Д-р Магдалена Младенова: Нелекуваната диабетна ретинопатия води до прогресивно намаление на зрението
Д-р Магдалена Младенова завършва Медицинския университет във Варна през 2012 година. Веднага след това започва работа в болница “Канев”. Две години по-късно постъпва в Очното отделение на УМБАЛ “Медика Русе” като лекар ординатор, където работи и в момента.
Има изкарани курсове за катарактална хирургия във Виена през 2015 година, интравитреално приложение на медикаменти, лазери в офталмологията, ехография на око и оптична кохерентна томография на око. Участвала е в конференции на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия през 2015 година в Барселона и през 2019-а в Париж, както и в конгресите на Българското дружество по офталмология “Новости в офталмологията” през 2014, 2015, 2019 години. В момента има интереси в областта на хирургията на преден очен сегмент, диагностика на заболявания на заден очен сегмент - диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, свързана с възрастта, и други ретинални заболявания.
- Д-р Младенова, вчера беше Световният ден на зрението и преглеждахте пациенти с диабет за диагностика на диабетна ретинопатия. Колко човека дойдоха на безплатната профилактика и какво беше състоянието на очите им?
- Прегледах общо 21 русенци със захарен диабет на възраст от 38 до 72 години. Не открих нови случаи на диабетна ретинопатия, но на четирима, които страдат от това заболяване отпреди, съм оптимизирала терапията и ги насочих за допълнителни изследвания.
- Какво представлява диабетната ретинопатия?
- Преди да отговоря на въпроса ви, искам да кажа накратко какво представлява захарният диабет. Това е хронично заболяване, което се характеризира със завишени нива на кръвната захар поради липсата на инсулин, недостатъчно производство или липса на отговор към него. Има два основни типа захарен диабет. Диабет тип 1 се среща в млада възраст, но може да възникне и в годините след това, и Диабет тип 2, който е характерен за хора в средна или напреднала възраст. Този вид диабет се характеризира с инсулинова недостатъчност или устойчивост. Захарният диабет уврежда редица органи, включително и очите и се стига до диабетна ретинопатия /ДР/.
А сега на въпроса ви.
Диабетната ретинопатия е заболяване на малките кръвоносни съдове
каквито са кръвоносните съдове на ретината. Първо се засягат най-малките съдове, наречени капиляри, после венулите и накрая артериолите. Поради увреждането на съдовете ретината не се кръвоснабдява достатъчно, с времето настъпва исхемия, която става причина на по-късен етап в ретината да се разрастват нови кръвоносни съдове. Те са чупливи и при разкъсването им се получават кръвоизливи. Затова това заболяване е една от водещите причини за слепота сред населението в работоспособна възраст - между 20 и 65 години.
- Кога се появяват първите признаци на диабетната ретинопатия?
- Първите признаци се появяват 7-8 години от началото на захарния диабет. 15 години след поставяне на диагнозата диабет признаци на диабетна ретинопатия има при 97% от пациентите на инсулиново и 80% от пациентите на неинсулиново лечение. Това заболяване на очите е по-често при диабет тип 1. Тук е важно да отбележа, че нелекуваната диабетна ретинопатия води до постепенно и прогресивно намаление на зрението и слепота. Поради тази причина е задължително
при диабетици да се прави пълен очен преглед с разширяване на зениците с капки поне веднъж годишно
а при бременни жени с диабет - на всяко тримесечие.
- Кои са основните механизми за измененията в очното дъно?
- Основните механизми, които водят до изменения в очното дъно са два: запушване на кръвоносните съдове на ретината /оклузия/ и повишена съдова пропускливост /пермеабилитет/.
- Колко вида диабетна ретинопатия има?
- Два - непролиферативна диабетна ретинопатия и пролиферативна. Основните промени при непролиферативната диабетна ретинопатия настъпват от микроаневризми, които са първият и най-ранен признак. След това се стига до кръвоизливи в ретината, които биват точковидни, петнисти и пламъковидни или още както се наричат - щриховидни.
