Прочутата сладкарница „Швейцария“ се е намирала на ул.“Александровска“, в района на днешното заведение „Пикадили“. Сградата е отчуждена през 1970 г. и след събарянето й на нейно място е построен магазин „Детмаг“. 
Собственикът на сладкарницата Денчо Ножаров е родом от габровското село Нова махала. Още като младеж той идва в Русе да търси работа. Попада сред майстори бозаджии, шекерджии и млекари. Специализира се най-вече в сиропизираните пасти, пандишпани и всякакви лакомства. Постепенно, стъпка по стъпка сам става майстор и заделя пари за собствена сладкарница и млекарница. Именува я „Швейцария“, на родината на най-сладкото удоволствие - шоколада. Малкото бяло салонче за кратко време става любимо място за млади и стари. През лятото най-много върви пандишпана с ледените сиропи, а зимата - топлото мляко с какао от Цариград и всякакви видове баклави. 
Но най-големият „специалитет“ на Денчо Ножаров са ледените фигури, които той майстори пред сладкарницата си в зимните месеци. Запазени са редица снимки със слисаните погледи на русенци, които се дивят пред ледения зоопарк или пред плеядата от исторически личности, писатели, музиканти и политици. Плод на скулптурния талант на сладкаря е и първата ледена фигура на Васил Левски, изваяна заедно с тази на другия не национален титан - Христо Ботев. Тази фигура е и първият символичен паметник на Апостола в Русе. Ето какво пише по този повод художникът Александър Стефанов: „Между строежа на паметниците в София и Карлово река Дунав склони да замръзне. Вълци от страната на Дракула нахлуха в Българско, а русенци си спомниха за Баба Тонка, за хъшовете оттатък леда. Но знаеха и какво става нагоре по течението на Тихия Дунав - европейците подскачаха по лъскавия паркет на Виена и нашите си люде тайно побългаряваха всичко. Нахлузиха някакви железа, дето по-късно ги нарекохме кънки и по вкочанената земя събираха очите на зяпачите с безкрайните си потури и аксели. Фръцли с дълги рокли се препъваха в краката на наперените момци, които с мерак помагаха и ги притискаха към себе си. (Сега подобни глезотии не ни минават). Страхливите от болезнени падения, но кадърни в ръцете си, се заеха да направят снежни фигури - всякакви. За радост на дечурлига и мърморещи старци. И тези портрети на Ботев и Левски са от сняг... Годината е 1905-а. Прекрасни неща. Сравнете с други - сътворени впоследствие, и ще разберем, че след повече от век, малко сме се отлепили от кристалния русчушки лед на 1905 година...“.
Художникът говори за твореца бай Денчо, както е известен сред тогавашните русенци и поколенията след тях, които и до днес пазят спомените за ледените чудесии, запечатани върху фотографски снимки и пощенски картички. Някои от тях преминали зад пределите на родината и отпечатани в италианската преса през 30-те години на миналия век...