губи срещу тимче от градче с население от 20 000 жители. Такива резултати отекват в цяла футболна България.
Младостта не е порок, но вече е пределно ясно, че селекцията на старши треньора Илиян Памуков трудно ще стъпи на крака без опитни футболисти. Ако броим  годината за нулева и като школа за узряване, този подход крие друга опасност - перспективните момчета без професионални договори да поемат след края на първенството към други отбори. Ако поискат, няма кой да ги спре. И ще се почне пак от нулата. С какви играчи? С каквито има под ръка. 
Старши треньорът Илиян Памуков работи сериозно, отговорно и с голямо желание. Освен това чете футбола и е наясно къде го стяга обувката. И сам вижда това, което се вижда с просто око - че отборът страда от класа и рутина във всички линии. Показателна бе картинката в злощастния мач с Попово, когато дунавци се застреляха сами от страст да се докажат главно върху крилете на емоциите. Забравиха или още не знаят, че футбол се играе и с хладен разум.  
Иначе отборът радва с някои наистина много кадърни момчета. Централният нападател Александър Кирилов е лек, висок, фин, раздвижен играч. Не се стряскайте - като техника той стои доста по-високо от преминалия в ЦСКА Ахмед Ахмедов. Спира топката с лекота, може да пробие с финтове през двама-трима защитници, изстрелите му с левия крак са като от гаубица. Безспорен талант!
Разликата е, че Ахмедов бе по-силен физически, не се боеше да се хвърля между шамарите на отбраната и отделяше доста време за работа във фитнеса.
Константин Митев, Джан Хасан, Атанас Стамболов, Димитър Тодоров, Иван Бакалски също са интересни играчи. Може и да пропускаме някого. Те са почти деца, но ето, че са колкото почти половин отбор. И с този скелет, поне засега, отборът не се справя толкова добре, колкото ни се иска. Нуждата от преливане на опит е очевидна.
Ясно е - никой футболист с доказана класа няма да се хване с „Дунав“ без добро заплащане. А клубът няма как да си позволи такова обвързване. Какъв капан - само с младоци не може, както не могат да се ангажират и прилични по-стари пушки. 
Тъй нулевата година може да прерасне във втора, трета и така нататък, докато отборът се свие до незначителна роля в третото ниво на българския футбол. Такова евентуално дълго застиване в дълбока сянка ще е пагубно.
Далеч по-тъжно е друго - след като отборът бе умишлено убит с изстрели отвътре и от Първа лига бе запратен при аматьорите, новото възкресение се очертава като мъчителен и дълъг път. На този фон единственото, което ще се повтаря все по-често като мантра, е, че упованието за по-добри дни е в търпението. Зависи колко дълго ще се чака. За предното връщане на „Дунав“ в елита бяха нужни 25 години. Да, това наистина е програма максимум, но кой в спорта не играе за победа? И готови ли сме за още четвърт век страдания?