Вторият вид е пролиферативна диабетна ретинопатия, която крие големи рискове за загуба на зрението. Основен признак за нея е неоваскуларизацията - новообразувани кръвоносни съдове, които изхождат от ретината или зрителния нерв и имат склонност да кървят и прорастват във вътрешността на окото. Ако не се вземат навременни мерки, може да се стигне до тракционно отлепване на ретината, кръвоизливи във вътрешността на окото, неоваскуларна глаукома, при която прорастват нови съдове и повишават вътреочното налягане до много високи стойности.
Диабетната ретинопатия може да причини още изкривяване на образите
В този случай очният лекар с помощта на различни изследвания преценява нуждата от прилагането на лазерна терапия и/или вътреочна апликация на anti-VEGF медикамент. В повечето случаи загубата на зрението може да бъде предотвратена при проследяване на състоянието от очен лекар и правилно лечение. Развитието на заболяването при пациенти с диабет тип 1 рядко започва преди трета-четвърта година от началото на заболяването, докато при диабет от тип 2 може да се диагностицира заедно с откриването на диабета или да бъде причина за откриването му при случаен преглед от очен лекар.
- Каква е диагностиката на диабетната ретинопатия?
- Диагностика на диабетната ретинопатия може да бъде направена чрез флуоресцеинова ангиография. При нея с камерата се правят серия от снимки на кръвоносните съдовете на очното дъно. Оптичната кохерентна томография е изследване на ретината в цяла дебелина, което е от изключително важно за диагностициране на отока в макуларната област.
- Какво лечение се прилага за това очно заболяване?
- Лечението на диабетната ретинопатия зависи от формата и стадия на заболяването. То може да се лекува медикаментозно с антиагреганти, ангиопротектори, вазодилататори и витамини от група А, В, Е, и РР.
Лазерното лечение се прилага за стабилизиране на зрението, но не възвръща вече загубеното зрение
Може да се направи в 2 или 3 сеанса или според индивидуалната ситуация по преценка на лекуващия офталмолог. С помощта на лазертерапията по-нататъшната загубата на зрението при пациенти с непролиферативната диабетна ретинопатия се предотвратява в повече от 70% от случаите. Когато отокът в центъра на ретината е много изразен, може да се приложат и вътреочни инжекции. Въпреки че лазертерапията помага за изчезването на неоваскуларизациите, тя не може да възстанови увредените тъкани. Същата е невъзможно да бъде приложена при наличието на кръвоизлив в окото. В тези случаи се прилага хирургична процедура, наречена витректомия, за премахване на вътреочния кръвоизлив, както и за залепване на отлепената ретина.
Вътреочното прилагане на Anti-VEGF медикаменти има за цел да се намали по-нататъшната загубата на зрение. При някои пациенти се постига подобряване на зрението, при други не може да се възстанови това, което вече е загубено, но се запазва изходното ниво в зрението на диабетика. След местна анестезия лекарството се инжектира в стъкловидното тяло на окото. Вътреочни инжекции с анти-VEGF медикамент се прилагат през равни интервали от време, определяни от лекуващия очен лекар. Следващ метод на лечение е хирургичното, наречено витректомия. Това е
микрохирургична опрерация, при която се премахва стъкловидното тяло през много малък разрез
и се замества със силиконово масло или газ. По време на операцията се прави и ендофотокоагулация /лазер/.
- Кои са усложненията при диабетната ретинопатия и рисковите фактори?
- Това са диабетна катаракта, неоваскуларна глаукома и отлепване на ретината. Рисковите фактори за заболяването са давност на диабета, типа му, лошият контрол, който причинява хипер или хипогликемии, хипертензия, бременност и бъбречно увреждане.
От огромна важност за контрол на диабета и неговите усложнения е мултидисциплинарния подход. Важно е проследяването му от офталмолог, общопрактикуващ лекар, ендокринолог и личната ангажираност и отговорност на пациента. Важно е също така и регулирането на стойностите на кръвната захар с прилагане на инсулин и регулиране на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна.